Виктория Гончева - красивото лице на планинското колоездене

П ланинското колоездене може да вдигне адреналина за секунди заради екстремните офроуд спускания. На пръв поглед е спорт, труден за едно момиче. Но не и за нея.

Тя е Виктория Гончева. Състезател е от 7 години и второ поколение спортист в семейството.

На 21 години вече има колекция от трофеи. Сред медалите ѝ са тези от световни и европейски купи и първенства.

Виждаме се в Борисовата градина – място, където си дават среща много колоездачи. Дисциплината от спорта изглежда си казва думата, защото тя е първа. Седи и чака екипа ни до фонтана в Розариума.

Следва разказ за емоцията от спорта, екстремните трасета и блясъка на медалите. Всичко това споделено пред Vesti.bg от състезателката по планинско колоездене Виктория Гончева.

Вики, кога започна с планинското колоездене?

Започнах през 2015-а. Вече 7 години съм състезател. „Запалих се“ от приятели, с които отидохме да караме. После реших да започна да се състезавам. Казаха ми: „Ще бъде много забавно, хайде да отидем“. Първото ми състезание изобщо не беше забавно. Тогава имах контузия, извадих си рамото. Бях с доста синки след това. Това обаче ме мотивира и реших да започна състезателния сезон, като тогава го завърших на 2-ро място.

Можем ли да кажем, че си спортист „по наследство“, като се има предвид, че родителите ти са били професионални състезатели?

Да, моите родители са били алпийски скиори. Аз също мога да карам ски. Родителите ми искаха и аз да стана скиорка. Аз съм от Самоков, а това е град с наследство в ските. Но не ми идваше отвътре да се състезавам със ски и смятам, че намерих своето – да се занимавам с колоездене. Получих подкрепа от семейството си да се занимавам с това, което искам, защото не много деца имат пълната подкрепа в един такъв екстремен спорт още от малки.

ПО ПЛАНИНСКИЯ СКЛОН

Обясни основните разлики между каране на колело в града и планинското колоездене?

Карането на колело в планината е по доста по-пресечен терен. Определено е по-екстремно и човек трябва да има подходяща екипировка.

Какво включва екипировката ти?

Екипировката включва задължително каска, подходящи очила и ръкавици, също така наколенки и протектори за гърдите и гръбнака.

Скъп ли е този вид спорт?

Определено, тъй като има стръмни и опасни терени, поради които в повечето случаи колелото се чупи. Това изисква доста скъпа поддръжка, купуване на нови части. Самото колело струва не малко пари. Екипировката също трябва да е на доста високо ниво, за да може да се предпазим. Дори и от по-нисък клас екипировката също не е толкова евтина.

Кое беше последното трасе, по което се спусна?

Това беше в края на юли, на Държавното първенство по спускане – на Витоша. За мен това първенство е може би най-важното състезание за годината, тъй като на него се печели титла (бел. ред – титлата е за период 1 година), а не се кара просто за медал. Завърших на второ място и станах национален вицешампион.

Ходиш и на Международни състезания. Коя е най-вълнуващата ти надпревара до момента?

Имала съм късмета да участвам на Световни купи, както на Европейски първенства и Европейски купи, като съм ставала 6-а на Световна купа в категория „Юноши“ при жените. Имала съм 2-ро място на Европейка купа и съм завършвала 4-а на Европейско първенство.

Голяма ли е конкуренцията при жените в този спорт?

През последните години жените в този спорт много се развиха. Нивото им е много класно. Те са бързи, технични, а понякога дават и по-добри времена от мъжете, въпреки че карат в различни категории. Доста конкурентоспособни са. Много от жените се „запалват“ по този спорт, като в същото време гледат да запазят и женските си черти.

За един колоездач има ли срок на годност този спорт?

Не, няма. Наскоро излезе един филм, в който се разказва за 70-годишна жена, която живее в Канада и всеки ден кара колело. Започнала е доста късно. На 50 години си е помислила, че няма време да се развива в спорта, но в момента тя е спонсорирана от едни от най-известните марки в света и продължава да прави това, което най-много обича. Продължава да кара с едно много добро темпо надолу по трасетата. Това е история по действителен случай.

Кой е върхът или иначе казано коя е „Шампионската лига“ в планинското колоездене?

Може би това е Световният шампионат и Световната купа. Там конкуренцията винаги е най-сериозна и трасетата са най-технични. Тук мога да спомена, че моята сестра от друга майка (смее се, бел. ред. нейна приятелка) Изабела Янкова успя да стане Световна и европейска шампионка. Тя спечели Световната и европейската купа.

АДРЕНАЛИН ПО ТРАСЕТО

Има ли такова екстремно трасе, където буквално може да ти спре сърцето?

Има и такива. Това са тези на състезанията Red Bull Rampage и Red Bull Hardline. Там трасетата са доста технични. На тях не се допускат жени, които да карат, а само мъже. По тях има и едни огромни скокове. Тези състезания се провеждат в Америка и Великобритания.

Каква е твоята препоръка към тези, които биха искали да вдигнат скоростта си на каране и желаят да постигнат по-голяма издръжливост?

Първо – психиката на даден спортист, особено при спускането, е изключително важна за вдигането на скоростта. Но аз смятам, че без обща физическа подготовка това няма как да се случи. Мой съвет е да се започне от фитнеса или от кондиционната подготовка, за да може тялото да е готово, защото мускулите играят ролята на броня, която при падане предпазва органите и костите ни от всякакви травми. За да станем по-бързи и издръжливи, трябва да подобрим физическите си качества. Дишането също е много важен елемент. Понякога от адреналина човек забравя да диша, когато кара надолу. Важно е да си го напомняме често, за да не се изморяваме.

СЪСТЕЗАТЕЛ С ИМЕ НА ПОБЕДИТЕЛ

В каква дисциплина се състезаваш?

Състезавам се в дисциплина – спускане, а от няколко години и в още една – Enduro. От тази година започнах да карам и в дисциплина „Крос Кънтри“. Сега ще обясня и каква е разликата между трите. При спускането се кара единствено надолу, като обикновено има транспорт, който ни кара до старта на самото трасе и после караме само по една пътека. При Enduro-то има няколко трасета, до които състезателят се качва сам, като има определен интервал от време да стигне до старта. Изкачването до горе не се смята в крайното класиране, а само спускането надолу. А при дисциплината „Крос Кънтри“ се върти нагоре и се слиза надолу. Трасето представлява една обиколка и всичко се взима като време за крайното класиране. Там дължината на трасето е по-дълга, а скоростта по-ниска. Издръжливостта е по-силно засегнатият елемент, а не толкова силата, като качество.

Какви контузии си претърпяла?

Имах доста контузии през тези 7 години. Въпрос на нагласа е как човек ще се пребори с дадена контузия и дали това ще го направи по-силен или ще го превърне в по-слаб състезател. За един спортист обаче контузията е преломен момент, особено, когато е за първи път. Тогава е въпрос на психика.

Кой е най-големият ти стимул?

Първо, това е фактът, че се чувствам жива и щастлива, когато карам колело и второ – винаги се стремя към усъвършенстване и съм голям максималист, не само в спорта. Може би това, макар и подсъзнателно, продължава да ме „бута“ и да напредвам. Разбира се, спортът ме е научил на изключителна дисциплина и също да не се отказвам от това, което искам.

В РОЛЯТА НА СЪДИЯ

Това, че вече си и съдия, една стъпка напред ли е?

Да, тази година получих съдийски лиценз. Изкарах курсове от Федерацията по колоездене. Покриват се нива. За момента съм първо ниво. Възнамерявам да изкарам и по-горни нива, а също така и треньорски курс за планинско колоездене. Бих искала да продължавам да развивам този спорт, въпреки че вече не се състезавам толкова активно.

При съдийството тук има ли субективна оценка или елемент, който може да те подведе?

Да, това зависи от нарушението и какъв точно е казусът. Наскоро, на едно състезание в Пампорово, трасето беше затворено, но имаше човек, който караше без каска по него. Това е недопустимо, но не беше по време на тренировките. Той обаче беше със състезателен номер. Съдията (тогава не съдийствах аз) беше длъжен да го дисквалифицира Но се появи казусът – дали това е възможно, след като не е по време на тренировката. Човекът каза, че просто е искал да покаже нещо на дете, но не се показва нищо на деца, особено, когато си без каска. Те трябва да се научат да си я носят. Има и други казуси, като това - дали е състезателят е излязъл от трасето или не е. Ако се пресекат лентите или очертанията на трасето и състезателят не се върне от същото място, а продължи малко по-отдолу, също трябва да бъде дисквалифициран, но не винаги това нещо се вижда много ясно. Някой опитен състезател може да го „замаскира“ и да не си проличи ясно нарушението.

Освен планинското колоездене занимаваш ли се и с нещо друго извън трасето?

В момента съм студентка. Уча „Инженерна химия“ на немски език. Ходя и на практики в Германия. Догодина ще се дипломирам. Химията и биологията са нещо, което също много обичам. Може би повечето колоездачи не знаят, с какво се занимавам, както и повечето химици не знаят също за другата ми страст.

Химията или спортните трасета?

До този момент съм успявала да съчетавам и двете. Няма как да се откажа нито от едното, нито от другото. Ако трябва наистина да избирам между двете – никога няма да се откажа от колоезденето.

Още от автора:

Българската Моника Белучи: Нямам корекции и не се опитвам да приличам на нея

Адвокат Димитър Марковски: Истината винаги е само една и тя е на Господ

Кога един човек се превръща в убиец?

Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“

Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация

Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много

Ива Русинова - красивото лице на дрифта

Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките

Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“

Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече

От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев

Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев

Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата

Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders

Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта

Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош

Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история