Л иляна Иванова Петрова, по-известна като Лили Иванова, се ражда на 24 април 1939 г. в град Кубрат. Кръстена е на починалата си по-голяма сестра.
Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на Втората световна война започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор.
Семейството на Лили обича музиката, а когато тя е на 7 годинки родителите ѝ и още няколко роднини събират пари, за да ѝ купят акордеон. Тя сама се учи да свири, а след няколко години проявява интерес и към пианото.
Вижте снимки от последния концерт на Лили Иванова в зала 1 на НДК
След това бъдещата певица започва да пее в училищния хор, но няма намерение да се занимава с музика. Като малка тренира художествена гимнастика и златен медал на Републиканското първенство в Русе през 1952 г.
Лили учи в Медицинския техникум за медицински сестри във Варна - престижна за времето си професия.
Първите изяви на младата певица са по време на организираните в техникума "вътрешни фестивали".
След като завършва Лили е разпределена да работи в психиатричната болница в град Бяла,
но баща ѝ успява да ѝ уреди работа в местната болница в Кубрат.
В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че обича да се занимава с музика.
Певицата твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Разбира, че за да се случи това, трябва да има така наречената "категория", заради което започва да пее в цигански оркестър в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава "трета категория" за певица.
Вече по-уверена в себе си Лили мечтае за професионално развитие в София, но родителите ѝ са против заради лошото мнение за артистите.
През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили пътува два пъти до София, за да опознае какви възможности за реализация би имала.
Единственото, което ѝ предлагат е да пее в ресторант в Сливен, но тя отказва.
Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри, за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Лили скоро напуска трупата.
В този период певицата се запознава и се омъжва за първия си съпруг - Георги Павлов. На сватбата присъстват едва 4-ма души. Бракът им не продължава дълго и двамата се развеждат през 1964 г.
През 1961 г. Лили Иванова решава окончателно да се премести в София. От Концертна дирекция включват певицата в турнето "Естрада за всички", в което участват фолклорни изпълнители. През 1962 г. Лили е включена в концерт на Вили Казасян в концертна зала "България".
Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър "Мелодии". Първото турне на Лили Иванова извън България е в Румъния.
През 1964 г. в зала "Универсиада" има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и нейната група. Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика.
Първата вечер обърква текста, което я разстройва и напуска сцената. На втората вечер обаче се справя много добре и изпълнява бърза румънска песен. Публиката я приема изключително добре, което допринася да добие по-широка известност.
Този успех дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група. В репертоара ѝ вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е "Витоша" по музика и текст на Емануил Манолов.
Следва покана от оркестър "Балкантон" за концерт в Белград, там Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с пианиста Иван Пеев. Между двамата бързо пламва любов и той ѝ предлага брак. На 15 март 1965 г. Лили Иванова и Иван Пеев се женят, а на сватбата присъстват само трима души.
Кадри от последния концерт на Лили Иванова в зала 1 на НДК.
Певицата нарича Иван Пеев "единствената ми любов".
След сватбата си те заминават на турне в СССР.
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия.
Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 66-та г. певицата се явява на първия си международен конкурс в Братислава, Чехия. Песента, с която участва е "Адажио" и Лили печели и трите награди "Златен ключ" - за най-добър изпълнител, най-добра мелодия и текст.
Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика.
През 70-те години Лили продължава да жъне професионални успехи и участва в множество конкурси, фестивали и програми.
В този период Лили се омъжва отново. Янчо Таков е третият ѝ съпруг, син на партиен функционер. Бракът не просъществува дълго, а след развода на певицата има проблеми с намирането на участия.
През 1987 г. певицата е официалният културен посланик на България по време на честванията на 750-годишнината на Берлин.
След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.
През 2000 г. Лили Иванова издава албума "Ветрове".
Първият брой на "Плейбой" на български език, който излиза през април 2002 г., публикува еротична фотосесия на Лили Иванова, което среща голям отзвук в медиите.
През 2006 г. певицата е удостоена със звезда на Алеята на славата.
На 9 януари 2009 г. тя изнася концерт в зала "Олимпия" в Париж, с което осъществява една от мечтите си.
През 1961 г. Лили Иванова започва с 8 лв. хонорар на участие, а с годините се превръща в "Примата на българската естрада". Тя е една от най-обичаните певици от българи по цял свят, безспорно доказала своя талант и неугасваща енергия.
Научете още интересни факти за живота на Лили Иванова във видеото от канала "Портретъ" във Vbox7.
Вижте повече за знаменити българи като:
Петър Дънов - отритнат от едни и възхваляван от други
Татяна Лолова - абсолютната любимка на няколко поколения българи
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!