На „Три билборда“ разстояние от мъката и щастието

М артин МакДона е филмов и театрален сценарист, роден на 26 март 1970 г. в семейство на ирландци и отгледан в сърцето на Англия – столицата Лондон. В известна степен е иронично, че човек, израснал и работил през по-голямата част от зрелия си живот в Обединеното кралство, е направил един от най-актуалните и драматично силни филми за Съединените щати през второто десетилетие на 21-ви век, но е факт.

„Три билборда извън града“ създаде предостатъчно шум

през отиващия си вече сезон на кинонаградите тази година, но все пак съм сигурен, че редица хора се чудят що за чудато заглавие на филм е това. Лентата разказва историята на онеправдана, остроумна и находчива самотна майка с пиперлив език, която търси справедливост за мъртвата си дъщеря, чиито убийци така и не са открити след смъртта ѝ.

За целта жената наема три билборда край фикционалното градче Ебинг в щата Мисури и поставя на тях обвинителни лозунги срещу местното полицейско управление.

Главната героиня се играе от Франсис МакДорманд, която по всяка вероятност ще бъде отличена с „Оскар“ за главна женска роля за превъплъщението си след броени дни.

Това не бива да учудва никого, тъй като МакДорманд контролира екрана напълно с безпогрешен контрол на мимиките и гласа си в роля, която ѝ дава възможността да демонстрира широкия си емоционален диапазон като актриса. Никой не следва да бъде учуден и ако „Три билборда извън града“ отмъкне статуетката за най-добър филм под носа на „Формата на водата“ на Гийермо Дел Торо.

Наградите „Оскар“ все пак се дават от Американската филмова академия, а „Три билборда извън града“ е горе-долу толкова американски, колкото един филм може да бъде. Отрицателно настроен кинокритик отвъд океана, вероятно под прикритието на криворазбран патриотизъм, е нарекъл лентата „каталог на американската омраза“. Не съм съгласен с подбудите зад думите му, но не мога да отрека, че самото определение попада точно в целта.

По един или друг начин лентата засяга почти всички наболели социални проблеми за южните американски щати.

Хомофобията, расизмът, домашното насилие, полицейският произвол, бедността и безсилието на силите на реда формират само една част от тематичния спектър, засегнат в богатия сценарий на Мартин МакДона.

Тези проблеми са засегнати както посредством подсюжетни линии, втъкани като блестящи разноцветни нишки в основната история, така и чрез съвършено достоверните персонажи, представени на екрана от изпълнителите, на които МакДона е решил да се довери.

Франсис МакДорманд води ансамбъла с представяне, изпълнено с категоричност, автентична емоция и непоклатим авторитет, но ничий персонаж не претърпява метаморфоза, съпоставима с тази на героя на Сам Рокуел.

Актьорът обра почти всички награди за поддържаща мъжка роля дотук и няма причина някой да смята, че няма да завърши серията си с „Оскар“, нито пък повод да мисли, че победата му ще е незаслужена.

Неговият персонаж изминава най-дългото и противоречиво душевно пътешествие от всички действащи лица на екрана, което предоставя на актьора множество възможности да демонстрира таланта си, включително покъртителен повратен момент, в който цялото му лице е бинтовано и той трябва да предаде цялата емоция на ситуацията посредством очите си.

На другия полюс пък е героят на винаги очарователния Уди Харелсън, който се манифестира като непоклатим и непроменлив аватар на южняшката мъдрост дори след екранната си смърт посредством написани преди това писма до различните персонажи.

Други две известни имена в актьорския състав са Джон Хоукс и Питър Динклидж, известен с ролята си на джуджето Тирион Ланистър от сериала „Игра на тронове“, който илюстрира вероятно най-добродетелния, лесен за припознаване и „нормален“ персонаж от всички участници в действието.

Характерният черен хумор на Мартин МакДона е всеприсъстващ в сценария,

също както в предишните му филми „В Брюж“ и „Седемте психопата“. Диалогът е изпъстрен с всевъзможни остроумия, които буквално прелитат като куршуми във вербален вид от устите на героите, макар и Франсис МакДорманд да доминира над останалите с бруталната си откровеност и бързите си отговори.

Точно заради този черен хумор, неподправените, истински драматични моменти попадат в целта си с тройно по-голяма сила и се чувстват от зрителя като също толкова пъти по-автентични и човешки. Същевременно в сценария на опитния МакДона няма нито една излишна сцена, която да не движи персоналното развитие на героите и/или хода на сюжета напред.

Всички тези фактори са дали основание на съответните инстанции да възнаградят лентата с пет награди БАФТА и четири награди „Златен глобус“. Искрено вярвам, че са достатъчно основание и за когото и да е да отиде и да гледа този филм на кино.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.