Н осталгията по отминалото време е едно от най-характерните човешки чувства. Всички сме склонни да идеализираме миналото или поне да си спомняме единствено онези неща от него, които сме харесвали истински.
Има неща от 90-те, които се радваме, че вече няма да видим.
Бой бандите
ОК, Despacito също е ужасна алтернатива, но кой би искал отново от всеки ъгъл да звучат NSYNC или Backstreet Boys? Прическите, танците и цялата неписана формула за успех донесоха милиони на музикалните компании и изстреляха в космоса звезди като Джъстин Тимбърлейк и Роби Уилямс, но като цяло си спомняме за бой бандите най-вече с досада.
Пейджърите
За някои навремето пейджърите бяха връх на гъзарията. Повечето обаче така и не харесаха малките парчета черна пластмаса и електроника, които бяха толкова примитивни, че измряха по-бързо от динозаврите при появата на първите мобилни телефони. Така им се пада.
Дискмените
Уокмените бяха нещо страхотно, белязало живота на няколко поколения. Бяха леки, лентата на касетките лесно можеше да се превърта с помощта на молив и се побираха почти във всеки джоб. Дискмените, от своя страна, бяха ужасни – размерите им ги правеха неудобни, дисковете постоянно прескачаха, докато крачехме, освен всичко гълтаха батерии като гладни зверове. Изчезнаха бързо и ние не плакахме за тях.
Соц автомобилите
И изобщо всяка техника, произведена в СССР и бившия Източен блок. 90-те бяха особено време на трансформации в почти всяка сфера на живота. Това обаче бяха и доста гладни години, в които западната техника трудно си проправяше път да нас, затова пък доброто старо съветско наследство беше дарило хората с Лади, Москвичи и цветни телевизори, които тежаха повече от средностатистически гражданин и трябваше да бъдат нагласяни с тежки удари с ръка.
Титаник
Някои все още твърдят, че това е „Най-великата любовна кино история”, но май „Най-досадната кино история” е по-подходящо. Разбира се, през 1997 (че даже и през 1998) всичко беше свързано с Титаник – филмът спечели рекордно много пари и направи от Леонардо ДиКаприо истинска звезда. Захаросаният сюжет и реките от сълзи обаче ни най-малко не ни трогнаха, а ужасяващото парче на Селин Дион – My Heart Will Go On ехтеше в кошмарите ни години наред.
