Рабухчиев от "Игри на волята": Моята емоционалност е по-животинска и в това няма нищо лошо

Е дин от най-силните участници в „Игри на волята“ -  Георги Рабухчиев, стана първият финалист, който отпадна от формата.

Горилата, както го наричаха съотборниците му, беше отстранен от Неделчо след здрава битка, която подхожда именно на такава от финалната седмица на шоуто. Въпреки огромната преднина, която Рабухчиев имаше, Неделчо го надви и то именно благодарение на… собствения си опонент. Горилата му вдъхна сили, воля и мотивация на Неделчо, който пък му взе главата.

Рабухчиев е първият отпаднал финалист в „Игри на волята: България“

Какво е да си преди всичко човек - мисията, с която влезе в „Игри на волята“, и мисията, която има сърцето на Рабухчиев. Отговори на тези въпроси дава самият той в интервю за канала "интерVIEW" във vbox7.

Ти си един от участниците с най-впечатляваща физика. Очакваше ли да отпаднеш на такава игра именно от участник като Неделчо?

Явно не извадих късмет точно в тази битка. Лидерството ми беше много сериозно, водех с около 15 минути. А това е страшно много време за един пъзел. Аз дори почти бях наредил пъзела. Но моментът, в който Неделчо се отказа, беше моментът, в който аз се почувствах виновен. Поисках да му кажа, че трябва да приключи битката заради себе си и хората, които обича. Факт е, че Неделчо не просто завърши битката, но и ме победи. Радвам се, че така се случи. Така се видя, че всеки един от играчите иска да спечели, но и всеки един от играчите е преди всичко човек. Неделчо в тази битка заслужи повече от мен победата.

Всъщност представяше ли си, че ще стигнеш толкова далеч в състезанието?

Разбира се! Моята подготовка беше изключително сериозна – както физическа, така и ментална. Аз знаех с какво ще се сблъскам, нищо не ме изненада, дори условията. През първите седмици се радвах, че именно ние отидохме на Реката. Това е изпитание, изживяване, което е неописуемо. Когато си в Резиденцията, ти си като на хотел, не си в „Игри на волята“. В Резиденцията всеки забравя защо е в Игрите. Гладът за успех там липсва.

Знаех, че ще стигна до по-напреднал етап, защото беше слабо вероятно някой да е по-добре подготвен от мен.

Има ли нещо, за което съжаляваш, че си направил или не си в Игрите?

Нямах никакви пререкания с никого. Винаги подхождах тактически, опитвах се да бъда скритият лидер на племето. Беше ме яд, че се разделихме още в началото на няколко лагери. Това беше странно за мен, защото не бяхме заедно, а това беше много важно за всеки от нас в този етап на играта. Съжалявам и за последната битка, тази срещу Неделчо. Аз цял сезон чаках тези индивидуални битки и още на първата отпаднах. Това беше голям шок за мен. Човек трябва да се учи и от загубите си, за да успява да побеждава после.

Разкажи ми малко за приятелствата, които спечели в „Игри на волята“.

Основното, което исках да постигна, е да срещна качествени хора – хора, които трудно бих намерил в реалния живот. Такива са Стратимир, Симеон и Борис. С тях станахме набързо много близки, защото в Игрите ги няма обикновените неща от живота, които те разсейват, като работата и телефона например. Това са добри приятелства, които се радвам, че успях да съхраня. Ние всеки ден се чуваме, говорим си за ежедневието. Симеон в момента е в Германия, това не ни пречи по никакъв начин обаче. Мисля, че това е най-голямата ми награда.

В момента тече кастинг за новия сезон. Как би посъветвал бъдещите участници да се подготвят?

Съветът ми към новите участници е да имат какво да покажат. Когато аз се записах, знаех защо отивам. Знаех, че искам да покажа на цяла България, че спортистите наистина сме хора като всички останали, но просто се трудим много. За нас работният ден не свършва в 17 ч. За нас тогава той може би започва. Хора като мен, Симеон, Боби, Неделчо, Мартин, Стоян – това са хора, които не можеш просто така да срещнеш в реалния живот. Беше интересно откъм участници този сезон и се надявам да бъде и догодина така.

Физическата подготовка беше подценена от много участници. Така че определено трябва да наблегнат на добрата физическа подготовка. Не е шега работа! Ако не си добре физически подготвен, това може да ти изиграе много сериозна шега със здравето.

А ти лично как се подготви за Игрите?

Подготовката ми беше трибой – колоездене, плуване и бягане почти всеки ден. Свалих 10 кг. преди влизането в Игрите и още 4-5 кг. вътре. За хора, които не са гладували, а аз съм, това е изключителен проблем. Случват се нервни кризи, депресии.

Разбрахме, че има благотворителни инициативи, на които би помогнал. Разкажи повече за тях.

Това е мой принцип – за да получаваш, трябва да даваш. Може да е клише, но е много вярно. Често не си даваме сметка за това. Често не си даваме сметка, че много хора нямат това, което ние имаме и за мен е много жалко това. Много хора у нас нямат основните неща. За мен е много жалко подрастващи деца да няма как и къде да спортуват, а да имат желание. Жалко е родителите им да нямат възможност да ги пратят на спорт, защото знам какво е това. Аз съм събирал пари, за да тренирам. Било ми е изключително трудно. Работил съм във фитнеса, за да мога да тренирам в него. Тези неща са важни. Искам всеки един човек да се припознае в тази кауза.

Все още създавам своята кауза, процесът е бавен. Аз съм сам в това нещо, нямам спонсори, нямам никой. Надявам се догодина вече да имам някакъв start-up и повече хора да знаят за него.

Как дойде прякорът ти - Горилата?

С времето. Когато започнах да се занимавам с културизъм, заякнах. Крайниците пък са ми по-дълги спрямо самото тяло. Размахът на ръцете ми е 195 см, а аз съм висок 184 см. По принцип размахът трябва да е колкото височината, а при мен той е с 11 см по-голям. Единствените животни, които имат по-голям размах, са горилите. Краката ми също са по-дълги, отскокът ми е завидно голям. В леката атлетика най-силната ми дисциплина беше висок скот и бягане с препятствия. И така един мой приятел ми каза, че съм като маймуните. Каза ми, че съм направо една горила. Така с времето се наложи.

Също така моята емоционалност е по-животинска и в това няма нищо лошо. Животните са най-прекрасните създания. Аз съм израсъл сред животни, имаме вила близо до Панагюрище. Не съм ходил на детска градина като дете, аз яздих коне, разхождах крави, овце. Родителите ми с това се занимаваха. Няма нищо лошо в това едно дете да израсне с животните, така се попива от тяхната чистота. Животните са много по-чисти създания от хората.

Сподели преди време, че приятелката ти живее в Катар, но пък явно знаете тайната на успешната връзка от разстояние. Каква е тя?

Почти година вече сме разделени. Аз още от първия ден знам, че тя е моят човек. Много пъти сме се карали, но никога не сме се разделяли. Още от ден „едно“ ѝ казах, че тя ще бъде моята жена и от нея ще имам деца. Това е интуиция.

Имам планове да заживея при нея. Това ще се случи или в края на тази година, или в началото на другата. Ако нещата са наред, тази Коледа ще сме заедно.

И обратно към Игрите: кой искаш да спечели?

Те са няколко – Симеон, Стратимир и Боби. Андрей също. Искам да гледам интересен финал. Не подценявам останалите участници, но просто битка между елитни атлети би била битка на живот и смърт.