И зследователи от Училището по материалознание и инженерство към Технологичния университет в Сингапур успяха да разработят материал от човешка коса, който да подхранва растенията, отглеждани чрез хидропоника.
При хидропониката културите се отглеждат без почва. Вместо това се използва субстрат, като например кокосови влакна или каменна вата, който действа като опорна структура и резервоар за вода и хранителни вещества.
Сегашните хидропонни продукти, предлагани в търговската мрежа, като например тези, направени от каменна вата, полиуретан и фенолна пяна, не са устойчиви и не осигуряват храна на растенията.
"Хората опитват естествени варианти като целулоза. Но основната разлика тук е, че ние използваме протеин, който се превръща в част от хранителната смес, когато се разгражда. Това е нещо, което другите материални платформи не осигуряват, дори и да са разградими", казва в интервю за Interesting Engineering (IE) професор Нг Ки Уей, доцент, който е ръководител на изследването. "Това е най-съществената разлика."
Изследователите събирали изхвърлени коси от фризьорските салони, които по-късно били нарязвани механично на по-малки кичури и измити старателно.
След почистването им започва първата стъпка, наречена делипидизация, при която се отстраняват липидите и естественото покритие на косъма. След това се въвеждат химикали за разтваряне на структурата на косъма, които могат да извлекат кератина от него. След този процес кератинът остава в разтворима форма. Това е изходният материал, който се използва за производството на субстратите, уточнява професорът.
Кератинът обаче не е достатъчно силен сам по себе си, за да създаде субстрат.
Затова учените го смесили с целулозни влакна (извлечени от целулоза от иглолистна дървесина), за да се укрепи структурата му и да се подобри способността му да поема вода.
По-късно веществото се изсушава, а материалът се втвърдява и оформя като гъба (основа). В рамките на този процес има много неща, които могат да се променят, за да се получат гъби с различни физико-механични свойства, химичен състав и съдържание на хранителни вещества.
„Реакцията на растенията към субстрата беше неочаквана: Всяко растение реагира по различен начин, когато се култивира в тези гъби. Мислех, че общото хранене за някои от растенията е сходно, в най-ранния етап. Но сега мисля, че има много повече неща по отношение на това как различните растителни видове реагират на това, което им се предоставя в гъбите”, допълва ученият.
Според експертите, има още много неща, които трябва да се проучат.
Но е очевидно, че разработката притежава добър потенциал за разработването на различни видове гъби, които да отговарят на нуждите на различните растения и различните видове култури. Това означава, че няма да съществува едно универсално решение, а потенциална многообразна продуктова линия, която може да се използва за различни видове култури.
Субстратът е устойчив, биоразградим, екологичен и при разграждането си се превръща в източник на хранителни вещества за растенията.
Като основен недостатък на технологията учените виждат липсата на устойчиви доставки на кератин като суровина. Липсата на постоянни и качествени доставки на кератин вероятно е най-голямото ограничение за по-широкото разпространение на тази технология.
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!