С агата за изчезналия лунен прах е история, която преплита изследването на Космоса, съдебните битки и очарованието на продадените на търг съкровища.
Тази история започва с историческата мисия на Аполо 11, където Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, събира лунен материал, за да го върне на Земята.
Лунният прах, символ на човешките постижения, не беше само научен образец, но и част от историята.
На 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг произнася известните думи: „Това е една малка стъпка за човека, един огромен скок за човечеството“, докато стъпва на лунната повърхност. По време на тази мисия Армстронг взима проба от лунен прах и скали за непредвидени обстоятелства, в случай че мисията трябва да бъде прекратена внезапно. Тази проба имаше за цел да гарантира, че дори ако други цели се провалят, ще има някакъв лунен материал за анализ на Земята.
Лунният прах, донесен от Армстронг, беше каталогизиран и съхранен сред колекцията от космически артефакти на НАСА. С течение на времето обаче местонахождението на някои от тези ценни проби потъва в мистерия.
Въпросният лунен прах е изгубен, след като НАСА го дава назаем на музей и по-късно е установено, че е част от конфискувана собственост, когато директор на космически музей е осъден за измама и кражба.
Не след дълго изгубеният лунен прах се появява отново.
Той е продаден на търг от Службата на маршалите на САЩ на жителката на Илинойс Нанси Лий Карлсън през 2015 г. за 995 долара.
Карлсън изпраща чантата на НАСА за проверка, а космическата агенция, осъзнавайки нейното историческо значение, отказва да я върне, твърдейки, че принадлежи на американския народ.
Последва съдебна битка и през 2016 г. съдия отсъжда в полза на Карлсън, заявявайки, че тя е „добросъвестен купувач“ в законно извършена продажба.
Лунният прах, за който сега е потвърдено, че е от мисията Аполо 11, се очаква да донесе между 800 000 и 1,2 милиона долара на търг. Той обаче е продаден за $504 375 на Bonhams' Space History Sale в Ню Йорк. Продажбата бележи края на една сложна история на лунния прах от пристигането му на Земята през 1969 г. Частиците, толкова малки, че размерът им се измерва в микрони, бяха вградени в черна въглеродна лента, прикрепена към алуминиеви проби на сканиращ електронен микроскоп.
Продажбата на лунния прах предизвика разговор за научната и културна стойност на космическите артефакти. Докато някои твърдят, че такива предмети трябва да останат в обществени ръце за образователни и изследователски цели, други виждат частната собственост върху космическите сувенири като честване на наследството от изследването на Космоса.
Историята за изчезналия лунен прах повдига въпроси относно бъдещото пазене и грижа за космическите артефакти. Докато частни колекционери и институции се борят за тези небесни сувенири, границата между общественото наследство и частната собственост става все по-размита.
Историята на лунния прах служи като напомняне за необходимостта от ясни политики и практики за запазване на нашата история на космически полети.
Във видеото: „Добре дошли на Луната”: Успешна мисия за американския космически апарат „Одисей”
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!