А мериканският пилот-пионер и авиатор Амелия Еърхарт е национално съкровище, когато сякаш изчезва от лицето на земята. Изчезването ѝ вълнува историци, учени, любители на конспиративни теории и обикновени американци. Неотдавна учени-криминалисти започнаха да смятат, че имат потвърждение, че са намерени костите ѝ.
Означава ли това, че най-накрая ще получим разяснение? Нека видим историята на една от най-големите героини на Америка.
Родена в Атчисън, Канзас, според уебсайта на проекта "Амелия Еърхарт" Еърхарт и по-малката ѝ сестра Грейс, която тя нарича Пидж, не са възпитани като "сладки малки момичета".
Еърхарт вижда първия си самолет на панаира на щата Айова в Де Мойн и баща ѝ се опитва да ѝ покаже как да направи полет. Но едва през 1920 г., когато Еърхарт е на 23 години, тя започва да взема уроци по летене.
През 1932 г. Еърхарт става първата жена, прелетяла самостоятелно Атлантическия океан.
Последният полет, първият опит
През март 1937 г. Еърхарт лети до Хаваите с колегата си пилот Пол Манц, за да предприеме полет, който ще я превърне в първия човек от какъвто и да е пол, обиколил земното кълбо по екватора - най-широката точка на Земята.
Еърхарт обаче губи контрол над своя Lockheed Electra 10E при излитане и се налага да изпрати самолета си в завода за ремонт.
През юни 1937 г. тя заминава за Маями, за да възобнови опита си за околосветско летене, този път с Фред Нунан като навигатор.
По неизвестни причини двойката решава да остави важни комуникационни и навигационни инструменти. Една от теориите е, че са искали да освободят място за допълнително гориво за дългия полет.
Двойката пристига в Нова Гвинея 21 дни по-късно. Следващият етап е полетът от Нова Гвинея до остров Хауланд - малък остров в средата на Тихия океан.
На 2 юли 1937 г. Еърхарт за последен път се свързва с намиращ се наблизо кораб на бреговата охрана. Тя, Нунан и прочутият ѝ самолет никога повече не са видени.
Военноморските сили на САЩ провеждат мащабно издирване в продължение на повече от две седмици. Неспособни да приемат, че Еърхарт просто е изчезнала и е загинала, много от нейните почитатели започват да формулират теорията, че тя е била шпионин или е била заловена от врагове на Съединените щати.
Две години по-късно, през 1939 г., правителството на САЩ обявява законно Еърхарт и Нунан за мъртви, въпреки че останките им така и не са намерени.
През лятото на 2017 г. документален екип на History Channel открива снимка, за която се твърди, че я показва на Маршаловите острови. Лансираната хипотеза беше, че тя е оцеляла след катастрофата и е останала в Тихия океан.
След като снимката се появява обаче, двама блогъри откриват оригинала в японска фотокнига, на която се вижда дата: 1935 г., когато Еърхарт е била наоколо и добре. Мистерията продължава.
През 1940 г. британски служители откриват 13 човешки кости на Никумароро, необитаем остров в южната част на Тихия океан.
Изминали са три години, откакто Еърхарт е изчезнала. Издирващата група открива и част от обувка, очевидно женска, старомодна кутия за секстант, подобна на тази, която тя е използвала, и бутилка бенедиктин - нещо, което Еърхарт е носила със себе си.
Същата година лекарят Д. У. Худлес анализира костите и установява, че те принадлежат на нисък европейски мъж.
През 1998 г. група изследователи от Международната група за възстановяване на исторически самолети преразглеждат измерванията на д-р Худлес и стигат до заключението, че те биха могли да принадлежат на висока жена.
Еърхарт е била около метър и седемдесет или метър и осемдесет, така че надеждата и интересът са възстановени.
През юни 2017 г. същата международна група изпрати експедиция от археолози със съдебномедицински кучета на Никумароро в търсене на други кости, но тя беше неуспешна. През 2001 г. предишният екип за търсене открива на острова възможни следи от захвърлен човек, включително останки от различни огнища, както и предмети, произведени в САЩ, като нож за джезве, дамски компакт, цип и стъклени буркани.
Групата предполага, че Еърхарт и Нунан може да са кацнали на Никумароро и да са оцелели поне няколко дни, изпращайки сигнали за бедствие. Към мистерията около историята на Еърхарт се прибавя и фактът, че костите са изчезнали, след като са били изследвани в края на 90-те години на миналия век. Останали са само измервания на черепа, пищяла, раменната кост и лъчевата кост.
Ричард Джанц, почетен професор и директор на Центъра по съдебна антропология към Университета на Тенеси, се заема да направи по-задълбочен анализ.
Използвайки различни техники за разследване, включително компютърна програма, която оценява пола, произхода и ръста по измерванията на скелета, Джанц стига до заключението, че Худлес не е бил прав в оценката си за пола през 1940 г.
В публикуваните си заключения Джанц стига до извода, че има голяма статистическа вероятност останките да принадлежат на Еърхарт. В статията си Джанц пише, че "Еърхарт е по-сходна с костите от Никумароро, отколкото 99% от лицата в голяма референтна извадка".
Джанц сравнява размерите на костите с размерите на Еърхарт, взети от шивачка.
Документът се съхранява в колекцията на Джордж Палмър Пътнам "Документи на Амелия Еърхарт" в университета "Пърдю". Джанц разглежда и възможността костите да са принадлежали на един от 11-те британци, загинали край острова при корабокрушение през 1929 г. Никакви документи обаче не подкрепят тази хипотеза. Освен това през 2001 г. издирващата група открива на мястото обувка и други предмети, които обикновено се свързват с жени.
Джанц определя, че "докато не бъдат представени категорични доказателства, че останките не са на Амелия Еърхарт, най-убедителният аргумент е, че те са нейни".
най-активните вулкани в света 
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!