А встралиец живя 100 дни с изкуствено титаниево сърце, докато чакаше донорска трансплантация - най-дългият период досега, в който някой е използвал тази технология, съобщава CNN.
Пациентът, мъж на около 40 години, който желае да запази анонимност, получава импланта по време на операция в болница „Сейнт Винсент“ в Сидни през ноември миналата година.
През февруари той стана първият човек в света, напуснал болницата с устройството, което го поддържаше жив, докато в началото на този месец се появи донор на сърце.
Според изявление, публикувано в сряда от болница „Сейнт Винсент“, университета „Монаш“ и американско-австралийската компания BiVACOR, която стои зад устройството, мъжът, който е имал тежка сърдечна недостатъчност, се „възстановява добре“.
A NSW man has become the first person in the world to be discharged from hospital with an artificial heart.
— The Project (@theprojecttv) March 12, 2025
Daniel Timms is the founder of BiVACOR and the inventor of the world's first durable artificial heart, and he joins us. pic.twitter.com/CA5qU5lv1D
Способността на устройството да го поддържа толкова дълго време се оценява като знак, че изкуственото сърце може потенциално да предложи дългосрочен вариант за хора, страдащи от сърдечна недостатъчност. Устройството все още е в процес на изпитания и не е одобрено за обща употреба.
Основателят на BiVACOR, австралийският биоинженер Даниел Тимс, който изобретява устройството след смъртта на баща си от сърдечно заболяване, заяви, че е „вълнуващо да видиш как десетилетия работа се осъществяват“.
„Целият екип на BiVACOR е дълбоко благодарен на пациента и неговото семейство, че се довериха на нашето изкуствено сърце. Тяхната смелост ще проправи пътя на още безброй пациенти да получат тази животоспасяваща технология“, казва той в изявлението си.
Как работи
Тоталното изкуствено сърце (TAH) на BiVACOR има една-единствена движеща се част - левитиран ротор, който се държи на място с помощта на магнити. Както подсказва името, то е изработено от титан и няма клапани или механични лагери, които могат да бъдат податливи на износване.
A New South Wales man with heart failure lived with the artificial heart for over 100 days while waiting to be matched with a heart donor. https://t.co/tVP6kWn8zI
— ABC News (@abcnews) March 12, 2025
Той изпомпва кръв към тялото и белите дробове, като замества и двете камери на отказалото сърце.
По данни на Световната здравна организация сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт в световен мащаб, която убива около 18 милиона души всяка година.
Дългосрочната амбиция е устройството да се използва за спасяване на повече хора, които са в списъците на чакащите за подходящи донори. По данни на Министерството на здравеопазването на САЩ през 2024 г. около 3500 души ще получат сърдечна трансплантация. Около 4400 души са се присъединили към списъка на чакащите през същата година.
Професор Крис Хейуърд от Института за сърдечни изследвания „Виктор Чанг“ заяви, че сърцето BiVACOR поставя началото на „изцяло нова игра с топката за сърдечни трансплантации“.
„През следващото десетилетие ще видим как изкуственото сърце ще се превърне в алтернатива за пациенти, които не могат да чакат донорско сърце или когато донорско сърце просто не е налично“, каза Хейуърд, който наблюдава възстановяването на австралийския пациент и е участвал в подготовката на устройството за клинични изпитвания.
Устройството вече е тествано в проучването за ранна осъществимост на Агенцията по храните и лекарствата в САЩ, при което петима пациенти са били успешно имплантирани с устройството.
Първият случай е от юли миналата година, когато на 58-годишен мъж, страдащ от сърдечна недостатъчност в последен стадий, е поставен имплант по време на операция в Тексаския медицински център. Имплантът го поддържа жив в продължение на осем дни, докато се намери донор.
Четирима други пациенти са участвали в проучването, което е изследвало безопасността и ефективността на устройството, докато са чакали донорска трансплантация. Надяваме се, че проучването ще обхване 15 пациенти.
Австралийският имплант е първият от поредица, планирана от програмата „Граници на изкуственото сърце“ на университета „Монаш“ - програма на стойност 50 милиона австралийски долара (31 милиона щатски долара) за разработване и комерсиализиране на три устройства за лечение на сърдечна недостатъчност.