Проучване: Най-щастливите държави имат тъмна страна

П реглеждали ли сте напоследък международните класации на най-щастливите страни в света?

Измерването на субективните нива на щастие в дадена страна се е превърнало в нещо като международен спорт. Хората гледат с интерес (и малко завист) към страни като Дания, която постоянно оглавява световните класации за щастие.

Това доведе и до популяризирането на датски практики като начина на живот „hygge“ в други страни. Ако само можехме да добавим повече уют в живота си, може би щяхме да бъдем толкова щастливи, колкото датчаните!

Дали обаче животът в една от най-щастливите страни в света е всичко, което се предлага? Какво се случва, ако се борите да намерите или да запазите щастието си в море от (предполагаемо) щастливи хора?

В изследване, публикувано в Scientific Reports, става ясно, че в страните, които са на първо място по щастие, хората са по-склонни да изпитват и лошо благосъстояние поради обществения натиск да бъдат щастливи.

Така че животът в по-щастливи страни може да е полезен за мнозина. Но за някои може да се окаже, че е твърде много, за да живеят, и да има обратен ефект.

Разширяване на търсенето

В продължение на няколко е изследван социалният натиск, който хората могат да изпитват, за да изпитват положителни емоции и да избягват отрицателните.

Този натиск ни се съобщава и чрез канали като социалните медии, книгите за самопомощ и рекламите. В крайна сметка хората развиват усещане за това кои видове емоции се ценят (или не се ценят) от околните, разкрива авторът на изследването и допълва:

"По ирония на съдбата предишни наши изследвания показаха, че колкото повече хора изпитват натиск да се чувстват щастливи, а не тъжни, толкова по-склонни са към депресия".

The World's 'Happiest' Countries Harbor a Dark Side, Study Reveals https://t.co/5GfptmM3Eu

— ScienceAlert (@ScienceAlert) January 25, 2025

Макар че предишните изследвания са били насочени предимно към хора, живеещи в Австралия или САЩ, бяхме любопитни как тези ефекти могат да се проявят и в други страни, разкриват учените.

За целите на проучването са анкетирани 7 443 души от 40 държави относно тяхното емоционално благополучие, удовлетвореност от живота (когнитивно благополучие) и оплаквания от настроението (клинично благополучие). След това данните са съпоставени с възприятието им за социален натиск да се чувстват положително.

Това, което е установено, потвърждава предишните констатации. В световен мащаб, когато хората съобщават, че усещат натиск да изпитват щастие и да избягват тъгата, те са склонни да изпитват дефицит в психичното здраве.

Това означава, че те изпитват по-ниска удовлетвореност от живота си, повече отрицателни емоции, по-малко положителни емоции и по-високи нива на депресия, тревожност и стрес.

Интересно е, че глобалната извадка позволява на учените да надхвърлят рамките на предишната си работа и да проучат дали има разлики в тази връзка в различните държави. Има ли някои държави, в които тази връзка е особено силна? И ако е така, защо това е така?

Това не е единен проблем

За да проучат това, учените получават данни за всеки от 40-те окръга от Световния индекс на щастието, събиран от Gallup World Poll. Този индекс се основава на субективните оценки на щастието на мащабни национално представителни извадки.

Той им позволява да определят как цялостното щастие на нацията, а следователно и социалният натиск върху индивидите да бъдат щастливи, може да повлияе на благосъстоянието на отделните хора.

Установено е, че връзката наистина се променя и е по-силна в страните, които заемат по-високи позиции в Световния индекс на щастието. Тоест в страни като Дания социалният натиск, който някои хора изпитват, за да бъдат щастливи, е особено показателен за лошото психично здраве.

Това не означава, че средностатистически хората в тези страни не са по-щастливи - очевидно е, че са, но за тези, които и без това изпитват голям натиск да държат брадичката си изправена, животът в по-щастливи страни може да доведе до по-лошо благосъстояние, установяват учените. 

Защо това е така? Учените предполагат, че заобикалянето от море от щастливи лица може да влоши последиците от това, че вече се чувстваме под социален натиск да бъдем щастливи.

Разбира се, признаците за щастие на другите не се ограничават само до явното изразяване на щастие, а се проявяват и в други, по-незабележими сигнали, като например повече социални контакти или участие в приятни дейности. Тези сигнали обикновено са по-силни в по-щастливите страни, което засилва ефекта на социалните очаквания.

В тези страни чувството за щастие може лесно да се възприеме като очаквана норма. Това засилва социалния натиск, който хората изпитват, за да се придържат към тази норма, и засилва последствията за тези, които не я постигат.

Какво е решението?

И така, какво можем да направим? В личен план чувството за щастие и изразяването му е нещо хубаво. Но както е установено от други изследвания, понякога е добре да сме чувствителни към това как изразяването на положителни емоции може да повлияе на другите.

Добре е да внасяме щастие и позитивизъм в общуването си, но също така е добре да знаем кога да смекчим тона и да избегнем отчуждаването на онези, които може да не споделят радостта ни в момента.

В по-общ план може би е време да преосмислим начина, по който измерваме националното благосъстояние. Вече знаем, че процъфтяването в живота не е свързано само с положителни емоции, но и с доброто реагиране на отрицателни емоции, с намирането на стойност в дискомфорта и с фокусирането върху други фактори като смисъл и междуличностна връзка.

Може би е време да класираме държавите не само по това колко са щастливи, но и по това доколко са сигурни и отворени към целия спектър от човешки преживявания.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase