Самотната пътека, която не беше празна: Защо вярваме в призраци и как мозъкът ни играе шеги

"През февруари 2021 г. се прибирах сама по неосветена пътека, когато се случи нещо странно. Валеше сняг, беше студено и изключително тъмно. Бях избрал да избера този самотен маршрут като пряк път, който ме водеше от университетския кампус, в който работех по това време, към покрайнините на града, но за целта трябваше да заобиколя едно усамотено поле по тази изолирана пътека. Никога не съм се притеснявал от тъмнината (аспект на мъжката привилегия, който много добре осъзнавам), а желанието да се измъкна от снега и да вляза на топло ме накара да захвърля всякаква останала предпазливост на вятъра. Може би обаче това беше глупаво от моя страна.

Докато си проправях път по пътеката, вдигнал ръка, за да предпазя очите си от снега, изведнъж забелязах, че някой върви към мен само на една-две крачки пред мен. В момента, в който регистрирах фигурата му, отскочих настрани с пресилен жест и промълвих някакво извинение, че не съм гледал накъде вървя. Но когато се обърнах, за да проверя кой е човекът, с когото едва не се спънах, установих, че пътеката е напълно празна. Никой не вървеше встрани от мен. Всъщност по прясно навалелия сняг се виждаха само моите следи и никакви други. Бях сам.

Тъй като не вярвам в духове, бързо отдадох цялото преживяване на хитрост на ума, предизвикана от снега, тъмнината и прекалено уморения мозък. Но през следващите няколко минути не можех да се отърва от усещането, че ме наблюдават или дори следят. Разбира се, всички тези усещания се разсеяха в момента, в който стигнах до следващия път, където бях облян от приглушеното сияние на уличното осветление".

Вярата в призраци е смешно нещо. Въпреки че няма доказателства за съществуването им, призраците са преследвали човечеството навсякъде, където то се е заселило по планетата. Всяка епоха и всяка култура има свой собствен вид призраци и истории за призраци, всяка от които е оформена от своя специфичен контекст. И въпреки възхода на научното мислене презХХ иХХI век, вярата в неспокойните духове все още е много жива.

През 2020 г. проучване на YouGov показва, че 46% от американците вярват в духове, а през 2021 г. 20% твърдят, че лично са се сблъсквали с дух. По подобен начин по-старо проучване на YouGov от 2014 г. установява, че всеки трети британец (34%) вярва в духове.

Понастоящем не е ясно дали този брой се е увеличил през последното десетилетие, но има основания да се смята, че вероятно е така. На първо място, призраците, преследванията и паранормалните явления сякаш са навсякъде - във филми, видеоигри, подкастове, книги и т.н. Всеки, който използва Facebook или TikTok, вероятно е виждал истории за предполагаеми призраци или кадри на неясни клатещи се призраци, заснети с камера.

Отвъд вярата

Известно е, че времената на несигурност могат да увеличат религиозността - констатация, която се разпростира и върху паранормалните вярвания. Мисълта тук е, че стресът кара хората да търсят начини да подредят и разберат света като вид механизъм за справяне. Ако това е вярно, то би обяснило защо по време на пандемията COVID се консумира повече призрачно съдържание .

Вероятно в тези вярвания има и еволюционен елемент. Почетният професор Крис Френч от отдела за аномални изследвания в Голдсмитс казва пред IFLScience: „От гледна точка на нашата еволюция, мозъците ни са се развили, за да ни поддържат живи достатъчно дълго, за да предадем гените си на следващото поколение, точка. Това е всичко. Не за да разберем истината с главно „Т“ за природата на Вселената, разбирате ли, и в този смисъл през по-голямата част от еволюционната ни история е имало реални заплахи - от хищници, от врагове и т.н., и т.н.“

По принцип, тъй като мозъците ни са устроени така, че постоянно да са нащрек за потенциални заплахи, това е породило определени когнитивни предубеждения. Една от тях, както обяснява Френч, е склонността „да вярваме, че когато нещо се случва в света около нас, то се случва, защото някой или нещо с намерения към нас го е направило“.

С тази предубеденост несвързани събития или случайни природни явления могат да бъдат объркани с резултати от злонамерени действия. Например, едно нощно чукане може да ни накара да повярваме, че в дома ни е нахлул крадец или че дух ни тероризира. Това е същата когнитивна предубеденост, която може да е накарала хората в миналото да свържат нещо като неуспешна реколта с Божия гняв или с работата на магьосници.

„Мисля, че голяма част от предразсъдъците, които са в основата на склонността ни към паранормални вярвания, могат да бъдат обяснени с тези когнитивни предразсъдъци“, добавя Френч.

В същото време съществуват емоционални причини за подобни убеждения. От една страна, призраците са изключително забавни. Дори за скептиците темата е увлекателна и забавна. Кой не харесва добрата история? Но има и такива, които вярват в призраците и задгробния живот като част от по-широк мироглед. Много малко от нас могат да кажат, че не се страхуват от смъртта или от смъртта на близките си, а идеята, че по някакъв начин „продължаваме“ след телесната смърт, която е в основата на основните световни религии, е мощен източник на утеха за много хора.

„Аз лично изобщо не вярвам в свръхестествени неща, но нямам нищо против други хора да вярват в такива неща, ако това е нещо положително в живота им. Справедливо е, стига да не налагаш своята система от вярвания на други хора или нещо подобно, тогава добре, вярвай в каквото искаш“, казва Френч.

Трикове на ума

Горепосочените фактори могат да обяснят защо хората вярват в призраци, но призрачните преживявания не се ограничават само до вярващите. Както и при моя собствен сблъсък със странното в онази студена февруарска нощ, понякога мозъкът ни може да си прави шеги с нас.

Съществуват два важни психологически фактора, които допринасят за това някой да има призрачни преживявания. Това са контекстът и предварителната вяра. Ако при посещението на дадено място, като стар замък или величествен дом, ви е казано, че то е обитавано от духове, тогава е по-вероятно да интерпретирате шумове, течение, студени петна или други обикновени стимули с паранормални явления. При нормални обстоятелства вероятно не бихте забелязали такива неща, но това, че ви е казано, че там присъстват духове, ги прави по-значими.

Проведени са някои умни изследвания на този ефект. През 1997 г., Ренсе Ланг и Джеймс Хуран помолили участниците да изследват стар киносалон и да забележат всички когнитивни, емоционални, физиологични, психични или духовни реакции, които са имали към пространството. На половината от участниците било казано, че киното просто се ремонтира, а на другата половина - че в него има призраци. Както вероятно можете да предположите, тези, на които е било казано, че театърът е обитаван от духове, съобщават за значително повече преживявания във всяка категория, отколкото тези от контролната група.

По подобен начин, ако някой вече вярва в духове, тогава е по-вероятно да има някакво призрачно преживяване, докато се движи през предполагаемо обитавано от духове място, в сравнение със скептиците. Това също е доказано по емпиричен път.

„Затова мисля, че тези два фактора са много, много важни, но има и много други фактори, които също могат да играят роля. Най-честата причина хората да вярват, че в къщата им може би има духове, е ако например са страдали от епизоди на сънна парализа“, добавя Френч. 

Сънната парализа е обезпокоително, но сравнително често срещано преживяване, което преследва хора по целия свят. Като форма на парасомния, ужасяващият феномен насън обикновено включва събуждане, при което човек открива, че не може да се движи, докато „нещо“ друго е надвиснало над него.

Тази халюцинаторна същност в миналото се е проявявала под различни форми - от вещица в западноевропейските страни, през вампири в Централна и Източна Европа, чудовищната Пизадейра в Бразилия до злонамерени шамани в инуитските култури. Каквато и форма да му придаде съзнанието ви, преживяването е дълбоко обезпокоително за хората, дори за тези, които разбират, че всичко е в съзнанието им.

И когато нещо странно ни се случи, понякога може да е изкушаващо да ограничим усилията си да го обясним до това, което знаем, че знаем. Например някой предмет в дома ни се движи, можем да го отдадем на действията на паранормален посетител, ако стигнем до границите на нашето разбиране, но за да приемем това обяснение, трябва да обърнем внимание на факта, че въпреки десетилетията на целенасочени изследвания не са събрани убедителни научни доказателства за тези същности.

„Това, че не можем да измислим обяснение, не означава, че няма такова“, добавя Френч.

Има един чудесен случай, който илюстрира това. Пенсионираният пощальон Родни Холбрук все установявал, че някой ще прибере работната му маса в навеса през нощта, ако остави инструменти и предмети не на място. Този опит продължил известно време, докато той поставил камера, за да види дали може да заснеме отговорния субект. В един обрат на събитията, който малцина биха предвидили, Холбрук наистина заснел присъствието на мистериозния си посетител, но то не било толкова паранормално, колкото очарователно - малка мишка се заела да подрежда.

„Ако бяхте представили това като възможно скептично обяснение, повечето хора щяха да ви се изсмеят, съвсем разбираемо, защото звучи толкова нелепо и неправдоподобно. Само че се оказа, че е вярно“, каза ни Френч. 

Понякога, изглежда, реалността е много по-странна от всичко, което можем да си представим с нашите призрачни истории, всичко, от което се нуждаем, е отворен ум.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase