Проверете: Имате ли социална тревожност?

П рез последните няколко месеца животът ни малко по малко започна да се завръща към нормалното. Повечето хора загърбиха социалната дистанция и започнаха да живеят както преди пандемията.

За много тийнейджъри, които прекараха две години в онлайн обучение обаче, свалянето на маската и навлизането сред обществото предизвиква страх и изкарва на показ всички несигурности и комплекси.

Според много експерти пандемията от COVID-19 е причинила увеличаване на случаите на социална тревожност.

Но какво точно представлява тя?

Свалянето на маските предизвика появата на фобия от мнението и оценка на другите хора. Има много случаи, особено на тийнейджъри, които първоначално отказваха да прекратят носенето на маска навсякъде.

Маската в един момент се превръща в пристан за някои деца, например тези, които страдат от училищен тормоз.

Социалната тревожност е разстройство, познато и като социална фобия и, което се разбира като „страх или силна тревожност в една или повече социални ситуации, в които индивидът е изложен на възможна оценка от други хора“, обяснява детският психолог Патрисия Валсека Маркес пред „Ола“.

Когато говорим за социална фобия, не можем да говорим за нея като за психическо разстройство.

„След много години, придружавайки много юноши в процеса им на асимилиране на това, което са преживели във всяка от историите им, успях да установя, че социалната тревожност не е разстройство, ами проява и/или следствие на травматични преживявания“, обяснява тя.

Развива се в различни възрасти, но най-често срещано е между 14 и 16-годишна възраст.

Социалната тревожност е често срещано явление, но на нея сякаш не се обръща достатъчно внимание.

Маркес обяснява, че, когато изкажем думата „травма“, някои хора са склонни да кажат, че не си спомнят да са преживели такова сериозно събитие.

„Но аз винаги им казвам това: обикновено мислим за травматичните преживявания като за ужасни събития, но истината е, че травматичните преживявания са по-скоро реакция на липса на ресурси, а не на сериозността на събитията, които ги предизвикват“, добавя тя.

Психоложката подчертава, че всяко едно преживяване може да се превърне в травмиращо.

„Травмиращо е да замълчиш, да не можеш да извикаш и да споделиш за случилото се, без легитимност за изживяното, самотен и незащитен“, обяснява тя.

Важно е да разграничаваме социалната тревожност от срамежливостта. Социалната тревожност кара хората да се чувстват засрамени и тревожни до такава степен, че не могат да говорят или да общуват през повечето време, а може и да е по-зле.

„Безпокойството играе голяма роля там, този индикатор, който служи като отправна точка за разбиране. В крайна сметка, ако успеем да надникнем под всички тези симптоми, ще стигнем до корена защо мнението и/или преценката на друг човек или хора има толкова голямо значение за мен.“

Маркес очертава основните симптоми на социална тревожност при подрастващите:

• Изчервяване, потене, треперене, сърцебиене;
• Гадене и неразположение в стомаха;
• Изгърбване, избягване на очен контакт и тихо говорене;
• Изпитване на страх и трудност от комуникацията с хора;
• Стеснителност;
• Страх от оценката на другите хора;
• Избягване на местата, където има хора.

При наличието на тези симптоми е най-добре да се потърси помощта на специалист.