П риродните красоти на България трудно могат да бъдат описани с думи, те трябва да се видят, почувстват и преживеят. У нас има не малко планини, които приличат на истински шедьоври на най-големия майстор – природата. Една от тези красоти е Пирин планина, която пази в себе си уникални места и интересни легенди и предания.
Пирин планина е населена още от много дълбока древност и за това за нея се носят различни митове, кой от кой по-интересни и страшни. Тя е втората по височина планина в България след Рила, със своя първенец Вихрен, който се издига на 2914 метра над морското равнище. В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м.
Пирин планина е дом на прекрасно водно богатство от езера. На брой те са 186 и имат ледников произход. Езерата са разположени предимно в малки и големи циркуси. Поради този си произход пиринските езера са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината, на която се намират– много студени.
Не липсват и множество предположения за това какви имена е носила Пирин планина в миналото и какъв е произходът на тези имена. Най-старото известно име на планината е Орбелус – „белоснежна“, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума „перинтос“, което означава скала, и от хетската „перунаш“.
Легендата за бог Перун
В древните езически времена, хората вярвали в бог Перун, който се смятало, че живее в една от най-красивите планини на Земята. Когато християнството се наложило като една от основните религии, богът се оттеглил в планината, която носела неговото име – Перин (Пирин).
Езическият бог Перун живял заедно със сестра си Перуника, която била прекрасна хубавица, чиято красота греела дори по-силно от самото Слънце. Освен, че била прекрасна мома, тя била и много работлива, мила, честна и добросърдечна. Всичко ѝ се отдавало и нямало работа, която да ѝ се опре.
За голяма скръб на Перун, Перуника умряла млада при съмнителни обстоятелства. На гроба ѝ израснало хубаво синьо цвете, което местните нарекли в нейна чест – перуника. То цъфти само през месец май – времето, когато красивата Перуника белела платната си и всички можели да я виждат и да се радват на хубостта ѝ.
Един християнски поп се качил на планината и тогава за пръв път видял езерото, в което Перуника белела изтъканите през зимата платна. Седнал попът край езерото, да си отпочине от дългия път и да се порадва на красотата наоколо. По това време бог Перун стоял на върха на планината и неспирно ридаел за своята мила сестра. Тогава от неговата яростна мъка се откъснал един огромен каменен блок от върха и се търкулнал надолу по склона, като ударил седящия поп, който паднал в езерото. Оттогава езерото било наречено Попово езеро.
Сред тукашното население се е запазила вярата, че в това езеро живее воден овен, който не позволява на никакво друго водно животно да припари и да се засели там - нито риба, нито жаба, нито змия. Мнозина са пренасяли и пускали в Попово езеро риби, за да се завъдят, ала скоро ги намирали мъртви край езерото.
Легендата за Пиринския змей
На връх Великден, Пиринският змей грабнал най-хубавата девойка от хорото – Стана. Завел я в своето леговище и я направил негова жена. Заспал един ден змеят в скута на своята любима и ѝ казал, ако на небето види дори само едно малко облаче, да го събуди. Видяла Стана облак, но и дожаляло да събуди змея и го оставила да спи. След това вече било късно, защото страшна буря се развихрила за нула време и от буреносните облаци се спуснал Беласишкият змей, който погубил Пиринския. Стана останала сама, с малко момче на ръце, за което се говори, че било наполовина змей, наполовина човек и по време на буря пазело жителите на пиринските села от Беласишкия змей, който отнел живота на баща му.
Всяко село или махала в Пирин имат своите митове и легенди, които се разказват от поколение на поколение. Тези двете са сред най-известните, като в различни райони на планината се срещат различни версии, които са базирани на двете основни легенди за Пирин.
Често легендите са базирани на реални събития или поне някакъв елемент в тях е истински. Понякога местните ги измислят, за да разказват страшни приказки на своите деца. Кой е първоизточник на всички тези сказания няма как да знаем, но с времето те се променят много и въпреки това винаги имат някакъв общ елемент с оригиналната история. Това ме кара да се замисля, дали има зрънце истина в някоя от тези легенди или всичко е само част от местния фолклор? Каквато и да е истината, митовете и легендите са важна част от съзнанието и наследството на всеки народ и трябва да бъдат пазени за идните поколения.
Още от автора:
Кой е Волтер и какво се крие зад философската му същност?
Дяволският мост над река Арда: История, легенди и факти
Забулени в мистерии и легенди: Три от най-големите загадки по българските земи
Пет от най-странните легенди от целия свят
6 цитата за любовта и добротата от Библията и как да ги тълкуваме
Отворете вратата към нов свят: Професионалният писател и неговата магия с думите
Да помогнем на детето по-лесно да се адаптира в яслата: Ценни съвети за родители
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!