Рилската света обител в 30 уникални факта

Гуен Стефани: „Третата страна“ е ключът към щастливия брак

Едуард от Hell’s Kitchen: Исках да си тръгна от предаването по-рано! (ВИДЕО)

Темпераментният Едуард беше елиминиран от Hell’s Kitchen

"Ако не мога да се оженя за теб, ще стана свещеник": Разкриха коя е голямата любов на папа Франциск

Колко притежаваше папа Франциск и кой ще наследи богатството му?

Марина от Hell’s Kitchen: Не е задължително всеки да се интересува от история и да знае кой е Наполеон (ВИДЕО)

Отбелязваме Светла сряда – почитаме паметта на двама свети мъченици

Илиян Любомиров: Родителите най-много имат нужда от спокойствие

В България има стотици свещени места, които имат интересна история и често крият в себе си някои чудновати мистерии. Дали са свещени за всеки, това не мога да кажа, но е факт, че всяко едно от тях е по своему величествено и красиво. Едно такова място е Рилският манастир – най-големият манастир в България.

Какво обаче знаем за него, разберете в следващите 30 факта:

Рилският манастир се намира в Рила планина, близо до едноименното село Рила.
Манастирът е разположен на 1147 надморска височина, по течението на река Рилска, близо до село Пастра.
Той има голямо национално историческо значение и не случайни е част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Предполага се, че Рилският манастир е основан през 30-те години на X век, по времето на Първата българска държава. За негов създател се приема Свети Иван Рилски, който е роден в село Скрино през 876 г.
Манастирът възниква по река Рилска, а след своята смърт през 976 г, Иван Рилски е канонизиран като светец.
По време на Второто българско царство Рилският манастир е бил основно духовно средище за страната. За неговото благополучие се грижи цар Иван Асен II.
През първата половина на XIV век, манастирът влиза във владенията на местен феодал на име Хрельо, по времето на който се строи еднокорабна църква и пететажна кула, кръстена на него (Хрельовата кула).
По същото време Рилският манастир доста се разраства благодарение на цар Иван Александър. Именно той на 21 септември 1378 г. издава т.нар. Рилска грамота, която е подпечатана със златен печат и гласи, че към териториите на манастира се даряват още 20 села.
По време на турското робство, за съжаление, Рилският манастир е бил обект на много опустошения и грабежи от страна на турците.
През XV век братята монаси Теофан и Давид се заемат с нелеката задача да го възстановят. Именно те връщат мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир.
За известен период от време в Рилския манастир отсяда Паисий Хилендарски, който по това време е пишел и събирал материали за своята книга „История славянобългарска“.
В Рилския манастир е имало и килийно училище, чиито най-известен възпитаник е бил Неофит Рилски.
Самият манастирски комплекс заема площ от 8800 кв. м. Той има формата на правилен петоъгълник с 24 метрови каменни стени. В манастира има 300 килии и цели 5 етажа, от които 4 са над земята, а 1 под нея. За най-стара сграда тук се счита Хрельовата кула.
В манастира има около 250 ръкописни книги, 9000 старопечатни издания и една много важна българска реликва, т. нар. „Кръст на Рафаил“ (1802 г.). Той е резултат от 12-годишен усилен труд, като интересното при него е, че е изработен от цяло парче липово дърво. На него има 36 фигури и се смята за абсолютно произведение на изкуството.
Рилският манастир е обявен за национален музей от 1961 г., и е част от списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г.
През октомври 1905 г. в манастира цял месец е траел Рилският конгрес – общ конгрес на Тайната македоно-одринска революционна организация.
На 22 юли 1961 г. се взема решение Министерството на просветата и културата и Министерство на вътрешните работи да внесат предложение в Министерския съвет „Рилският манастир да се използва като държавен музей и се прекрати всякаква църковна дейност в него“
Църквата „Рождество Богородично" е „есенцията“ на манастира. Средновековната църква е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква.
Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г.
Прекрасната стенописна украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф и други самоковски зографи. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.
Църквата „Въведение Богородично“ е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира.
На около 5 км източно от манастира се намира Старата постница, при която е изградена църквата „Успение на свети Йоан Рилски“. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца.
Църквата „Свети Лука“ е построена в края на ХVІІІ в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети Йоан Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор.
В непосредствена близост северно от църквата „Свети Лука“, на по-високо издигната тераса, се намира църквата „Покров Богородичен", построена през 1805 г.
Рилският метох „Орлица“ се намира на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 km източно от град Рила и 18 km от Рилски манастир.
Създаден е вероятно в средата на ХV век. В метоха „Орлица“ през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново в манастира.
Една от основните светини в Рилския манастир, наред с мощите на свети Йоан Рилски, е иконата „Света Богородица Осеновица“, която, според преданието на монасите от обителта, е чудотворна.
Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира.
Правенето на снимки в църквата и музея на манастира е абсолютно забранено. Разрешено е да се снима само в двора на манастира и извън него.
Рилксият манастир беше едно от предложенията за знак на българското евро, но в крайна сметка се взе решение образът да е този на Мадарския конник (за сега).