Смърт за част от секундата: Изригването на Везувий, което унищожи Помпей

Р азрушаването на Помпей

Денят започва като всеки друг в древния римски град Помпей. Магазините са отворени, пазарите са оживени, а гражданите се събират на форума, за да обсъдят политиката и бизнеса. Въпреки че 17 години по-рано градът е бил разтърсен от земетресение, постоянно нарастващото население не е имало причини за безпокойство, докато е вървяло в ежедневието си. Инвестираните средства са довели до големи ремонтни дейности в целия град, който сега е доста проспериращ. Бъдещето на този оживен римски метрополис изглеждало светло.

И в най-мрачните си кошмари 15 000 жители на Помпей не са могли да предвидят жестоката ръка, която съдбата е щяла да нанесе на любимия им град в този ден. Разположен в Неаполитанския залив в италианския регион Кампания, жителите на този регион живеели в сянката на спящия гигант Везувий. Римляните са знаели, че това е вулкан, но са били напълно невежи за мащабите на разрушителната му сила. Те също така фатално вярвали, че е угаснал. Катастрофалните събития от 24 август 79 г. от н.е. ще покажат колко погрешно е било това убеждение.

В продължение на четири дни преди тази съдбовна дата населението в околността е усещало слаби земетресения, които са зачестявали с всеки изминал ден. Предупредителните знаци са били налице, но римляните в този регион са свикнали с подобна сеизмична активност. Според Плиний Младши, единственият очевидец, оставил писмен документ за събитията, подобни леки трусове са били чести в Кампания. В този случай обаче те представлявали нещо много по-зловещо; спящият гигант се събуждал.

New research has revealed that earthquakes played a significant role in the destruction of #Pompeii during the infamous 79 CE eruption of Mount Vesuvius.https://t.co/1gY7oEi0HE

— IndiaToday (@IndiaToday) July 18, 2024

Всяка секунда в атмосферата се изхвърлят милион и половина тона вулканични отломки...

Натискът, упражняван от разтопената скала под вулкана, се увеличавала до такава степен, че скоро нямала накъде да върви, освен нагоре. В 13:00 ч. на 24 август Везувий обявява събуждането си с мощно изригване.

Огромен тъмен облак забулва синьото небе над вулкана. Колоната от вулканична пемза, горещи газове и пепел се изтласква нагоре в атмосферата и се разпространява по хоризонта като черно мастило върху хартия.

Всяка секунда в атмосферата се изхвърляха милион и половина тона вулканични отломки, изхвърлени от огнените дълбини на бушуващия гигант. В този ден Везувий отделя над 100 000 пъти повече топлинна енергия от двете атомни бомби, хвърлени върху японските градове Хирошима и Нагасаки по време на Втората световна война.

Не след дълго тъмният облак изминава разстоянието до Помпей. Скоро градът се оказал обгърнат в мрак, тъй като от небето започнали да падат разтопени скали, пемза и гореща пепел. Някои хора избягали към морето, а други - в близката околност. Мнозина решили да се скрият в домовете си с напразната надежда да преживеят бурята. На този етап са регистрирани първите смъртни случаи в Помпей, тъй като плоските покриви на сградите и къщите започват да се срутват под тежестта на пепелта и вулканичните отломки, смазвайки нещастните души, които живеят в стените им. Скали, падащи от небето, отнемат живота на други хора. Постепенно градът е погребан под пепел и отломки на дълбочина почти 10 м.

An Eruption of Mount Vesuvius, with the Procession of St. Januariu'-s Head https://t.co/qrI0Qrr99l pic.twitter.com/JjHoRiDJmZ

— Joseph Wright of Derby (@JosephWrightArt) July 8, 2024

Въпреки че се намира по-близо до Везувий, отколкото Помпей, малкият богат крайморски град Херкуланеум успява да избегне по-голямата част от пепелта и пемзата, паднали от първото изригване, благодарение на преобладаващите ветрове, които издухват вулканичния облак на югоизток към Помпей и околностите. Апокалиптичната сцена, която се разиграва пред очите им, обаче е достатъчна, за да убеди по-голямата част от жителите на Херкулан да избягат от града си. Те били мъдри, тъй като Везувий далеч не бил приключил.

Около 1 часа след полунощ, дванадесет часа след като вулканът се е съживил, изригването преминава във втората си и най-смъртоносна фаза. Стълбът от отломки и газове започва да отслабва под собствената си тежест. В ранните часове на 25 август колоната се срутва, тъй като газовете се сгъстяват и вече не могат да поддържат твърдото си съдържание. Разрушителният облак започва да се спуска надолу по склоновете на вулкана. Това беше първата от шестте пирокластични вълни, които щяха да паднат от Везувий през този ден.

Той се устремява към град Херкулан със скорост над 100 км/ч. Тези, които са имали нещастието да бъдат пометени от него, са загинали незабавно от топлинно въздействие, тъй като температурата в него се е покачила до около 250 °C.

Години наред историците смятаха, че Херкулан е бил в по-голямата си част изоставен по времето, когато са се появили вълните, поради малкия брой скелетни останки, открити в града. През 80-те години на ХХ век обаче в лодката са открити до 400 добре запазени скелета. Когато всичко приключило, Херкулан бил погребан под 23 метра вулканичен материал.

Смъртта за част от секундата е била сигурна за всяко живо същество, което е живяло в Помпей по това време

Когато слънцето започнало да изгрява на втория ден от изригването, пепелта върху Помпей започнала да намалява. Гражданите в пределите на града вярваха, че всичко е приключило, а някои от избягалите дори започнали да се връщат по домовете си, за да съберат каквото е останало от имуществото им. Ако при вулканичните изригвания има око на бурята, това е именно то. Краткотраен и измамен период на затишие, преди Везувий да започне четвъртата си пирокластична вълна.

Тя идва около 7:30 ч. и се разбива в Помпей със скорост над 200 км/ч, а температурата вече надхвърля 300 °C. Това беше сигурна смърт за част от секундата за всяко живо същество, което живееше в Помпей по това време. Дори тези, които бяха избягали в провинцията, нямаха гаранция за безопасността си, тъй като вълните нахлуваха дълбоко в околния пейзаж. Петата вълна погребала Помпей завинаги.

Плиний Младши бил отседнал в Мизенум, от другата страна на Неаполитанския залив, на около 30 км от вулкана. Дори на това разстояние гражданите на Мизенум усещат последиците от изригването, като пепелта пада силно върху римското пристанище. Първоначално Плиний и майка му, както и много други хора, решават да останат на място и да наблюдават развитието на събитията от другата страна на залива.

"От другата страна черен и страшен облак, разкъсван от бързи зигзагообразни проблясъци, разкриваше зад себе си различни по форма огнени маси: последните приличаха на светкавици, но много по-големи... скоро след това облакът започна да се спуска и да покрива морето."

По-рано през деня чичото на Плиний, известен като Плиний Старши, смело отплава, за да помогне на затрупаните по-близо до вулкана. Тялото му е намерено няколко дни по-късно, а причината за смъртта му най-вероятно е сърдечен удар.

Плиний Младши описва, че е станал свидетел на отдръпването на водите около залива, идентифицирайки това, което най-вероятно е било леко цунами, причинено от изригването. В крайна сметка 17-годишният Плиний, заедно с майка си, се отправил към провинцията заедно с много други хора. Той описва как хората поставят възглавници върху главите си, за да се предпазят от падащи предмети.

"Чуваха се писъците на жените, стенанията на бебетата и виковете на мъжете", спомня си Плиний. "Хората оплакваха собствената си съдба или съдбата на роднините си, а имаше и такива, които се молеха за смъртта в ужаса си да умрат. Мнозина молеха за помощ боговете, но още повече си въобразяваха, че вече няма богове и че вселената е потънала във вечен мрак завинаги... Признавам, че получих някаква слаба утеха в смъртната си участ от убеждението, че целият свят умира заедно с мен и аз с него."

В края на втория ден слънцето най-накрая успява да надникне през мъглата и да достигне до овъгления пейзаж долу, повдигайки душите на все още живите. Везувий най-накрая отново се успокои.

Въпреки че точните цифри не могат да бъдат известни, по приблизителни оценки броят на загиналите в резултат на изригването е 13 000-16 000 души, което го прави едно от най-смъртоносните вулканични събития в историята.

Херкулан и Помпей никога повече не са възстановени. Те са погребани под пепел, прах и скали, завинаги запазени в подземни капсули на времето. Непосредствено след това римски мародери се впускат в Помпей, за да откраднат всичко ценно, което могат. През следващите векове знанието за това къде са се намирали Херкулан и Помпей се изгубва. Те остават забравени до случайното им преоткриване през XVIII век.

По време на разкопките през XIX в. италианският археолог Джузепе Фиорели осъзнава, че кухините, които открива в пластовете пепел в Помпей, са пространства, оставени от разложени човешки тела. Той изобретява техниката на инжектиране на гипс в тях, за да оживеят в живи детайли хората от Помпей в последните им отчаяни мигове.

Направени са повече от хиляда такива отливки - тела, замразени в ужасяваща спряна анимация. Помпей и Херкулан все още са едни от най-завладяващите археологически места в света и са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Всяка година милиони хора посещават някога погребания Помпей, което го превръща в една от най-популярните и известни туристически атракции в Италия, предоставяща на поколение след поколение уникална представа за римското ежедневие.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase