Н орма Джийн Мортенсън, по-известна като Мерилин Монро, е родена на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис, Калифорния. По време на краткия си живот, Монро превъзмогва тежкото си детство и се превръща в един от най-големите и успешни секссимволи и актриси на всички времена, се разказва в новото видео от канала "Портретъ" във Vbox7.com
Мерилин е третото дете в семейството на Гладис Пърл Монро. Младата актриса така и не научава кой е истинският ѝ баща, като по едно време искрено вярва, че това е актьорът Кларк Гейбъл, с когото впоследствие си партнира в последния ѝ завършен филм преди да умре.
Гладис била финансово нестабилна, а по-късно и психически разстроена, затова Монро прекарва по-голямата част от детството си в различни приемни семейства и сиропиталища. Мерилин е сексуално насилвана още от ранна възраст, а когато е едва на 11 бива изнасилена. През 1934 г. Гладис е диагностицирана с параноична шизофрения и е настанена в психиатрична клиника, а Мерилин остава сама.
През 1937 г. приятели на семейството - Грейс и Док Годард, взимат Мерилин при тях за няколко години, докато майка ѝ им плаща по 25 долара на седмица за нея, но през 1942 г. семейството се мести на Източното крайбрежие.
Тогава, на 16-годишна възраст, Мерилин решава да се омъжи за сина на съседите - 21-годишния Джим Дохърти, за да избегне вероятността от настаняването ѝ отново в сиропиталище. Женят се на 19 юни 1942 г. като по-късно Мерилин споделя, че този брак не я направил по-нещастна, но не я е направил и по-щастлива.
Казва, че просто е умирала от скука. През 1943 г. Дохърти е зачислен в търговския флот и през следващата година е изпратен в Антрактическия океан за близо 2 години.
През това време Мерилин се нанася при родителите му и започва работа във фабриката за муниции "Рейдио Плейн".
В края на 1944 г. тя среща фотографа Дейвид Коновер, който е изпратен от първия кино екип на американските военновъздушни сили във фабриката, за да снима повдигащ морала филм за жените работници.
Монро напуска работа през 1945 г. и започва да се снима за Коновър и негови приятели. Първоначално тя използва името Джийн Норман, докато работи и изправя тъмните си къдрици, боядисвайки косата си руса.
През 1946 г. Мерилин и Джим Дохърти се развеждат - годината, в която тя подписва първия си филмов договор и сменя името си официално на Мерилин Монро.
Актьорската ѝ кариера не провървява до 50-те години, когато получава първата си малка роля в криминалната драма "Асфалтовата джунгла" и това привлича вниманието върху нея.
Същата година Монро впечатлява публиката и критиците с изпълнението си като Клаудия Касуел във "Всичко за Ева".
Скоро Мерилин се превръща в една от най-известните холивудски актриси. Първоначално не е смятана за сериозна актриса, но по-късно доказва уменията си, печелейки редица признания и привличайки големи публики за филмите ѝ.
Монро слага начало на звездната си кариера с главна роля в "Ниагара", филм от 1953 г., който я утвърждава като секссимвол, а по-късно, през същата година, идва музикалният хит "Джентълмените предпочитат блондинки", в който Мерилин си партнира с друга холивудска красавица - Джейн Ръсел.
Монро става все по-успешна, продължавайки да прави хитови комедии като "Как да се ожениш за милионер", "Няма друг бизнес като шоубизнеса" и "Проклетите 7 години", откъдето е и сцената на Мерилин върху вентилационната шахта на метрото с развята рокля.
Позицията на Монро като водещ секссимвол я прави първата жена на корицата на първото издание на списанието на Хю Хефнър - "Плейбой".
Въпреки, че Мерилин се превръща в една от най-големите звезди на "Туенти сенчъри фокс", договорът ѝ не бил променян от 1950 г., което означавало, че тя получава по-малко пари от останалите актриси в нейния ранг и също така не можела да избира нито проектите, нито колегите си.
Също така на Монро ѝ омръзнало от ролите на "тъпа блондинка" и искала да играе в различни от музикалните комедийни филми.
Когато отказва поредния подобен проект, студиото я отстранява през 1954 г. През същата година актрисата се омъжва за втория си съпруг - известния бейзболен играч Джо Димаджо, с когото са заедно само 9 месеца, най-вече заради ревността му и контролиращото му поведение.
След това през 1956 г. Мерилин се омъжва за драматурга Артър Милър, а бракът им трае до 1962 г. Монро посвещава 1955 г. на актьорското майсторство. Тогава тя се мести в Ню Йорк да учи в "Actors Studio"- школата на известния актьор, режисьор и преподавател по актьорско майсторство - Лий Страсбърг.
Мерилин се сближава много с Лий и жена му Пола, получавайки частни уроци в техния дом, което се дължи на срамежливостта ѝ.
Скоро тя става като част от семейството. Страсбърг оказват голямо влияние и остават важна част от живота на Мерилин до края.
Мерилин се връща в Холивуд и подписва нов договор с "Фокс", като този път ѝ дават правото да избира сама проектите, режисьорите и операторите.
Мерилин се завръща на екрана с драматичната комедия от 1956 г. "Автобусна спирка", която ѝ носи номинация "Златен глобус" за най-добра актриса.
През 1957 г. излиза филмът "Принцът и танцьорката", в който Мерилин си партнира със сър Лорънс Оливие, който е и режисьор, и продуцент на филма.
Често Монро не се появява на снимачната площадка, а капризното ѝ поведение създало напрегнати взаимоотношения между нея, екипа, колегите и най-вече с Оливие.
Монро страда от паническа сценична треска, която понякога я разболявала физически и често била причината за легендарните закъснения на актрисата за снимки, което вбесявало колегите и екипа. Много проблеми съпътствали "Принцът и танцьорката", веднъж сър Лорънс ѝ казал: "Всичко, което трябва да правиш, е да бъдеш секси", а постоянното присъствие на Пола Страсбърг на снимачната площадка много го дразнело.
Действието на биографичния филм от 2011 г. "Моята седмица с Мерилин" се развива по време на снимачния процес на този филм.
През 1959 г. идва ред на "Някои го предпочитат горещо", който също не се разминава без своите проблеми, но в крайна сметка жъне успех.
Мерилин печели "Златен глобус" за най-добра актриса, а филмът е считан за един от най-добрите за всички времена.
През 1961 г. Мерилин прави последния си завършен филм преди да умре - "Непригодните". Филмът е провал, но днес е считан за класика.
През 1962 г. започва да снима още един филм - "Нещо трябва да се даде". Мерилин отсъства първите седмици от снимките заради настинка, но започва да се говори и за пристрастеността ѝ към медикаменти.
Впоследствие я уволняват от продукцията и я съдят заради непрестанното ѝ отсъствие от снимачната площадка, а режисьорът на филма отказва да замени Мерилин с друга актриса, което води до отменяне на проекта.
На 19 май 1962 г. Монро прави известното изпълнение на рождения ден на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди, пеейки "Честит рожден ден, г-н президент" в Мадисън скуер гардън, като до ден днешен биографи изследват взаимоотношенията между Мерилин и президента.
Дори се твърди, че те са били в интимни отношения и се спекулира, че пред нея той е споделял важни политически решения.
В последните седмици от живота си Мерилин водила преговори за подновяване на продукцията "Нещо трябва да се даде" и планирала да играе в следващ проект.
На 5 август 1962 г., на 36-годишна възраст Мерилин Монро умира в своя дом в Брентууд, Лос Анджелис.
Открива я нейният психиатър д-р Ралф Грийнсън.
Празна опаковка от приспивателни е намерена до леглото ѝ. Има различни версии за смъртта ѝ и няколко основни конспирации, но официалната версия за смъртта на киноиконата е самоубийство чрез свръхдоза медикаменти.
Монро е погребана в своята любима зелена рокля Емилио Пучи в "Кадилак" ковчег - най-скъпият и красив възможен да се купи в онова време. В продължение на 20 години Джо Димаджо оставя червени рози върху криптата ѝ.
Монро не притежава къща до последната година от живота си и изненадващо имала само няколко притежания.
Едно от най-ценните притежания за нея била снимка на Алберт Айнщайн с автографа му, на която пишело "На Мерилин, с уважение и любов. И благодаря".
Днес Мерилин Монро е смятана за най-известната икона в света и е помнена със своето чувство за хумор и остроумие. Сега, вече повече от половин век след смъртта ѝ, светът все още е зашеметен от красотата, таланта и загадките около Мерилин Монро.
Научете още любопитни факти за живота на:
Стивън Хокинг
