Е се, публикувано във "Вашингтон Поуст" от Кристи Тейт, предизвиква ожесточени дискусии.
Тейт е блогър и майка.
В есето младата жена твърди, че ще продължи да пише и разказва за дъщеря си онлайн, въпреки протестите на момичето.
Should I Post Photos of My Children Online? Here’s What New Parents Need to Know About Sharenting https://t.co/7qcgjYkVsH pic.twitter.com/dNhi2riMCE
— homeinbarcelona (@homeinbarcelona) December 19, 2022
Според Тейт тя може да си го позволи, защото още не е приключила с "изследването на майчинството".
Коментиращ обвинява майката, че тя няма право да превръща личния живот на близките си в интересно съдържание за социалните мрежи.
Дискусията около есето на Тейт повдига много въпроси.
Имат ли родителите право да публикуват снимки на децата си? Могат ли да им навредят по някакъв начин? Морално ли е да го правят, когато децата са малки и няма как да решат за себе си?
Прия С. Кумар е доктор по информационни изследвания. Тя изучава темата шест години и разглежда въпроса през различни гледни точки.
Критиците на това децата да присътват в онлайн пространството са категорични, че родителите нарцистично и егоистично изполват децата си за харесвания и популярност в интернет.
Но според доктор Кумар и колегите ѝ, такъв вид споделяне е съвсем естествено.
Хората от векове запечатват моменти от живота в албуми и дневници.
Лий Хъмфрис, специалист по комуникации, нарича импулсът за споделяне "медийно отчитане".
През живота си ние заемаме много социални роли - дете, съпруг, родител, приятел, колега.
Един от начините да се справим и изпълним тези роли е да ги документираме.
Когато се връщаме назад към спомените си, това ни помага да изградим самочувствие и да сглобим собствената си житейска история.
Ако сте прелиствали албум, дневник или годишник, то вие сте имали достъп до своеобразен фейсбук или инстаграм профил.
Подсъзнателно родителите възприемат успехите и положителните качества на децата си като свои.
Когато детето направи или каже нещо смешно, мъдро или умилително, първата реакция е то да бъде споделено с останалите.
Това е повод за гордост и лесен начин за повдигане на настроението.
Докато учените, които изследват въпроса оправдават и разбират родителите, то интернет съвсем не е безопасно място.
Леа Плънкет, която има книга по темата споделя:
„Редица порнографски изображения са снимки на истински деца, които са взети и фотошопирани. Самоличността на малките е особено уязвима за кражба."
Opinion | Leah Plunkett: Kids need to have the private space to play, make mischief, make mistakes, and to grow up better for having made them. So, if we are depriving them of that privacy...we are robbing them of the ability to determine who they are https://t.co/7tK4xKxnYu
— NBC News (@NBCNews) January 8, 2020
Трябва да имаме предвид, че всяка снимка, която споделяме онлайн не ни принадлежи напълно.
Ситуацията винаги може да излезе извън контрол.
Родителите често, без да искат, могат да разкрият училището на детето, любимия парк и други често посещавани места.
И ако според някои това е излишна параноя, то всички са категорични, че безопасността на малчуганите е най-важна.
Изниква и друг въпрос: Как ще се почувстват децата, когато видят моменти от детството си онлайн, когато вече са достатъчно големи, за да разбират.
Според психолози, много от тях ще изпитат срам или гняв.
При известните хора, чийто живот така или иначе е публичен, въпросът остава.
Дъщерята на Гуинет Полтроу ѝ е забранила да я публикува в интернет.
Тина Кунаки, модел и съпруга на Венсан Касел, има повече от един милион последователи, но никога не споделя снимки на дъщеря си Амазони.
Ева Мендес и Райън Гослинг също не публикуват снимки с децата си.
Мила Кунис и Аштън Къчър са против децата им да присъстват онлайн.
Семейство Кардашиян, от друга страна, показва как децата им порастват.
Нещо повече, някои от малките, вече имат милиони последователи и фенове, който детайлно следят развитието им.
The pros and cons of 'sharenting'. Are sharents – parents who blog, tweet and post pictures about all aspects of their children's lives – doing their children harm by crossing the boundaries between public and private life?https://t.co/fQTceux1Az
— Derbyshire Safeguarding Adults Board (@DerbyshireSAB) December 18, 2022
Със сигурност, никой не би поставил детето си в риск нарочно.
Всеки има свободата да избере до каква степен да разкрива себе си онлайн.
Все пак, родителите трябва да имат едно наум, че детето им е друг човек, който все още не може да решава за себе си.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!