Синдром на Отело: причини, симптоми и лечение

С индромът на Отело е известен с това име заради героя в пиесата на Шекспир, който се характеризира с нездравословна ревност и постоянното убеждение, че партньорът му е неверен.

Въз основа на историята, създадена от известния автор, психологическата наука е избрала името.
Въпреки че разстройството е наречено по този начин, всъщност това е патологична ревност или ревност със сериозни последици за психичното здраве на хората и тяхното ежедневно функциониране.

В обяснението на синдрома на Отело фокусът е върху различни причини. Сред тях е психологическата уязвимост на ревнивата личност.
Изразява се в емоционална зависимост, страх от изоставяне, лична несигурност, прекомерна нужда от подкрепа, наред с други аспекти. 

И накрая, много важно е да се изследва наличието на други разстройства, които могат да бъдат в основата на развитието на патологичната ревност. Например, генерализирани тревожни разстройства, обсесивно-компулсивно или параноидно разстройство.

Налудничавото убеждение за предполагаемата изневяра е налице постоянно, дори когато няма доказателства. Така човек с патологична ревност ще намери признаци на измама там, където ги няма. Той ще търси сам поводи да поставя под съмнение верността на партньора си.

Има три основни характеристики на патологичната ревност:

•     Липса на истинска причина
•     Странни поводи на подозренията
•     Прекомерна и ирационална реакция

Сред типичните симптоми на синдрома на Отело откриваме следното:

• Свръхбдителност и постоянна тревога: тъй като тази идея за измама се поддържа през цялото време, има и състояние на тревога, за да се провери изневярата по всяко време.
• Натрапчиви и контролиращи нагласи: те се проявяват чрез пълна липса на уважение към пространството на другия човек или неговите вещи. Партньорът се контролира, правят се спонтанни посещения или на работното място, или на техните социални събирания.
• Физическо или вербално насилие: срещу лицето, което е обвинено в изневяра. Има обиди, викове, обвинения и нападки.
• Когнитивни пристрастия: пристрастията към потвърждението водят до тълкуване само на тази информация, която потвърждава това, в което вече се вярва.
• Постоянно наличие на негативни емоции: като гняв, вина, ярост, негодувание

Хората, които имат патологична ревност, се нуждаят от психологическо лечение, за да работят върху налудничавите и параноични мисли за ревност и изневяра. Когато връзката продължава, е важно в даден момент да се проведе терапия за двойки.

Понякога партньорът на ревнивия може да се приспособи към изискванията му, ограничавайки живота си. Друг срещан сценарии е да прибягва до определено поведение, за да избегнете сцените, без да осъзнава, че това ги засилва и увеличава недоверието.

Например, често срещано е да се изрича лъжа, за да се избегне започването на спор. Ревнивецът обаче тълкува, че тази лъжа всъщност крие измама.

От друга страна, ревността има огромно емоционално въздействие върху партньора на ревнивия човек. Следователно започва да се засяга и неговото психическо здраве в даден момент.

Още от автора:

Ревността – къде е границата между здравословното и обсебващото?

Добър любовник ли е? Как да разберем още преди да стигнем до спалнята

Какво представлява Синдромът на Рамзи Хънт, който застигна Джъстин Бийбър

Какво представлява синдромът на Даун и защо не е болест