П рез 1969 г. стартира "Аполо 11", с който първите хора кацат на Луната. В месеците, предшестващи историческото излитане, НАСА подлага екипажа на изтощителни и безмилостни симулации и тренировки, за да го подготви.
"Тук няма много място и тези кушетки са много неудобни", казва Джон Пари от Би Би Си, докато седи окачен с главата надолу заедно с Джеймс Бърк в симулатора на космическата капсула "Аполо" в центъра за космически изследвания на Наса в Калифорния през август 1968 г.
"Но това няма голямо значение, защото когато си в Космоса, тялото ти не тежи нищо", признава той.
Така, благодарение на Би Би Си, светът успява да види как НАСА отделя огромни суми пари и полага огромни усилия, за да имитира това, което астронавтите от "Аполо 11" ще видят, чуят и изпитат в Kосмоса.
#History. Apollo 11 launch: 'If you can survive the simulations, the mission is a piece of cake' https://t.co/rxpe0QTsZM
— Kathleen O'Neal Gear (@GearBooks) July 15, 2024
През 1962 г. президентът Джон Ф. Кенеди ангажира САЩ с амбициозната цел да кацне човек на Луната и да го върне безопасно на Земята.
Оттогава космическата агенция е събрала изключително много хора и технологии, без да споменава изобретателността и упоритостта, за да реализира проект, който в крайна сметка през юли 1969 г. ще изведе астронавтите Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс в Космоса, както и в учебниците по история.
За да подготви тези астронавти за това пътуване в неизвестното, НАСА изгражда сложна система от невероятно подробни симулатори. Точно те са позволили на екипажа да овладее тънкостите на космическия кораб "Аполо", а на Центъра за управление на полетите - щателно да репетира всяка фаза на мисията - от изстрелването до кацането на Луната и връщането към нея.
Конструкцията, в която са се озовали Пари и Бърк, пресъздава какво би било да се намираш в командния модул, наречен "Колумбия", и да летиш с него. Оборудван със същите средства за управление и дисплеи като космическата капсула, той можел да генерира всичко, което би могло да се случи по време на мисия. Освен това бил проектиран така, че да има точно същото "усещане" като това, които астронавтите евентуално щели да изпитат, за да могат да развият мускулната си памет.
"Космонавтите, които ще се намират тук, може да се наложи да прекарат до 14 дни заключени и през цялото това време ще се редуват на осемчасови смени на този контролен панел, за да гледат циферблатите и инструментите и да управляват превключвателите", казва Пари.
Apollo 11... https://t.co/W5FAQIeEa2
— Peter Vogel (@PeterVogel) July 16, 2024
За да създаде усещането, че се намира в Космоса, НАСА старателно създава 3D модел на Земята в мащаб и сложна оптична система, която прожектира реалистични изгледи през прозореца, докато планетата и космическият кораб "Аполо" се въртят за всеки етап от мисията. Космическият кораб трябвало да се върти бавно, за да не прегрее обърнатата към Слънцето страна, а другата да замръзне от ниските температури в Космоса. Астронавтите наричат тази маневра "режим барбекю".
"Всяко минимално движение на космическия кораб се отразява тук и докато призмите се въртят и търкалят, астронавтът получава ярко впечатление за Земята на стотици километри под него. На шестима художници им бяха необходими шест месеца, за да изрисуват всички детайли на ръка, работейки предимно по сателитни снимки. Някои от районите на тази карта са с точност до половин миля ", каза Бърк.
За да може екипажът да определи местоположението на космическия кораб и да се ориентира по пътя си, друга телевизионна камера прожектира реалистични изображения на звездите в небето, които щели да бъдат в тяхното зрително поле.
"Те се плъзват нежно покрай прозореца на "Аполо", докато корабът се върти в дълбокия Космос. 1353 от най-важните са с правилен размер една спрямо друга", споделя Бърк.
55 years ago today, Apollo 11 launched to land mankind on the moon. I love seeing generational startups drive the frontiers in space today... but...
— Josh Gilbert (@JoshGilbertUK) July 16, 2024
WE CAN GO SO MUCH FASTER!
Where will we be in another 55 years (2079)?
<pic.twitter.com/chnA2Liayk
"Космическият кораб, който планираха да изстрелят, беше изключително сложен, с редица сложни системи, управляващи всички аспекти на полета до Луната - от задвижването и навигацията до комуникацията, електричеството и поддържането на живота на астронавтите", казва още Бърк.
НАСА събрала цяла армия от полетни контрольори, които били на пултовете за управление и наблюдение на различните системи по време на всяка секунда от полета. Много от тези полетни контрольори били млади и наети току-що завършили колеж - средната им възраст била едва 27 години.
"Всичко, което се случва в капсулата по време на този симулиран полет, се наблюдава в тази главна контролна зала и в друга в централата на космическата администрация в Хюстън, Тексас, на 1500 мили оттук", казва Бърк.
"Всичко се записва, за да се изучава след това както от персонала на контролната зала, така и от астронавтите, които изпробват оборудването. За да не възпроизведат действителните физически и психологически натоварвания при космически полет, те са се опитали да внесат реализъм във всичко останало тук", споделя още той.
Тези полетни контролери са от решаващо значение за мисията. На практика те действали като екип от втори пилоти на космическия кораб, като непрекъснато предавали информация на екипажа, наблюдавали жизнените му показатели и изчислявали точните времена за изстрелване на ракетите, за да поддържат курса.
"По време на симулиран полет персоналът за управление е зает също толкова, колкото и астронавтите, проверявайки масата компютърна информация", казва Бърк.
"Те наблюдават банка от телевизионни монитори със затворена верига и разговарят, поддържайки постоянна връзка с колегите си в Тексас. Навигационният контрол на стената е напълно функционален; екипажът трябва да сверява всяко решение с бордовия компютър, преди да промени курса", споделя той.
Готови за всичко
По време на реалния космически полет астронавтите и ръководителите на полети трябва да са готови за всичко, затова симулациите включвали всички възможни сценарии, които НАСА може да измисли. Наред с тренирането на сложни маневри, като скачване и разкачване на лунния модул, НАСА симулира потенциални системни повреди, аномалии и извънредни ситуации, за да провери способността на астронавтите и ръководителите на полети да запазят спокойствие и да работят заедно, да общуват точно и да вземат бързо разумни решения под напрежение.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
най-активните вулкани в света 
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!