Свещеният танц в индуизма: Плетеница от ритуали и духовни практики

С вещеният танц винаги е бил неразделна част от индуизма, сложно вплетен в ритуали и духовни практики. Ведите, свещените текстове на индуизма, смесват изкуствата с ритуалите, включвайки драматични представяния и дискусии на духовни теми.

Приписван на мъдреца Бхарата, индуисткият текст Натяшастра е основополагащ труд, който систематично представя изкуството на танца и изпълнението му. Според Натяшастра танцът се счита за завършен, когато предизвика специфична емоция (раса) в публиката, предадена чрез специфични жестове и изражения на лицето (бхава).

Dance has long held a sacred role within Hinduism, embodying the union of spirituality and performance that animates the pages of holy texts. Join us on a journey to explore how ancient traditions spring to life through the art of movement.https://t.co/Yw8fE09KBe

— Ancient Origins (@ancientorigins) October 29, 2023

Придържането към насоките на Натяшастра определя танцовото изпълнение като класическо. Вкоренени в индуистките изкуства и религиозни традиции, тези три класически ритуални танца на Индия са пример за дълбоката връзка между танца и духовността в индуизма.

Бхаратанатям

@iccktm put together a Bharatanatyam dance recital by dance teacher Ms Nidhi Misra at the sacred Pashupatinath Temple complex on auspicious occasion of Shrawan's Monday on the evening of July 29. The event was witnessed by thousands of devotees.
@ICCR_Delhi @IndiaInNepal pic.twitter.com/KEbCB905uc

— ICCR in Nepal (@ICCR_Nepal) July 30, 2019

Бхаратанатям е един от най-древните традиционни хиндуистки свещени танци, датиращ от около 1000 г. пр.н.е. Произхожда от южноиндийския щат Тамил Наду и днес се практикува предимно от жени.

Свещеният танц обикновено е придружен от традиционни южноиндийски мелодии, наречени карнатска музика, която се състои от водещ вокалист, към който се присъединяват различни традиционни инструменти като вена (струнен инструмент), мридангам (двуглав барабан), гхатам (глинен барабан) и други.

Традиционно Бхаратанатям е солов танц, изпълняван само от жени и се използва за изразяване на индуски религиозни теми и духовни идеи, особено шиваизма, вайшнавизма и шактизма. Танцът е въплъщение на предаността, като всяко движение и жест отдава почит на божественото.

Произхожда от Натяшастра, древният трактат за сценичните изкуства и се смята, че Бхаратанатям е подарък от Бог Брахма към мъдреца Бхарата. Свещеният танц е еволюирал в сегашната си форма под патронажа на различни династии и процъфтявал в рамките на храмовете, служейки като средство за комуникация с божественото.

За съжаление, подобно на много други традиционни индуистки танци, Бхаратанатям бил потискан по време на колониалния британски Радж. Едва през последните години, след колониализма, този красив свещен танц е отново възроден.

Катакали

Kathakali is the most popular sacred dance-drama of Kerala that is on the verge of extinction.

Kathakali evolved over last 400 years.

Problem is, Kathakali artists are paid less and there are only less viewers.

Like Theyyam, Kathakali is vivid, vivacious, vibrant and vehement. pic.twitter.com/TyTL1gTI0u

— 𝙅𝙖𝙮𝙖𝙥𝙧𝙖𝙠𝙖𝙨𝙝 𝙈𝙤𝙝𝙖𝙣 @ 🔟 🦂 🌠 ⚡ 🐯 (@jay2406) June 10, 2021

Катакали е спиращо дъха изпълнение, което преплита танц и драма в една изключителна духовна практика. Името на танца идва от индуистките думи katha (история) и kali (представление). Много по-късен от Бхаратанатям, той се появил за пръв път в Керала, разположена в югозападната част на Индия по крайбрежието на Малабар, през XVII-ти век.

Повече напомнящ пиеса, отколкото танц, Катакали се откроява заради сложните костюми и маски, известни като chutti и яркия грим, важна част от превъплъщението на танцьорите. Този танц, за разлика от Бхаратанатям, се изпълнява от мъже и се смята, че първоначално се е развил като пърформанс, използван като начин за предаване на индуските митове и легенди вместо устното. Често представленията са базирани на епизоди от индийските епоси Рамаяна и Махабхарата.

Макар и сравнително скорошно допълнение към индуистките ритуални танци, произходът Катакали може да бъде проследен много по-назад във времето. Създаването на свещения танц е било вдъхновено от храма и фолклорните изкуства като Kutiyattam, традиционна санскритска театрална форма и една от най-старите в света, както и религиозните драми, практикувани още през първото хилядолетие след Христа. Освен, че вплита танц и драма, изпълнителите включват елементи от древни южноиндийски бойни изкуства като Kalaripayattu и Silambam и от местните атлетически традиции.

Друго, с което Катакали се отличава е, че за разлика от някои от по-старите ритуални танци в него танцьорите се фокусират изцяло върху хореографията и от тях не се очаква да бъдат и вокални артисти. Представленията обикновено се провеждат в театри на открито, наречени koothambalams.

Катак

“Dance as the narration of a magical story; that recites on lips, illuminates imaginations and embraces the most sacred depths of souls.”
― Shah Asad Rizvi#Kathak #Dancer pic.twitter.com/dqP5rn8jLI

— Rimli Bhattacharya (@rimli76) May 10, 2019

Катак произлиза от санскритската дума Katha, която, както споменахме по-горе, означава история. Приписвала се на пътуващите бардове от древна Северна Индия. Наричали ги катакарите или „разказвачи на истории“.

С течение на времето Катак се развил, като включил два много различни типа истории. Едните разказват традиционни истории от детството, а другите любовните подвизи на индуския бог Кришна. Първоначално тези танци се провеждали само в най-елегантните храмове и в северните кралски моголски дворове, където интегрирали елементи от персийските изкуства.

През годините Катак се превърнал от свещената форма на поклонение в ценен вид изкуство, провеждано на престижни сцени. Танцът е еволюирал в три различни форми, кръстени на градовете, откъдето се зародили - Капиур, Бенарес и Лакнау.

Танцьорите подчертават ритмичните моменти с движенията с крака, които са украсени с малки камбанки, наречени Ghungroo. Тези движения се хармонизират с музиката, а краката и торсът на танцьора трябва да останат до голяма степен изправени.

Историята в танца се разказва чрез частта наречена Nritya. Това са характерни движения на краката, ръцете, въртене, изражението на лицето (абхиная). Всичко това формира вид безмълвна граматика, използвана за предаване на безброй емоции - от любов и преданост до радост и тъга. В днешно време Катак възприема съвременните влияния, като запазва класическите си основи, което го прави динамична и развиваща се танцова форма, която продължава да вдъхновява и пленява публиката по целия свят.