О ще от малка тя пее пред гости у дома, в училищни тържества, в хора, пред съучениците си.
"Пеенето ме избра, нямах много думата", споделя оперната певица Ваня Бонева.
Нейната история е впечатляваща.
Ваня е опитала от всичко - от отчаянието на това да си артист в България, през това да пееш на улицата в чужда страна, до блясъка на голямата сцена. За живота на Ваня Бонева ни разказва Велина Томова от Edna.bg в новия си проект "Жените от А до Я".
По пътя към успеха
Ваня заминава за Париж през 2001 г., мечтата ѝ е да пее в Парижката национална опера.
"Отиването ми там беше едновременно драма и авантюра. Пеех на улицата, за да мога да живея там, както и да мога да ходя по прослушвания и конкурси за работа. Трябваше да издържам и сина си, който току-що беше приет в Консерваторията в Лион", разказва Ваня.
Съдбата ѝ се преобръща в една ноемврийска вечер.
След като се връща от едно прослушване в Швейцария, Ваня излиза да пее на улица Сен Пол.
"Беше студено и дъждовно, хората бързаха и на никого не му беше до моите песни. Една жена се приближи и ме попита защо правя това, защо не съм някъде на топло и да работя в някой театър... обичайните въпроси, на които вече ми тежеше да отговарям. Не бях много разговорилива, но жената настоя да разбере нещо повече за мен. Предложи ми да ме запознае със своя приятелка – собственик на сладкарница на остров Сен Луи в самия център на Париж".
Именно тази случайна среща променя завинаги живота на оперната певица.
"В сладкарничката беше топло, светло и ухаеше на кафе и шоколад. Жената, която ни посрещна, беше най милият и сърдечен човек, когото съм срещала в живота си - тя беше Добрата Фея", спомня си Ваня.
Двете непознати проявяват към българката всичката човечност и загриженост, на които са способни.
"Организираха ми концерти пред свои близки приятели, за да изкарвам някоя пара, търсеха хора, които можеха да ми помогнат да си намеря работа, дадоха ми толкова топлина и обич! До този момент живеех при Боян - мой близък и благодетел, който кавалерски ми беше отстъпил своята стая, а той спеше в коридора. След срещата ми с тези две жени нещата се промениха. Силви, собственичката на сладкарницата, ми предложи да отида да живея при нея".
Мечтата на Ваня се сбъдва.
Година по-късно (през 2002 г.) Ваня се явява на прослушване в Операта и се класира на финала от общо 100 кандидатки.
"Предложиха ми временен договор за 9 месеца. Бях изключително щастлива! На следващата година отново се явих на конкурса за титуляри и този път бях приета за титуляр с постоянен договор в хора на Парижката опера".
Ваня споделя, че интуицията и чувствителността най-много ѝ помагат в работата. Както упоритостта и постоянството.
След толкова перипетии по пътя към върха за Ваня думата трудност вече не съществува.
"Вече забравих какво означава това "трудности". Всичко е толкова очевидно и лесно. Трудно е, когато не знаеш какво искаш. За всяко нещо, което ти е цел, трябва да заплатиш цената, за да го постигнеш и когато си готов да се откажеш от удобството и да направиш усилието, вече нищо не е трудно", казва оперната певица.
В две поредни години Ваня изкачва японския връх Фиджи сама, за да посрещне изгрева. На следващата година изминава отново сама северния маршрут на Камино де Сантяго. През 2011 г. отново поема по Камино, но в португалската му част. С бъдещата си снаха Ксения изминават всичките 700 км.
Скоро на Ваня ѝ престои нова постановка в Операта, а дали някой ден ще я чуем и видим на българска сцена, Ваня отговаря: "За мен би било чест отново да пея в България, но засега няма такава перспектива".
Четете още вдъхновяващи истории за успели българи:
Тази снимка на българин е сред най-добрите в света за 2018 г.
Успешен в България: мисията възможна, историята на д-р Бо
Българи впечатляват милиони по цял свят с визуални изкуства
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!