Раждаемостта намалява в повечето страни и светът не е готов

П рез следващото столетие раждаемостта ще продължи да намалява драстично и само след 25 години населението на над две трети от страните ще намалее.

Това е заключението на ново проучване, публикувано в The Lancet. Широкият международен екип от учени, който стои зад документа, предупреждава, че правителствата трябва да се подготвят за мащабните промени, пред които ще се изправим през следващите десетилетия в резултат на тези промени в структурата на световното население.

(Видеото е архивно: Какви са причините за намалената раждаемост у нас)

"Тези бъдещи тенденции в раждаемостта и живородените деца ще променят изцяло световната икономика и международния баланс на силите и ще наложат реорганизация на обществата", казва Наталия Бхатачарджи, статистик по въпросите на населението от Института за здравни показатели и оценка (IHME) в САЩ.

Още през 2018 г. предишни проучвания установиха, че равнището на раждаемост намалява в половината от населението на света и спадът продължава.

Според прогнозите на новото проучване до 2050 г. хората, живеещи в 155 от 204-те държави и територии, включени в проучването, ще раждат по-малко деца, отколкото е необходимо за поддържане на стабилно население.

Прогнозите сочат, че до 2100 г. броят им ще нарасне до 198 държави и територии, в които раждаемостта е по-ниска от смъртността. В Бутан, Бангладеш, Непал и Саудитска Арабия раждаемостта ще падне под едно дете на жена. По това време единствените държави, в които се очаква раждаемостта да надхвърли нивото, необходимо за поддържане на населението (поне две раждания на жена), са Самоа, Сомалия, Тонга, Нигер, Чад и Таджикистан.

И ако всичко това е така, пишат авторите, то без стратегически миграционни политики човешката популация в местата с ниска раждаемост неизбежно ще намалее.

Но дали това е толкова лошо? В много страни намалената раждаемост е резултат от по-добрите условия за жените и семействата като цяло.

"В много отношения намаляването на раждаемостта е успех, който отразява не само по-добрата и лесно достъпна контрацепция, но и избора на много жени да отложат или да имат по-малко деца, както и по-големите възможности за образование и заетост", казва старшият автор и биостатистик Щайн Емил Волсет, също член на екипа за прогнозиране на сценариите за бъдещето на здравето.

През 50-те години на миналия век на всяка жена са се раждали малко под пет деца, докато през 2024г. на всяка жена ще се раждат малко над две деца.

Авторите обаче посочват, че въздействието на подобна драстична промяна в броя на хората ще зависи и от начина на управление и от местоположението на хората. В момента, казват те, ние като световна общност не сме подготвени за това, което предстои.

Проучването установява, че през следващите десетилетия по-голямата част от децата - три от всеки четири - ще се раждат в страни с ниски и средни доходи.

Прогнозите са, че през 2050 г. Чад и Нигер ще имат най-високите нива на раждаемост в света, а през 2100 г. - Самоа и Тонга.

До 2100 г. едно на всеки две родени деца ще бъде от Африка, която през 2021 г. вече е осигурила една трета от бебетата в света.

"Светът ще се бори едновременно с "бейби бум" в някои страни и "бейби срив" в други", казва Волсет.

"Докато по-голямата част от света се бори със сериозните предизвикателства пред икономическия растеж, свързани с намаляването на работната сила, и с това как да се грижи и да плаща за застаряващото население, много от най-ограничените по отношение на ресурсите страни в Субсахарска Африка ще се борят с това как да поддържат най-младото и най-бързо растящо население на планетата в едни от най-нестабилните в политическо и икономическо отношение, с високи температури и с натоварена здравна система места на земята."

Авторите твърдят, че "етичните и ефективни имиграционни политики с глобално сътрудничество" ще бъдат от решаващо значение за справяне с демографските сривове, пред които ще бъдат изправени много страни.

"След като населението на почти всяка страна намалее, разчитането на отворена имиграция ще стане необходимо за поддържане на икономическия растеж", казва Бхатачарджи. "Страните от Субсахарска Африка разполагат с жизненоважен ресурс, който застаряващите общества губят - младото население."

Но авторите посочват, че ще бъде важно да се гарантира, че миграцията не е еднопосочна.

"Продължаващата миграция на квалифицирани работници към икономики с високи доходи и ниска раждаемост - понятие, наричано "изтичане на мозъци" - може да има и опустошителни последици за икономиките, които тези работници оставят след себе си", пишат те.

Макар че проучването има някои важни ограничения - като например факта, че някои от по-новите данни са от странното време на COVID-19 - прогнозите се основават на ключови фактори за раждаемостта - като образователни нива, наличие на контрацептиви, детска смъртност и живот в градски райони - заедно с данни, датиращи от 50-те години на миналия век, и имат сравнително високи нива на сигурност за всички държави.

Изследването е резултат от проучването "Глобална тежест на болестите, нараняванията и рисковите фактори 2021 г." и е финансирано от фондация "Бил и Мелинда Гейтс".

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase