П рез 2016 г. се случиха много неща. Някои от тях разтърсиха света, други накараха всички ни просто да се усмихнем широко, а трети бяха много обсъждани.
Вижте личностите, които подлудиха интернет през 2016 г.
Как се промени Земята за 1 година
Но кои са онези, които наистина променят света ни неусетно и все пак категорично, ни разказва новото видео от канала "По-умней" във Vbox7.com:
Генетичната мутация, довела до появата на многоклетъчните
През 2016 г. група учени успяха да изолират древна молекула, наречена със странното име GK-PID, която според специалистите е предизвикала истинска революция. А именно - накарала е едноклетъчните организми да започнат да еволюират в сложни многоклетъчни. И това се е случило в периода преди около 800 милиона години.
Молекулата принуждава клетъчните хромозоми да се събират в купчини, а след това около тях да се образува вътреклетъчна (ядрена) мембрана. Освен всичко останало този процес позволява на клетките да се размножават правилно, а не да се израждат в ракови.
Откриването на най-голямото просто число
През януари математици оповестиха за съществуването на откритото от тях най-голямо просто число. Новият рекордьор в тази може би изглеждаща за вас странна област се изписва така - 2^74,207,281 -1. А ако не помните какво са простите числа - това са числата, които имат точно два естествени делителя - 1 и самото себе си.
Сега вероятно се питате още защо всъщност някой си прави труда да се занимава с цели проекти, посветени на търсенето на такива числа? Една от причините е модерната криптография. Тя използва Мерсенови прости числа (от които досега са открити едва 49), както и други сложни числа с една-едничка цел - да кодират данните така, че да бъдат непробиваеми.
Новото просто число държи към момента всички рекорди в областта и освен това е с цели 5 милиона знака по-дълго от своя предшественик! Общият брой цифри в него е приблизително 24 милиона, което прави името 2^74,207,281 -1 единствения познат практически начин за изписването му. Иначе представяте ли си да пишете всеки път число с 24 милиона знака?
Доказателството за деветата планета от Слънчевата система
Преди откриването на Плутон през XX век са съществували теории за девета планета, наречена още тогава планетата Хикс. Астрономите са вярвали, че тя се намира отвъд орбитата на Нептун заради гравитационни влияния, които биха могли да бъдат предизвикани единствено от голям и масивен космически обект.
С появата на Плутон на хоризонта повечето астрономи сметнали, че са открили причината за тези влияния, но въпреки това точните изчисления били недостатъчни, за да се изравнят с големината на отклоненията.
Caltech researchers @Plutokiller and @kbatygin find evidence of a real ninth planet. #PlanetNine #Astronomy pic.twitter.com/jX9RYFNM31
— Caltech (@Caltech) 20 януари 2016 г.
Днес вероятно знаем причината за това, че "уравненията ни не излизат". Учени от Калифорнийския технологичен институт представиха доказателство, че нарушенията в орбитата на крайните планети се дължат на истински голяма девета планета, която има орбитален период от цели 15 000 години.
Астрономите, публикували това откритие, са изчислили, че съществува само около 0.007% шанс (или около 1 към 15 000) тези влияния да са случайни. Куриозното е обаче, че въпреки всички тези точни изчисления планетата Девет все още остава хипотетична, защото никой не я е видял и заснел с оптичен или радиотелескоп.
Когато тя бъде видяна (според учените скоро), нейната орбита и маса ще бъдат изчислени с точност, но се очаква масата и да бъде между 2 и 15 пъти по-голяма от тази на Земята, а орбитата й да е толкова отдалечена от Слънцето, че се оценява на 200 до 1600 астрономически единици (AU).
Вечен носител на информация
Знаем от физиката, че всяка материя с течение на времето деградира, руши се и се разпада, затова е невъзможно да запишете информация на нещо, което ще живее вечно. Но все пак донякъде този проблем може да се окаже преодолим и ако не вечно, то поне да е записана за толкова дълъг период време, че от човешка гледна точка да ни се струва като цяла вечност.
Откритието е направено от учени от университета в Саутхемптън. Те успешно са използвали стъкло със специална наноструктура и след това са разработили процес за записване и извличане на данни от него.
Съхраняващото устройство представлява малък стъклен диск с размер на монета, който може да запише около 360 терабайта информация, която остава непокътната дори при температури от 1000 градуса по Целзий! Това означава, че ако съхраним такова нещо в обичайните библиотеки за книги с постоянно поддържаща се температура и влага, то дискчето може да се запази за около 13.8 милиарда години! Или горе-долу за същото време, откогато съществува нашата Вселена!
Пещерна риба, която може да се катери по скалите
Това вече звучи много странно и дори вероятно се питате: "Aма какво толкова"? Работата е там, че науката се опитва от около 170 години насам да научи как точно гръбначните сухоземни животни са еволюирали в тази си форма от блатата и преди това морските си предшественици.
Това е огромно откритие по отношение на законите за еволюцията и адаптирането на видовете, защото може да помогне на учените да разберат по-добре как пълзящите навън към брега тетраподи са еволюирали от праисторическите риби. Разликата между пещерната риба и останалите видове риби е тази, че могат буквално да "вървят" по сушата. И оттам съответно са развили здрави тазови кости, необходими за катерене.
Успехът на SpaceX
В началото на 2016 г. светът шумя от новината и видеото за кацането на тестова ракета обратно на разположена в океана платформа. Може би сте свикнали да гледате в комикси или фантастични филми как ракетите на смелите астронавти спокойно кацат на някоя чужда планета, но всъщност този процес е невероятно сложен.
Възможността за успешно кацане на ракета, и то вертикално, означава едно - че тя може да се използва отново, а това пести страшно много пари. Което пък би довело до все по-масово овладяване на Космоса.
10 от най-откачените неща, в които вярва Илон Мъск
След 20 години "От Марс ли идваш?" ще е актуален въпрос
Шефът на компанията, гениалният Илон Мъск, постигна тази цел като междинна по пътя на заложени още по-големи постижения. Неговата мечта е тези полети да се превърнат в частен бизнес, а технологията да бъде предложена и на учените от НАСА, като може да им помогне за все по-бързите темпове на усвояване на Космоса.
