П реди точно една година, в средата на октомври 2017-та, по кината в цял свят излезе „Блейд Рънър 2049“.
Филмът, при все засвидетелстваното техническо съвършенство от режисьора Дени Вилньов и оператора Роджър Дикинс, провокира немалко дискусии заради своя сюжет, илюстрациите на женските си персонажи и връзката си с оригиналния филм на сър Ридли Скот.
Това не попречи на различните академии, гилдии и прочие други инстанции да възнаградят лентата със закономерно присъдени отличия през миналия сезон на филмовите награди. По всичко личи, че тази година позицията на „Блейд Рънър 2049“ ще бъде заета от „Първият човек“ на Деймиън Шазел.
Филмът вече отприщи известна доза полемики с това, че пропуска да покаже поставянето на американското знаме на повърхността на Луната от Нийл Армстронг. Въпреки категоричното изявление от режисьора Деймиън Шазел, че това е изцяло творческо решение без никакви политически подбуди, лентата бе светкавично разкритикувана в Twitter от президента Доналд Тръмп и други членове на американската републиканска партия.
Но „Първият човек“ си заслужава да бъде дискутиран не заради каквито да е политически елементи. Филмът на Шазел е изключително произведение на седмото изкуство, съвършено единство от картина, звук и актьорска игра, което със сигурност ще остане фокусът на много разговори през предстоящия сезон на наградите по причини отвъд жалки, политически мотивирани коментари.
На първо място, лентата е заснета с широкоформатни IMAX камери за прожектиране в именно такива киносалони. Визуалното въздействие от гледането на филма именно в IMAX е поразително, а режисьорът Шазел е използвал всеки възможен визуален трик, за да го увеличи до максимум.
Огледални кадри, изцяло бели и черни екрани и автентични космически панорами са само част от използваните в случая похвати. Техниката на клатещата се камера, използвана несполучливо в толкова много екшън филми с цел замаскиране на лоша хореография или ефекти, тук е употребена до съвършенство с цел изграждане на съспенс при всяко излитане от земната повърхност.
С тази цел Шазел е използвал и всевъзможни звукови ефекти, с които тотално лишава полета в космоса от всякаква романтична или приключенска нотка. С течение на действието зрителят започва да тълкува всяко бръмчене и тракане като потенциален проблем – каквито реално са, а въпросните звуци придобиват същата тежест и значение, каквото има скърцането на пода, възвестяващо приближаването на злодея в хорър филм.
За саундтрака на филма се е погрижил носителят на „Оскар“ Джъстин Хъруиц, с когото Деймиън Шазел работи и върху модерната класика „Ла Ла Ленд“. Музиката в лентата носи типичния композиторски почерк на Хъруиц – основните мотиви са паметни, лесни за възпроизвеждане и развити по различен начин в отделните моменти от сюжетното действие с цел различно драматично въздействие.
Картината и звуците са допълнени от безупречната актьорска игра на многобройните познати екранни изпълнители. Сред поддържащия състав личат имената на Клеър Фой, Джейсън Кларк, Кори Стол и Киърън Хиндс. Фактът, че всеки от второстепенните персонажи има очертано емоционално пътуване в рамките на действието – дори съпругите на астронавтите, които са колеги на главния герой – говори красноречиво и за качеството на сценария.
Но над всички, при това с разлика, застава суперзвездата Райън Гослинг в ролята на Нийл Армстронг. Вероятно най-впечатляващата част от представянето му във филма е съвършената игра с отличителните му сини очи. Още в първата сцена от лентата той носи скафандър и комуникира с аудиторията единствено през очите си.
Лентата илюстрира всички аспекти от живота на Армстронг – наред с космическите му професионални начинания, е проследен и личният му живот, включително потиснатото му страдание от смъртта на дъщеря му Карън на възраст от едва две години. В хода на всички тези премеждия сините очи на Гослинг са единствената постоянно присъстваща котва за зрителя, единственият сигурен индикатор за сериозността на това, което се случва на екрана.
Разчитайки основно на мимиките си, актьорът се лишава и от всякаква възможност за преиграване. Представянето му е автентично, икономично, обрано и строго реалистично. Портретът му на Нийл Армстронг си заслужава всяка получена дотук критическа похвала, включително овациите на филмовите фестивали в Торонто и Венеция, и със сигурност трябва да фигурира в дискусиите за номинации за „Оскар“ за главна мъжка роля тази година.
Това се отнася и до „Първият човек“ като цяло – лентата заслужава и ще бъде предмет на много разговори във връзка с кинонагради през настъпващата зима. В кои категории ще бъде отличена, предстои да видим, но със сигурност си заслужава да бъде видяна, и то на най-големия възможен екран.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
СПРИ!" />
