С тивън Спилбърг обмисля идеята си за автобиографичен филм в продължение на почти 20 години, но предвид постоянната му ангажираност като продуцент и режисьор, едва избухването на глобална пандемия му осигурява време да напише сценария за лентата през 2020-а в сътрудничество с носителя на „Пулицър“ и „Тони“ Антъни Кушнър. „Семейство Фейбълман“ най-сетне е по кината в момента и очаквано е обект на много похвали и спекулации за награди „Оскар“.
Но отзивите спрямо филма не са просто продукт на репутацията на легендарния Спилбърг. Лентата има безспорни качества, заради които ще чуваме заглавието ѝ доста често през предстоящия сезон на наградите в Холивуд. Сюжетът се съсредоточава върху детството и израстването на човека, който впоследствие се превръща в най-влиятелния режисьор в съвременната история на киното.
Спилбърг решава да именува екранното си семейство „Фейбълман“ заради любовта си към немската дума “fabel” или „фабула“, „разказ“. Собствените имена на най-близките му роднини също са променени, но Спилбърг изпраща копия на сценария до сестрите си, за да бъдат включени с максимална достоверност и техните спомени от детството на великия режисьор, сценарист и продуцент.
„Семейство Фейбълман“ е като майсторски клас по правене на кино по много, много параграфи и човек по никакъв начин не следва да е закоравял киноман, за да забележи очевидно вложеното старание в направата на лентата. Кадри като прекрасно илюстрирания момент, в който малкият Сами Фейбълман прожектира кадри в тъмен дрешник върху ръцете си, не са нищо по-малко от съвършени.
Други кадри са рамкирани толкова перфектно, че на зрителя му се приисква да паузира филма, за да разгледа всичко в тях. Добър пример е финалната сцена на вече порасналия студент Сами с баща му Бърт, в която двамата са в съседни стаи, но обективът улавя едновременно красноречивите им, трогателни реакции към важен момент от започващия професионален живот на главния герой.
Спилбърг дава заявка за „Оскар“ за режисура с филм, който спокойно би могъл да бъде адаптиран и като театрална постановка, но във виртуозните му ръце използва всички изразни средства на езика на киното. Работата му по лентата като сценарист е не по-малко интересна. Някои критици отвъд океана са имали проблем с даването на жанров етикет и с елементи от структурата на „Семейство Фейбълман“.
Но всеки редовен посетител на киносалоните за последните 15-20 години – на киносалоните, а не стриктно и ексклузивно на престижните филмови фестивали – може да разпознае кой жанр най-често използва сюжетния скелет, който използва и този филм. А хората, които познават филмографията на големия Спилбърг и са наясно с любовта му към приключенските истории и комиксите, изобщо няма да са учудени от творческия му избор.
„Семейство Фейбълман“ ползва класическата структура на филм за произход на супергерой. Младият герой открива силите си – в случая, отявлен талант за направа на филми – още в ранна възраст, развива ги, преминава през различни премеждия, временно спира да ги използва заради сътресения в личния си живот и в крайна сметка осъзнава, че тези сили са неговото призвание и той следва да ги използва заради себе си, семейството си и общото благо.
Човек може да види вариации на този сюжет в ленти като „Батман в началото“, „Спайдър-Мен“ или „Човек от стомана“. Решението на Спилбърг да използва сходна структура в автобиографичен филм може да се тълкува от някои като проява на прекомерна суета, но пасва на разказаната история в „Семейство Фейбълман“. Помага и фактът, че въпросната история е в ръцете на чудесни актьори.
Мишел Уилямс е името, което се споменава с най-голям възторг в повечето отзиви за филма, и има защо. Голяма част от лентата се състои от нейните експресивни, красноречиви, нюансирани реакции пред камерата на Спилбърг. Тя играе майката на главния герой, чиито противоречиви постъпки карат протагониста да започне да разглежда родителите си не като всеможещи закрилници, а като обикновени личности от по-ранна възраст, отколкото повечето деца стигат до този момент.
Но липсата на суета личи най-вече в главното актьорско представяне. Гейбриъл ЛеБел изиграва Сами Фейбълман, екранната репрезентация на младия Спилбърг, без нито една фалшива нота в превъплъщението си: тийнейджър със свои недостатъци и с характерните трепети на деликатната му възраст. 20-годишният актьор успешно се абстрахира от идеята, че изпълнява ролята на собствения си легендарен режисьор, и не го идеализира по никакъв излишен, неестествен начин.
Пол Дейно, който играе бащата на Сами, и 13-годишната Джулия Бътърс, която пък влиза в амплоато на най-голямата от трите му малки сестри, също изпълняват чудесно поддържащите си роли. Кратки, но паметни появи правят още Джуд Хърш и големият Дейвид Линч, а саундтракът на Джон Уилямс очаквано е превъзходен, обхващащ класическа музика и характерни песни от епохата на сюжета.
В крайна сметка „Семейство Фейбълман“ оставя зрителя с усещане за пълноценно прекарани 2 часа и половина, дори и в средата на действието да губи частично и временно сигурната посока на повествованието. Като всеки филм на великия Спилбърг, и този е направен с ясната творческа идея да се гледа на кино, тъй че е лесно да се препоръча за гледане именно в салона в близките седмици.
Още от автора:
Това е най-ирландският филм, който може да съществува
Нито комедия, нито ужас... но никой не може да му устои
Това е най-гледаният филм по Netflix през ноември 2022 г.
Отвъд предразсъдъците и смъртта: „Черната пантера: Уаканда завинаги"
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
