К ацнало на планините Риф в северната част на Мароко, средновековното селище Шефшауен някога е било място, през което хората просто да минат, но не и да отидат в него. След това на жените на града им хрумва една буквално блестяща идея.
Боядисвайки целия град в ярко синьо, местните жени трансформираха това, което е било незабележима спирка по стария кервански маршрут между Фес и Танжер, в една от най-успешните туристически дестинации в Мароко, пише Би Би Си (BBC).
„Синьото в Шефшауен започва само преди 20 години.
Традиционно само един от районите на града е бил боядисан в този цвят – старият еврейски район. Сега целият стар град се боядисва три пъти в годината“, разказва местният екскурзовод Абдеслам Муден, който си спомня града от времето, когато е бил предимно бял.
Никой не е сигурен защо малкото планинско градче е обляно точно в синьо. Някои казват, че това е духовен цвят за мюсюлмани и евреи, а други вярват, че това е знак на почит към планинския извор, който прави възможно съществуването на градчето в този иначе суров пейзаж. Трети пък са на мнение, че синьото държи комарите вън от града.
Жените не просто са започнали тази традиция, но я продължават и до днес. Екипи от двама – трима души боядисват през нощта, когато останалата част от Шефшауен спи. На следващият ден няма и следа от работата им, освен съхнещата боя.
#ChefChaouen The blue city of Morocco #morocco_live
— Chaymae 🇲🇦 (@Chaymae_Ettadri) October 11, 2016
🇲🇦#ماذا_تعرف_عن_المغرب #Maroc #tourism pic.twitter.com/MXmgi8AHS3
Всичко се прави на ръка.
Да се разходите из града, означава да видите колко високо е могъл да достигне всеки художник. Често приземните етажи са старателно боядисани, а нагоре се вижда първоначалното бяло или голи камъни.
Движението на слънцето и начинът, по който осветява различните части на Шефшауен, прави градът още по-красив, тъй като на места синьото изглежда светло и бледо, а на други ярко или тъмно.
В тесните странични улички светлите нюанси се превръщат в сапфирено, индиго или морско синьо.
Не всичко в града обаче се боядисва в синьо. Историческата крепост запазва червеникаво-оранжевия си оттенък, а джамията в съседство си остава бяла, „но само защото още никой не я е боядисал“, казва Муден.
Вижте още:
Великолепният дом на един безмилостен цар
Където богове и крале се превръщат в камък
