К ралския дворец и манастир в Сан Лоренсо де Ел Ескориал - накратко наричан Ел Ескориал, е монументален архитектурен и исторически комплекс, включващ кралски дворец, манастир и библиотека, на 45 км северозападно от Мадрид.
През 16 и 17 в. Ел Ескориал функционира едновременно като манастир и като официална резиденция на испанските монарси.
Ел Ескориал е построен при управлението на Филип II Испански, като строежът му продължава 21 г. и завършва през 1584 г. Започнат е от кралския архитект Хуан Батиста де Толедо, ученик на Микеланджело, но е завършен от Хуан де Ерера.
Дворцовият комплекс е построен в подножието на планината Абантос в Сиера де Гвадарама - гористо и ветровито място, Ескориал е мочурлива местност, която дължи името си на намиращите се в близост остатъци от действалите някога железни мини - името означава „шлака или отпадък в железните мини“.
Желанието на Филип II било дворецът да бъде построен на прохладно място, в близост до новата столица Мадрид.
Трябвало да бъде място за отдих, където Филип II да се усамотява в обкръжението на монаси, а не на придворни. Набожният, мрачен и строг характер на монарха се отразява в архитектурния стил и излъчването на Ел Ескориал - лишен от помпозност, строг и, въпреки величието си, с мрачна аура.
Но такова било заданието на краля към архитектите: „простота в конструкцията, строгост, благородство без надменност, величие без показност“. Ел Ескориал е построен с идеята да запази симетрия и аскетичност, демонстрирайки същевременно могъществото на испанската корона.
Наричат Ескориал Осмо чудо на света, монотонна симфония от камък, но и архитектурен кошмар. Изграден от жълт пясъчник, с пестелива орнаментика, с чисти и строги форми, той се откроява от околния зелен фон.
В центъра на комплекса е се намира базиликата, от юг са разположени помещенията на манастира, а от север- дворецът.
Погледнат от далеч, Ескориал наподобява повече крепост отколкото дворец или манастир.
Желанието на Филип II било чрез външни признаци да се подчертае европейското значение на страната му - най-подходяща за тази цел била ренесансовата архитектура, прекъсваща средновековната традиция…
Сградата съчетава италианската класическа архитектура от 16 век и испанския барок. Вън от стените на комплекса се простират 15 изумителни градини - изящен пример за градини в стил късен ренесанс.
Вътрешната декорация е възложена на изтъкнати художници и декоратори. Филип II събира в Ескориал произведения на именити испански и европейски художници, ценни книги и ръкописи.
Колекцията се разраства и до днес – сега в Ескориал се съхраняват платна на Тициан, Ел Греко, Тинторето, Албрехт Дюрер, Йеронимус Бош, Диего Веласкес, Рафаел, Рубенс, Ван Дайк, Джордано.
Комплексът включва 1860 зали, 2763 прозореца, 1940 врати, 86 стълбища, 88 фонтана, 51 камбани, 9 кули и 9 органа и разполага с 1600 картини и 15 изумителни градини - Пример за градини в стил късен ренесанс.
В манастира са погребани почти всички испански крале отпреди повече от 500 години насам. В криптата, разположена под олтара на голямата базилика, се намира Пантеонът на кралете - кръгла стая със златна украса и мраморни стени.
В 26 мраморни ниши, разположени по стените на залата, са положени мраморните ковчези на испанските монарси от династиите на Хабсбургите и Бурбоните. Освен кралете на Испания в пантеона по правило почиват и техните майки.
През 1984 г. Ескориал е включен в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. В момента комплексът е една от най-популярните забележителности в околностите на Мадрид - любимо място за посещение както на туристите, така и на местните.
Гледайте новия епизод на „Без багаж“, тази неделя от 13 ч., по DIEMA
Всички минали епизоди можете да гледате тук
Вижте още по темата:
Подводният свят край Малдивските рифове
Запознайте се с райския остров Худуранфуши
Припомнете си последното приключение на "Без багаж" във видеото:
