Проучването на птиците от Чернобил може да ни помогне в едно "по-ядрено бъдеще"

К акво се е случило с дивата природа в забранената зона на Чернобил?

Смята се, че пожарът в ядрената електроцентрала в Чернобил, Украйна, през 1986 г. е най-тежката ядрена катастрофа в историята, която предизвиква две опустошителни експлозии и заля района с радиоактивно гориво и отломки. Оттогава районът от 2 600 кв.км около обекта - който преди това е бил част от Съветския съюз - е забранен за хора.

(Видеото е архивно: 33 години от ядрената авария в Чернобил)

Районът, наречен Чернобилска забранена зона, е силно радиоактивен и днес. Въпреки това в районите, където ядрените отпадъци са били по-малко, популациите на дивите животни са се разраснали и процъфтяват в отсъствието на човешката намеса.

Сега за първи път учени изследват поведението при размножаване и ранния живот на птиците в тази радиационно замърсена среда. Резултатите са напълно неочаквани.

"Последиците от радиологичното замърсяване за дивата природа все още са широко неизвестни, особено рисковете, които представляват за дивите животни в ранния им живот", казва в изявлението си Самели Пийрто, доктор на науките от университета в Ювескюла, Финландия.

"Нашата хипотеза беше, че биоразнообразието в замърсените райони ще бъде компрометирано, което ще доведе до промени в размножаването на птиците, диетата и чревния микробиом."

Wolves Thrive in Chernobyl's Radioactive Land, Develop Unexpected Abilities
https://t.co/gqJmjJcOl4
The exclusion zone surrounding Chernobyl Nuclear Power Plant has turned into an unintentional sanctuary, which includes insects, birds, animals, and even uncommon horse breeds. pic.twitter.com/bslwuSFCWz

— Alexander Petruska 🇺🇸🇨🇦🇧🇷🇷🇸🇸🇮🇲🇽🇮🇹 (@apetrusk) May 4, 2024

През 2022 г. руските военни поемат контрола над атомната електроцентрала и околността от 24 февруари до 31 март. А учените все още не са успели да измерят дългосрочното въздействие, което военните действия са оказали върху екосистемите в окупираните райони.

В новото изследване Пийрто и колегите му сравняват размножителното поведение и физиологията на две често срещани европейски пойни птици - големия синигер и белочелата мухоловка. Гнездовите кутии са поставени в цялата зона на изключване в райони с високо и ниско радиологично замърсяване, а обитателите им са наблюдавани. ДНК от фекални проби е използвана за изучаване на хранителния режим на птиците и за характеризиране на микробните в червата им.

Екипът установява, че степента на обитаване на гнездата всъщност е била малко по-ниска в замърсените зони. Но освен това не е имало съществени разлики в екологията на гнезденето или здравето на малките между районите с високо и ниско замърсяване.

Диетите им обаче бяха по-изненадващи. И при двата вида гнезда в силно замърсените райони е установено по-голямо разнообразие на насекоми в храната им в сравнение с тези в районите с по-ниско замърсяване.

Algo que me asombró mucho en Chernobyl fue apreciar cómo la naturaleza se regenera cuando el ser humano se retira. El lugar es un bosque de nuevo.

Irónicamente, en unos años podría ser mucho más saludable vivir en Pripyat que en muchos otros lugares del planeta 🌏 pic.twitter.com/LNFxSRNjny

— Luisillo El Pillo (@LuisitoComunica) June 20, 2019

Не е установена ясна връзка между разнообразието на чревните микробиоми на двете групи, но има постоянни разлики в относителното изобилие на различни микробни видове в червата на птиците.

"Тези резултати създават интересен фон за разбиране на екологията на птиците в радиологично замърсени райони", казва Пиерто.

"Те ни дават ценна нова информация за ефектите, които радиацията оказва върху младите птици - област на изследване, която досега беше неясна."

Discover the truth about Chernobyl's wildlife after the nuclear disaster. Are animals adapting or facing genetic changes? Find out in this blog post.#Chernobyl #Wildlife #NuclearDisaster #GeneticChanges #RadiationEffects #Nature #EcologicalImpact

Read: https://t.co/GKfs83iKQM pic.twitter.com/JCuVt91Diy

— Free AstroScience (@astronomy_free) April 26, 2024

Необходимо е да се извърши още работа, за да се разбере дали тези промени в диетата и състава на микробиома оказват влияние върху здравето на птиците. Въпреки това констатациите дават полезна представа за дългосрочните последици от ядрените аварии върху здравето на дивите животни, а може би дори и върху нашата собствена биология.

"Радиологичното замърсяване създава допълнителен стресов фактор, с който организмите трябва да се справят, което води до безброй последствия, които все още не са напълно разбрани", казва Пиерто.

"Изучаването на последиците от него е от решаващо значение, ако човечеството иска да преследва още по-ядрено бъдеще".

Пийрто ще представи тези открития на годишната конференция на Дружеството за експериментална биология в Прага в сряда.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase