Радиопредавател, който не е използван от 1981 г., помага на "Вояджър 1" да изпраща съобщения до Земята

47-годишният космически апарат „Вояджър 1“ отново е във връзка с НАСА, след като технически проблем причини няколкодневно прекъсване на комуникациите с историческата мисия, която се намира на милиарди километри в междузвездното пространство.

Сега „Вояджър 1“ използва радиопредавател, на който не е разчитал от 1981 г., за да поддържа връзка с екипа си на Земята, докато инженерите работят, за да разберат какво се е объркало.

Тъй като космическият апарат, изстрелян през септември 1977 г., остарява, екипът бавно изключва компонентите, за да пести енергия, което позволява на „Вояджър 1“ да изпраща уникални научни данни от разстояние 15 милиарда мили (24 милиарда километра).

Сондата е най-отдалеченият от Земята космически апарат, работещ отвъд хелиосферата - мехур от магнитни полета и частици на Слънцето, който се простира далеч отвъд орбитата на Плутон - където инструментите му вземат пряко проби от междузвездното пространство.

Now some 15 billion miles out in interstellar space, Voyager 1 spacecraft phones home with transmitter that hasn't been used since 1981. The spacecraft was launched in 1977.https://t.co/5kvU2fsGHd

— Joe McKendrick (@joemckendrick) October 31, 2024

Новият проблем е един от няколкото, с които застаряващият апарат се сблъска през последните месеци, но екипът на „Вояджър“ продължава да намира творчески решения, за да може легендарният изследовател да продължи космическото си пътешествие през неизследвана територия.

Грешка на милиарди километри от нас

От време на време инженерите изпращат команди до „Вояджър 1“, за да включат някои от нагревателите му и да затоплят компоненти, които са претърпели радиационни повреди през десетилетията, казва Брус Уагнър, ръководител на мисията „Вояджър“. Топлината може да помогне за обратното преодоляване на радиационните повреди, които влошават работата на компонентите на космическия кораб, каза той.

Съобщенията се предават на „Вояджър“ от контрола на мисията в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния, чрез мрежата на агенцията за дълбоко космическо пространство. Системата от радиоантени на Земята помага на агенцията да комуникира с „Вояджър 1“ и неговата сонда близнак „Вояджър 2“, както и с други космически апарати, изследващи Слънчевата система.

След това „Вояджър 1“ изпраща обратно инженерни данни, за да покаже как реагира на командите. Едно съобщение пътува в едната посока за около 23 часа.

Но когато на 16 октомври беше изпратена команда към нагревателя, нещо задейства автономната система за защита от грешки на космическия кораб. Ако космическият кораб консумира повече енергия, отколкото трябва, системата за защита от грешки автоматично изключва системите, които не са от съществено значение, за да се пести енергия.

Екипът открива последния проблем, когато на 18 октомври не може да засече сигнала за отговор на космическия кораб чрез мрежата Deep Space Network.

От десетилетия „Вояджър 1“ използва един от двата си радиопредавателя, наречен Х-лента въз основа на честотата, която използва. В същото време другият предавател, наречен S-лента, който използва друга честота, не е използван от 1981 г., тъй като сигналът му е много по-слаб от този на X-лентата.

Voyager-1 clings to life, #Nasa turns to transmitter not used since 1981https://t.co/8g9W9M5SyZ

— IndiaToday (@IndiaToday) October 31, 2024

Инженерите подозират, че системата за защита от повреди е намалила скоростта, с която данните са били изпращани обратно от предавателя, което е променило естеството на сигнала, споделян от Вояджър 1 към мониторите на Deep Space Network. Екипът на „Вояджър 1“ в крайна сметка открива отговора на сондата по-късно на 18 октомври, като пресява сигналите, които получава Deep Space Network.

Но на 19 октомври комуникацията с „Вояджър 1“ сякаш напълно спря.

"Екипът смята, че системата за защита от повреди е била задействана допълнително още два пъти, което може да е изключило предавателя в X-обхвата и да е прехвърлило космическия апарат към предавателя в S-обхвата, който използва по-малко енергия", казаха от НАСА.

Работа по решение

Макар че екипът на „Вояджър 1“ не беше сигурен, че слабият сигнал в S-обхвата ще може да бъде засечен поради разстоянието, на което се намираше космическият апарат от Земята, инженерите от Deep Space Network го откриха.

Екипът няма да изпрати команди на Вояджър 1 за повторно включване на предавателя в X-обхвата, докато не заключи какво е задействало системата за защита от грешки, което може да отнеме седмици. Инженерите са предпазливи, защото искат да установят дали има някакви потенциални рискове от включването на X-лентата.

"Ако екипът успее да накара X-лентовия предавател да заработи отново, устройството може да предаде данни, които да разкрият какво се е случило", каза Уагнър.

Междувременно на 22 октомври инженерите изпращат съобщение до „Вояджър 1“, за да проверят дали предавателят в S-обхвата работи, и получават потвърждение на 24 октомври. Но това не е решение, на което екипът иска да разчита твърде дълго.

„Сигналът в S-обхвата е твърде слаб, за да се използва в дългосрочен план. Досега екипът не е успял да го използва за получаване на телеметрия (информация за здравето и състоянието на космическия апарат), да не говорим за научни данни. Но тя ни позволява поне да изпращаме команди и да се уверим, че космическият апарат все още е насочен към Земята“, казва Уагнър. 

Това превключване на предавателя е само една от няколкото иновативни хитрини, които НАСА използва, за да преодолее предизвикателствата в комуникацията с дългогодишната мисия през тази година, включително пускането на стари двигатели, за да поддържат антената на „Вояджър 1“ насочена към Земята, и намирането на решение за компютърна грешка, която заглуши потока от научни данни на сондата към Земята за месеци.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase