Проститутки, порно и столът на Едуард VII: Сексът от Викторианската епоха

П опулярен анекдот предполага, че викторианците били толкова свенливи, че покривали краката на мебелите си, тъй като за средната и висшата класа на Англия от XIX-ти век дори свободната връзка между гол крак на маса и човешки крайник се е смятала за груба.

Историята не е вярна, но илюстрира как "викторианската епоха" оттогава се е превърнала в синоним на "благочестивост". В масовото въображение викторианският живот бил ръководен от строг социален етикет, забраняващ дори самото споменаване дейности като...хм... как да го кажем, ами секс (шшшт!).

Но наистина ли викторианците били толкова свенливи, колкото си ги представяме? Отговорът е по-сложен, отколкото предполагат общоприетите схващания, и има много доказателства, че викторианците съвсем не са били толкова стегнати, колкото много хора вярват.

Секс сред кралските особи
Управлението на кралица Виктория започнало през 1837 г. и приключило със смъртта й през 1901 г. Предполагаемият пуританизъм на Виктория е често срещан източник на обвинения за репресиите случили се по време на нейната едноименна ера. Отношението й към секса често се обвързва с известния съвет, който тя дала на дъщеря си преди брачната й нощ: „Просто легнете и мислете за Англия“.

5) One thing I like about this movie is that they address the whole Victorian England and Sex thing. I mean yes. English Ladys & Gentlemen were not virtuous, perfect beings ... sorry Bram ... pic.twitter.com/umCZAy1JQv

— KLRG (@KLRG_Projects) September 16, 2018

Но се оказва, че кралицата никога не е казвала такова нещо. Първият документ, в който е записан този цитат е в дневника на лейди Хилингам от 1912 г. - 11 години след смъртта на Виктория.

Собствените писания на Виктория издават, че тя обичала секса със съпруга си Албърт. Разказът на Виктория за брачната й нощ, далеч от периода, в който накуцвала и разсъждавала върху царуването си, показва, че тя била ентусиазиран участник в консумирането на брака си.

„Беше удовлетворяващо и объркващо преживяване“, пише младата кралица в писмо до бившия премиер лорд Мелбърн. "Никога, никога не съм прекарвала такава вечер. Неговата прекомерна любов и обич ми дадоха чувства на небесна любов и щастие."

Други кралски особи също далеч не се въздържали от половия живот, напротив. Най-големият син на Виктория, Едуард, си спечелил прозвището "Мръсния Берти" заради честите си и не особено тайни любовни игри из парижките публични домове.

„Бърти“ дори имал свой персонализиран секс стол, поръчан за една от любимите му къщи на греха, предназначен да му помага, докато прави секс с множество партньори. Със своите любопитно разположени богато украсени дръжки, плюшени възглавници и гинекологични стремена, столът все още озадачава историците и интернет публиката и до днес.

Двойният стандарт на викторианския морал
Поданиците на Виктория имали сложни отношения със секса. Ограничаващите социални кодекси наистина възпрепятствали обсъждане на секса в компания, в която се пази учтивия тон, а всеобщият морал казвал, че самият акт трябва да бъде единствено и само за създаване на потомство.

For this #StudySaturday is Rossetti’s drawing for ‘Found’, 1853, @britishmuseum (@BM_AG also has sketches).

The artwork deals with a taboo subject in Victorian England, prostitution. Another artwork ‘The Gate of Memory’ and some of his poems are preoccupied with the sex trade. pic.twitter.com/9ntux9rQrU

— PreRaphaeliteSociety (@PreRaphSoc) October 22, 2022

От жените се очаквало да стоят в неведение за това какво се случва на тъмно. Ръководствата за секс от епохата често изхождали от предположението, че брачната нощ ще е първия път, в който една жена изобщо би мислила за секс.

В книгата си „Unmentionable“ авторката Терез Онейл подчертава няколко медицински текста от викторианската епоха, които предупреждавали читателите мъже, че грубата реалност на секса може да ужасят новата им булка. Онейл включва и инструкции от книгата на д-р Върджил Примроуз Инглиш „Простият разговор на лекаря с младите мъже“:

„Нейният ум и навици са били толкова чисти и свободни от похот през целия й живот, че никога не е имало нещо, което да предизвика възбуда на сексуалните страсти“, пише Инглиш. „Тя може да е както безразлична, така и може да гледа на това с ужас.“

Въпреки това дори в тези абсурдно консервативни ръководства имало двоен стандарт. Инглиш предполагал още, че младите мъже читатели може и да са се забавлявали с куртизанки секс в миналото, но ги съветва да не се отнасят към изчервената си свенлива булка като към „блудниците, с които [те] общуваха“. Младоженецът не трябва да се разстройва, когато - за разлика от бившите му платени любовници - новата му жена не изразява подобен екстаз от мъките на неговите „сексуални части и сили“.

Куртизанките във викторианска Англия
Всичко това илюстрира една не толкова перфектна реалност на викторианското общество: куртизанките били навсякъде и би било невъзможно да се игнорира тази част от живота им.

Правоприлагащите органи тогава изчислили, че около 80 000 „проститутки“ работели в Англия в началото на XIX-ти век, според историка Джудит Фландърс. Действителната цифра не е известна. В преброяването са включени не само куртизанките, но и неомъжените майки и жени, съжителстващи с мъже без да имат брак, както и жени, чието облекло или поведение изглеждат провокативни.

Victorian England mastered the art of building erotic tension without uttering a word about sex itself. https://t.co/yVVQraRlUH

— Stanford University (@Stanford) March 9, 2017

Като оставим настрана обширното определение, според Фландърс във викторианска Англия имало десетки хиляди жени, които наистина предлагали секс за пари. Много от тях работели, в някой от многобройните публични домове, осеяли викториански Лондон, но можели да бъдат намерени и на докове, квартални улици, бедни квартали и предградия.

Изобилието от куртизанки привлякло вниманието на видния викториански премиер Уилям Гладстон. Той се заел да спасява и възстановява тези жени, като лично се срещнал с десетки от тях в дома си в опит да ги убеди да се откажат от този начин на живот.

Докато кръстоносният поход на Гладстон изглеждал наистина мотивиран от чувството му за християнски дълг, личните му дневници разкриват човек, измъчван и дразнен от своята „спасителна работа“. Гладстоун от време на време се биел с камшик докато бил сам след срещи с подопечните си - дали за самозадоволяване, или за самобичуване, или може би дори и двете.

Експлозия на викториански смут
Порнографията била друго, едва прикрито, удоволствие на викторианците. Подкрепена от напредъка във фотографията и печата, еротиката в писмена и визуална форма експлодирала през този период.

Техните страсти обаче съвсем не били скрити под матраците или напъхани в задните части на шкафовете. Примерът от Holywell Street в Лондон е много красноречив по въпроса, тъй като там купувачите можели съвсем открито да разглеждат книжарници с материали със заглавия като „Експериментална лекция от полковник Спанкър“, „Джобната книга на капитан Строук!“ и "Историята на един вибратор!".

Каквито и да са били социалните нрави на учтивото общество, из страниците и отпечатъците на магазините на Holywell Street хората можели да намерят истории и изображения, смятани за груби дори по съвременните стандарти. Страпон, оргиите и бичуването са повтарящи се теми, но далеч не са най-незаконните. И докато хомосексуалността била незаконна във Викторианска Англия, нямало недостиг на еротика, която да включва еднополови срещи както в изображенията, така и в писменото слово.

Ограничаващите социални кодекси на викторианската култура едва прикривали естествените човешки желания, които излизали наяве, ако само човек знаел правилните улици, публични домове или книжарници. В своя блог „Whores of Yore“ авторката и изследовател на викторианската епоха Кейт Листър посочва, че викторианската предпазливост служела като маска за постоянните еротични желания и фантазии, ясно видими в порнографията, която викторианците оставили след себе си.

Лъстър пише: „Викторианците не потискали сексуалността си, те били обсебени от нея и затова виждали неприличие навсякъде около тях - в храната, която смятали, че е твърде „стимулираща“, в книгите, които намирали твърде фантастични и дори в потенциално вълнуващите ефекти от карането на велосипед.“