"Теория на сглобяването" разкрива как животът се е появил на Земята

Ф изиката е начин да разберем функционирането на Вселената, но в тази наука има някои пропуски, например еволюцията.

Макар че биологията би трябвало да съответства на физиката, както повечето неща, тази теория досега не е успяла да предвиди еволюцията.

Международен екип от учени са създали "Теория на сглобяването" и твърдят, че тя може да помогне за търсенето на живот на други светове.

"Теорията на сглобяването предоставя напълно нов поглед върху физиката, химията и биологията като различни перспективи на една и съща основна реалност", обяснява теоретичния физик Сара Уокър от Държавния университет в Аризона.

"С помощта на тази теория можем да започнем да преодоляваме пропастта между физиката и дарвиновата теория - това е голяма стъпка към фундаментална теория, обединяваща инертната и живата материя", уточнява Уокър.

Учените разглеждат обектите не само такива, каквито са в момента, но и през измерението на времето, като отчитат, както начина, по който са се формирали, така и потенциала им да се променят.

За да реализират проучването, изследователите се опират на така наречения индекс на молекулярната сложност. За да съставят въпросния индекс, те определят най-малкия брой стъпки, необходими за създаването на всеки тип молекула.

"Животът и технологичните процеси са довели до молекули, които изискваха повече от 15 стъпки за сглобяване", посочва Лий Кронин от Университета в Глазгоу. 

В новото си изследване учените са създали математическа рамка за определяне на това как се е създал един сложен обект - като протеини, очи или люспи - от молекулярни градивни елементи.

Това е нещо като индекс на молекулярната сложност, но в по-усъвършенстван мащаб, уточняват експертите. 

Тази теория на сглобяването се основава на минималния брой стъпки, необходими за изграждането на обекта, неговата минимална памет, а също така отчита изобилието на дадения обект в света - броя на неговите копия.

Броят на копията е важен, тъй като с увеличаване на сложността на обекта, вероятността неговото съществуване да бъде повторено намалява. Освен ако няма някаква външна сила или натиск, които да му помагат. Точно по този начин действа селекцията върху случайните мутации в процеса на еволюцията.

Използвайки основите на "теорията на сглобяването", изследователите успяват теоретично да определят количествено степента на подбор и еволюция, необходима за създаването на колекция от еволюирали обекти - от молекули до клетъчни структури.

Резултатите не работят само за съществуващи обекти. Те могат да се използват и за прогнозиране на появата на нови обекти. Това означава, че те могат да приложат определено ниво на предсказуемост към възможността за възникване на живот в дадена система, например на Луната или Сатурн, на която могат да бъдат открити много от градивните елементи на известния ни живот.

"Теорията на сглобяването" може да бъде приложена в лабораторни условия, за да се пресъздаде произхода на живота.

Това означава, че тя може да даде отговор не само на въпроса за живота в други части на Вселената, но и на загадката как животът се е появил на Земята.

"Теорията на сглобяването предоставя изцяло нов начин да се погледне на материята, която изгражда нашия свят, като определена не само от неизменни частици, но и от паметта, необходима за изграждане на обекти чрез подбор във времето", казва Кронин.