Н а 15 октомври църквата почита двама светци - Евтимий Нови и Лукиан Антиохийски.
Свети Лукиан е роден през III век в християнско семейство в град Самосата, Сирия.
Получил добро образование. Родителите му го готвели за светска служба, но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света. Земното величие не го привличало.
След смъртта на родителите си той раздал на бедните своето имущество и заживял строг подвижнически живот.
Скоро постигнал голямо духовно съвършенство. С особено усърдие изучавал Свещеното Писание. Благодарение на езиковите си познания той се заел да прегледа и поправи гръцките преводи на Стария Завет, като ги сравнявал с еврейския оригинал. За да успее в задачата си, той изучил в съвършенство еврейския език.
Постепенно благочестието, мъдростта и учеността му станали широко известни.
Затова християните в град Антиохия го поканили да стане свещеник в техния град. Като свещеник Лукиан ревностно служел на Бога, вдъхновено проповядвал Христовото благовестие. Обърнал множество езичници в светата вяра. Открил църковно училище, в което преподавал. Но неговите мирни и полезни занимания внезапно били прекъснати от гонението против християните, което в началото на IV век предприел римският император Диоклетиан.
Свети Лукиан бил задържан от войници и изпратен в затвора в град Никомидия (днес Измит в Турция), източната имперска столица.
Там бил държан, окован, в продължение на девет години и през цялото време не преставал да насърчава другите християни, затворени с него, и да ги призовава да останат непоколебими във вярата в Иисус Христос, като я изповядват смело, без да се страхуват от мъчения или смърт. Дългото затворничество и особена ярост на мъчителите към епископите и презвитерите изтощили до краен предел телесните сили на презвитер Лукиан и той издъхнал в тъмницата в Никомидия през 311 г.
За преподобни Евтимий Нови узнаваме от службата в Минея.
Не са известни подробности: кога се е родил и в кои години се е подвизавал. Той бил благочестив човек. Прекарвал живота си в честно съпружество.
По едно време душата му така се разплакала по Бога, че оставил света и неговите съблазни и заживял в пустиня по примера на древните – в непрестанна молитва, в пост и труд.
Големите му подвизи удивили ангелите. Изплашили демоните. Монасите от околните места го избрали за началник и учител.
