Проби от човешки мозък съдържат количество нанопластмаси, равностойно на цяла лъжица

П роби от когнитивно нормален човешки мозък, събрани по време на аутопсии в началото на 2024 г., съдържат значително повече микропластмаса в сравнение с тези, взети преди осем години, сочи ново изследване.  

Значително количество пластмаса в човешкия мозък  

Като цяло пробите от мозъчна тъкан съдържат между 7 и 30 пъти повече пластмасови фрагменти в сравнение с пробите от бъбреци и черен дроб, заявява съавторът на изследването Матю Кампен, професор по фармацевтични науки в Университета на Ню Мексико.  

„Концентрациите, които измерихме в мозъка на здрави хора със средна възраст между 45 и 50 години, достигнаха 4800 микрограма на грам, което е 0,48% от теглото на тъканта“, обяснява Кампен.

Според него това се равнява на цяла стандартна пластмасова лъжица.  

„В сравнение с пробите от 2016 г., това количество е с около 50% повече“, добавя той. „На практика това означава, че днес нашите мозъци са 99,5% мозък… а останалото – пластмаса.“  

Възможно е обаче настоящите методи за измерване на микропластмасите да не дават напълно точни резултати.

„Работим усилено, за да усъвършенстваме техниката си и смятам, че в рамките на година ще можем да дадем още по-прецизна оценка“, уточнява Кампен.  

Връзка между пластмасовите отлагания и деменцията  

Изследването установява, че мозъците на хора с деменция съдържат три до пет пъти повече пластмасови частици в сравнение със здравите мозъци. Тези нанопластмаси, невидими с просто око, са открити в стените на артериите и вените, както и в имунните клетки на мозъка.  

„Това е тревожно, но трябва да имаме предвид, че деменцията е заболяване, при което кръвно-мозъчната бариера и механизмите за изчистване на токсини са нарушени“, казва Кампен.  

Освен това деменцията води до възпаление и загуба на мозъчна тъкан, което може да превърне мозъка в своеобразен „резервоар“ за пластмасови частици.  

„Важно е да бъдем внимателни при интерпретацията на тези резултати“, подчертава ученият. „Възможно е повишеното количество микропластмаса да е следствие от заболяването, а не негова причина.“  

Наличието на пластмаса в мозъка не означава непременно, че тя причинява увреждания, отбелязва Фийби Стейпълтън, доцент по фармакология и токсикология в Университета Рутгерс.  

„Не е ясно дали тези частици се натрупват в мозъка през целия живот или циркулират и се изхвърлят от организма“, обяснява тя в имейл до CNN. „Трябва да разберем как пластмасата взаимодейства с клетките и дали това води до токсикологични последици.“  

Има признаци, че черният дроб и бъбреците могат да изхвърлят част от пластмасовите частици, но дали мозъкът има такъв механизъм – остава неизвестно.  

Ескалиращ проблем с микропластмасите  

Откриването на по-високи нива на пластмаса в човешките тъкани е напълно логично, като се има предвид, че производството на пластмаса и замърсяването на околната среда с пластмасови частици се увеличават драстично, казва д-р Филип Ландриган, педиатър и професор по биология в Бостънския колеж.  

„Повече от половината от цялата пластмаса, произвеждана някога, е създадена след 2002 г., а производството ѝ се очаква да се удвои до 2040 г.“, отбелязва Ландриган, който не е участвал в изследването.  

През март 2023 г. той е водещ автор на доклад от глобалния консорциум Minderoo – Monaco, който анализира ефекта на пластмасите върху човешкото здраве. Докладът стига до заключението, че пластмасата е опасна на всеки етап от жизнения си цикъл.  

„Проучванията показват, че пластмасови частици се откриват в сърцето, кръвоносните съдове, белите дробове, черния дроб, тестисите, стомашно-чревния тракт и дори плацентата“, допълва Ландриган.  

Какви са рисковете за здравето?  

„Най-големият въпрос е: Какво точно причиняват тези пластмасови частици?“, казва Ландриган. „Все още не знаем всичко, но едно е сигурно – тези микропластмаси действат като Троянски коне: те пренасят хиляди химикали, някои от които са изключително токсични.“  

Микропластмасите могат да доставят до органите вещества, които нарушават хормоналния баланс – като бисфеноли, фталати, тежки метали и PFAS (пер- и полифлуорирани вещества).  

Според Ендокринното общество тези химикали могат да увредят човешката репродуктивна система, да причинят безплодие и да намалят броя на сперматозоидите.  

„Вече имаме достатъчно доказателства, че микропластмасите вредят“, заключава Ландриган. „Може би не знаем точния мащаб на проблема, но е време да започнем да предприемаме предпазни мерки.“  

Промишленият сектор: „Няма доказателства за риск“  

В отговор на тези опасения Американският съвет по химия заяви пред CNN, че според Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) няма достатъчно научни доказателства, че микропластмасите представляват риск за човешкото здраве.  

„Настоящите изследвания ще помогнат да се запълнят пропуските в знанието ни и да се разработят по-добри инструменти за измерване на токсичността на микропластмасите“, казва Кимбърли Уайз Уайт, вицепрезидент на съвета по научни и регулаторни въпроси.  

Как пластмасите „отвличат“ пътя си до мозъка  

Изследването, публикувано в понеделник в Nature Medicine, анализира мозъчни проби от аутопсии, извършени през 1997 – 2013 г., 2016 г. и 2024 г.  

„Мозъкът привлича най-малките наночастици – с размер между 100 и 200 нанометра, което е колкото два вируса на COVID-19 един до друг“, казва Кампен.  

Според него пластмасите вероятно използват мазнините в храната като „транспортно средство“, за да достигнат до органи, които имат високо съдържание на липиди – като мозъка.  

„Човешкият мозък е 60% мазнини, което го прави идеална мишена“, заключава Кампен.  

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase