Т реска за злато е обхванала Сенегал и Мали. Златните мини привличат като магнит хиляди хора от цяла Африка. Но ровенето за злато не ги спасява от мизерията. Скъпоценният метал заминава за чужди концерни. Това пише Мария Герт за Deutsche Welle.
Треската за злато в Сенегал започва всяка сутрин наново. В ранни зори уморени мъже спират мотоциклетите си край един каменист парцел близо до село Самекута. Дрехите им са целите в червен прах. В мината се влиза през тесни черни дупки, където мъжете изчезват един по един. Наоколо се носи тътен от дизелови генератори и парни чукове. Златотърсачите идват от Сенегал, Мали, Гвинея и Буркина Фасо. В сенегалския район Кедуго, един от най-бедните в страната, се срещат хора от близо двайсет различни нации.
More than 70 dead in artisanal mine collapse in Mali
— QuickNews Pulse (@QuickNewsPulse2) January 25, 2024
Despite the dangers, small-scale unregulated mines continue to flourish and attract thousands of gold miners. pic.twitter.com/McRzrOv1SH
Огромен добив на злато
Добивът на злато привлича мнозина. Според Статистическата служба на Сенегал през миналата година той е донесъл 590 милиона евро. Това число сигурно би било по-високо, ако някой можеше да пресметне и неофициалния добив на злато. Смята се, че 90% от златото заминава за чужбина – най-вече към Обединените арабски емирства, Порто Рико и Австралия. Това важи в национален мащаб, защото иначе добивът на нелегалните рудничари има други маршрути.
„Купуват обикновено хора от Мали или Гвинея“, казва за ДВ Алиу Сисе*, който сам е добивал злато по бреговете на граничната река с Мали. В съседната страна Мали – която е сред най-големите световни източници на злато - тези дни загинаха 70 души при срутване в нелегална златна мина.
Рудничарството по границите между Сенегал, Мали и Гвинея има дълга история. Селяните и земеделците от околностите вече от десетилетия ровят за злато, а от 2010 година насам този бизнес бързо се разраства. Много местни хора разчитат на добри печалби и зарязват селскостопанската работа, за да станат златотърсачи. Зовът на златото постепенно започна да привлича и „гастарбайтери“, а редица чуждестранни фирми изградиха промишлени и отчасти механизирани минни комплекси.
Mansa Musa was unfathomably rich, owing to the productive gold mines of Mali. He was so liberal with his wealth that, during his pilgrimage to Mecca in 1324, he was said to have crashed the value of the gold dinar in Cairo.
— Byzantine Emporia (@byzantinemporia) June 5, 2023
How true is the legend? Thread. pic.twitter.com/2KuE5QAwoK
Замърсяване, бедност, безработица
Но треската за злато донесе и неприятности за местните хора: произволно присвояване на земя, замърсяване на околната среда. Сисе разказва, че селото му изгубило доста земи, откакто една китайска фирма започнала механизиран рудодобив в тези парцели. „Близо сто години нашето село използва тези земи за земеделие, животновъдство и добив на злато“, разказва Сисе. Сега обаче багери неуморно разорават терена и трупат високи камари оранжева пръст.
Фалеме, реката, очертаваща границата с Мали, навремето била кристално чиста, а сега е задръстена от оранжева кал, оплаква се Сисе. Добивните компании всекидневно изливат в реката хиляди литри отпадъчни води, които понякога съдържат химикали и живак. Местните хора вече не могат да пият тази вода, не могат да я използват нито за водопой на животните, нито за напояване на зеленчуковите си градини.
В един регион с висока безработица добивът на злато закономерно се превръща в препитание, от което не можеш да се откажеш. Но местните хора се оплакват, че златодобивните фирми не наемат на работа много тукашна работна ръка и не компенсират загубите на селяните в достатъчна степен. Амаду Сега Кейта, вицепрезидент на Окръжния съвет в Кедугу, обяснява, че в рудничарството работят 300 000 души, главно в малки мини и нелегални рудници.
„Там ще се натъкнете дори на хора с университетски дипломи“, казва той. Преди няколко месеца избухнаха безредици във връзка с наемането на работна ръка в мините в Косанто. Двама души бяха убити, а осем – ранени. Кръвопролитията бяха в непосредствена близост до мините на канадска компания. Целият регион притежава богати ресурси, но иначе там се шири беднотия и липсва инфраструктура. „Само на няколко километра извън града хората вече нямат ток“, разказва Махамади Данфака, управител на местното радио в Сарая. „Хората имат чувството, че държавата им е обърнала гръб и си затваря очите за техните неволи“, казва журналистът.
looking for partners to exploit of our two gold mines in Senegal .
— bakary kone (@AmistadGold) July 29, 2016
email:intertrade.brokerage@gmail.com pic.twitter.com/yWlt6fMD5T
Податливи за внушенията на екстремисти
Амаду Кейта също смята, че местните хора се чувстват изоставени от властите, а това може да ги направи податливи за внушенията на джихадистите. Кейта обяснява нещо много важно: „В момента тук банки няма, парите минават от ръка на ръка.“ А това, както е известно, върши добра работа на ислямските екстремисти, които финансират престъпната си дейност с пари от добива на злато.
Сенегал и Мали имат обща граница от 250 километра. Тя е много пропусклива и трудна за контрол. В Мали ислямистите се в сблъсък с армията, която получава подкрепа от руските наемници от „Вагнер“. Полин Морис Тупане, анализатор в Института за стратегически проучвания, смята, че натискът и евентуалното настъпление на въоръжени групировки могат да се превърнат в заплаха за Сенегал.
Досега тази страна беше пощадена от терористични атаки, смятат я дори за една от най-стабилните в Западна Африка. Но контрабандата на злато, на оръжие, на химикали, както и трафикът на хора постепенно се превръщат в реална заплаха за района Кедугу.
А може би тъкмо мрежите на контрабандистите, които функционират в Сенегал, досега са опазили страната от атаките на екстремистки групировки, предполага Бакари Самбе, регионален директор на мозъчния тръст „Институт Тимбукту“ в столицата Дакар. „Екстремистките групировки се нуждаят от убежище, а до сега Сенегал е най-интересното място за тях. Тук се въртят капитали, има достъп до оръжие и излаз на море“, обяснява Самбе.
Thor Explorations is pleased to provide an operational update for the Segilola Gold mine, located in Nigeria and for the Company's mineral exploration properties located in Nigeria and Senegal, for Q4 2023 & full year operational highlights.
— Thor Explorations (@ThorExpl_THX) January 15, 2024
Read here: https://t.co/Qy1NPr5D8z pic.twitter.com/7iUAzXgeDc
Нужда от военна база?
Кейта от своя страна поставя съвсем друг, оптимистичен акцент. Според него сенегалската култура и разпространените в страната умерени религиозни учения са несъвместими с екстремизма. „Терористите трудно ще спечелят подкрепа от тукашните хора“, казва той. Сенегалското правителство също взима мерки за борба срещу тероризма и увеличава в Кедугу както числеността на военните подразделения, така и броя на инфраструктурните проекти.
Според Кейта обаче това не е достатъчно. „Имаме нужда от голяма военна база на границата, за да покажем на врага, че винаги сме нащрек“, казва вицепрезидентът на Общинския съвет в Кедугу.
Уточнение: *Алиу Сисе е псевдоним, защото източникът на тази информация може да стане обект на репресии. Истинското му име се пази в редакцията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!