О т 2017 година насам всеки следващ нов филм на Marvel Studios се третира по света като попкултурно събитие, блокбъстър с огромна аудитория и от висок калибър. В началото на този период могъщото студио под вещото ръководство на Кевин Файги градеше сцената за „Отмъстителите: Война Без Край“ и „Отмъстителите: Краят“, два от едва шестте филма в цялата история на киното с постъпления в размер над два милиарда долара.
Тогава излязоха ленти като „Тор: Рагнарок“ и „Черната пантера“, които не просто привлякоха колосална публика, но и получиха универсално критическо одобрение – в случая на „Черната пантера“, придружено и от редица номинации за „Оскар“. Те бяха последвани от гореспоменатите два филма за „Отмъстителите“, които счупиха почти всеки комерсиален рекорд в историята на филмовата индустрия и също получиха заслужени похвали за силните си емоционални моменти.
Оттогава насам, колкото и на феновете на Marvel да не им се иска да го признаят, студиото изпитва сериозни трудности в опитите си да достигне отново тази висока летва. Всеки филм след „Отмъстителите: Краят“ – с изключение на „Спайдър-Мен: Няма път към дома“ – се усеща незначителен, несвързан към голямото цяло, без подобаващо сериозни сюжетни последствия.
Причината е проста: дори Marvel няма как да върне времето назад, макар и някои от героите им да могат да го правят, няма как да върне метафоричния дух обратно в бутилката. Епичните събития преди и по време на „Краят“ вдигнаха очакванията на зрителите до степен, в която единствено първото в историята събиране на тримата екранни Спайдър-Мен дотук, което се случи в „Няма път към дома“, се почувства като грандиозно събитие.
В резултат на това лентата записа както приходи, така и проценти на критическо одобрение, от калибъра на тези, регистрирани от филмите на Marvel между 2017 и 2019 година включително. Но, за съжаление, не такъв е случаят с останалите шест излезли продукции на студиото през последните три години, включително и с най-новата от тях: „Ант-Мен и Осата: Квантомания“.
Лентата ни събира отново с героите на чудесните актьори Пол Ръд, Майкъл Дъглас, Еванджелин Лили и Мишел Пфайфър, около които Marvel създаде два относително реалистични, семейни филма за супергерои, респективно през 2015 и 2018 година. В новата лента атмосферата е променена радикално и макар сценарият да полага видими усилия да запази семейната тематика, тя също страда от промените.
„Квантомания“ е изцяло научнофантастичен филм, който изоставя напълно корпоративните интриги и плановете за обири от предишните две ленти за Ант-Мен, наред с някои от забавните поддържащи персонажи, като приятелите на главния герой Скот Ланг. Вместо това сюжетът се развива почти изцяло в квантовия свят, субатомна вселена, паралелна на нашата, в която протагонистите се сблъскват с Канг Завоевателя, един от най-могъщите злодеи на Marvel.
В амплоато безпогрешно влиза Джонатан Мейджърс, най-силният елемент от цялата продукция. Представянето му е съвършено премерено, с балансирани дози гняв, хладнокръвие и заплашителност. Именно екранната поява на Канг, който се очаква да е следващият голям антагонист във филмовата вселена на Marvel от калибъра на Танос, бе и основната причина за високите очаквания към „Квантомания“.
Този тъжен факт сам по себе си говори за текущото състояние на филмите на студиото. Същото това студио през 2014 година генерира зрителски интерес към „Пазителите на галактиката“, напълно непознат екип от космически супергерои, изиграни от не дотам известни актьори. През 2023 година дори присъствието на персонажи, познати от два успешни, отлично направени филма като тези за Ант-Мен, не е достатъчно: нужно е присъствието на Канг, за да се създаде интрига.
Това е и причината семейната тематика на „Квантомания“ да се усеща куха откъм емоционален заряд в сравнение с предишните две ленти за героя, в които именно взаимоотношенията между родители и деца, между приятели и съдружници бяха на фокус. В новия филм, който несъмнено смайва с визуални ефекти и идеи, тези мотиви остават на по-заден план и от това страда цялата продукция.
Актьорите в лентата вършат работата си компетентно, но сценарият, твърде зает с обяснения относно новия сюжетен свят, не позволява на образите им да израснат личностно по значим, осезаем начин. Единствено Мишел Пфайфър в ролята на Джанет Ван Дайн, оригиналната Оса, получава възможност да изобрази по-силни емоции в определени моменти, свързани с мистериозното минало на героинята.
Ирония на съдбата е, че основната сила на Канг е да манипулира времето и че двама от героите искат именно възможност да прекарат пропуснато време с децата си, докато главният проблем на Marvel Studios в реалността е, че не могат да върнат времето назад, за да овладеят зрителските очаквания и да вдигнат нивото на филмите си до старата летва. За съжаление, понякога дори супергероите – и студията зад екранните истории за техните приключения – се провалят.
Още от автора:
Най-добрият филм на Джерард Бътлър от години насам: „Твърдо приземяване“
Колко струва една номинация за „Оскар“?
За Холивуд, с любов и с омраза: „Вавилон“ на Деймиън Шазел
Неуспешната „Операция Форчън“ на Джейсън Стейтъм и Гай Ричи
Традиционният снобизъм и подборът за "Оскарите"
Този филм се подигра блестящо на Илон Мъск
Най-добрите от добрите: Топ филмите за 2022 година
Киносъбитието на годината или не: „Аватар: Природата на водата“
Коледният филм, от който не знаехте, че имате нужда
Спилбърг за Спилбърг: Израстването на един гений
Това е най-ирландският филм, който може да съществува
Нито комедия, нито ужас... но никой не може да му устои
Това е най-гледаният филм по Netflix през ноември 2022 г.
Отвъд предразсъдъците и смъртта: „Черната пантера: Уаканда завинаги"
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
