Странната история около гроба на Коперник

Н иколай Коперник е астрономът, който преди пет века обясни, че Земята се върти около слънцето, а не обратното. Истински ренесансов човек, той също бил математик, инженер, писател, икономически теоретик и лекар.

След смъртта си през 1543 г. във Фромборк, Полша, Коперник бил погребан в местната катедрала. През следващите векове местоположението на гроба му обаче било изгубено от историята.

Кой е Коперник?
Николай Коперник е роден в Торун през 1473 г. Той бил най-малкото от четири деца, родени в семейството на местен търговец.

След смъртта на баща му чичото на Коперник поел отговорността за неговото образование. Първоначално Коперник учел в университета в Краков между 1491 и 1494 г., а по-късно в италиански университети в Болоня, Падуа и Ферара.

It's 26 April. On this day in 1514 Nicolaus Copernicus made his first observation of Saturn. PD portrait. pic.twitter.com/vyOM6Zx7zQ

— David Blanchflower BSc (@DavidBflower) April 26, 2017

След като изучавал медицина, каноническо право, математическа астрономия и астрология, Коперник се завърнал у дома през 1503 г. След това работил за своя влиятелен чичо Лукас Ваценроде Младши, който бил принц-епископ на Вармия.

Коперник работил като лекар, докато продължавал своите изследвания в областта на математиката. По онова време както астрономията, така и музиката се считали за клонове на математиката.

През този период той формулирал две влиятелни икономически теории. През 1517 г. развил теорията за количеството на парите, която по-късно била преформулирана от Джон Лок и Дейвид Хюм и популяризирана от Милтън Фридман през 60-те години. През 1519 г. Коперник също така въвел концепцията, известна сега като Закон на Грешам - паричен принцип, отнасящ се до обръщението и оценката на парите.

Моделът на Коперник за Вселената
Крайъгълният камък в приноса на Коперник към науката е неговият революционен модел на Вселената. Противно на известния тогава модел на Птолемеите, който твърдял, че Земята е центърът на Вселената, Коперник казал, че Земята и другите планети се въртят около слънцето.

Освен това успял да сравни размерите на планетарните орбити, като ги изразил по отношение на разстоянието между Слънцето и Земята.

Коперник се опасявал как работата му ще бъде приета от църквата и колегите му учени. Неговият магнум опус „De Revolutionibus Orbium Coelestium“ (За движението на небесните сфери) е публикуван малко преди смъртта му през 1543 г.

Публикуването на тази работа поставило началото на новаторски промени в разбирането на хората за Вселената, проправяйки път за бъдещите астрономи като Галилео, роден повече от 20 години след смъртта на Коперник.

Търсенето на Коперник
Катедралата Фромборк е последното място за почивка на повече от 100 души, повечето от които обаче лежат в безименни гробове.

Имало няколко неуспешни опита да се открият останките на Коперник през XVI-ти и XVII-ти век. Друг неуспешен опит бил направен от френския император Наполеон след битката при Ейлау през 1807 г. Той много уважавал Коперник като учен, математик и астроном.

През 2005 г. група полски археолози решили да се заемат с търсенето. Те били ръководени от историка Йежи Сикорски, който твърдял, че Коперник, служил като канон на катедралата Фромборк и би следвало да е бил погребан близо до олтара на катедралата, за който е отговарял по време на мандата си. Това бил олтарът на свети Вацлав, сега известен като олтарът на Светия кръст.

В близост до този олтар били открити 13 скелета, включително един непълен, принадлежащ на мъж на възраст между 60 и 70 години. Този конкретен скелет бил идентифициран като най-близкия до този на Коперник.

Криминалистика
Черепът на скелета послужил като основа за лицева реконструкция.

В допълнение към морфологичните изследвания, ДНК анализът често се използва за идентифициране на исторически или древни останки. В случая с предполагаемите останки на Коперник е възможна генетична идентификация поради добре запазеното състояние на зъбите.

DNA detectives at work to identify the remains of an extraordinary and influenctial mediaeval thinker. The strange story of the grave of Copernicus https://t.co/JDtPhwHQmc via @ConversationEDU

— Prof. Peter Doherty (@ProfPCDoherty) January 4, 2024

Значително предизвикателство обаче било намирането на подходящ източник на референтен материал, тъй като не са известни останки на роднини на Коперник.

Малко вероятна находка
През 2006 г. обаче бил намерен нов източник на референтен ДНК материал. Установено било, че астрономически справочник, използван от Коперник в продължение на много години, съдържал косми сред страниците си.

Тази книга била отнесена в Швеция като част от военна плячка след шведското нахлуване в Полша в средата на XVII-ти век. В момента е притежание на музея Gustavianum в университета в Упсала.

Внимателното изследване на книгата разкрило няколко косми, за които се смята, че вероятно принадлежат на основния потребител на книгата - самият Коперник. Следователно тези косми били възприети като потенциален референтен материал за генетично сравнение със зъбите и костната материя, открити в гробницата.

При анализа както митохондриалната ДНК от зъбите, така и скелетната проба съвпаднали с тези на космите, което силно кара учените да вярват, че останките наистина са на Николай Коперник.

Мултидисциплинарните усилия, включващи археологически разкопки, морфологични изследвания и усъвършенстван ДНК анализ, довели до убедително заключение.

Останките, открити близо до олтара на Светия кръст в катедралата на Фромборк, е много вероятно да са на Николай Коперник. Тази монументална находка не само хвърля светлина върху последното място за почивка на една от най-влиятелните фигури в историята на науката, но също така демонстрира дълбочината и изтънчеността на съвременните научни методи за потвърждаване на исторически данни.