К ои са отличителните черти на една вещица? В съзнанието ви вероятно веднага изникват неща като черна шапка, дълго наметало, гърбав нос и зловещо лице, на което има поне една брадавица.
Освен това, както мнозина от вас биха потвърдили, тя няма как да не разполага с метла, която да използва като средство за придвижване. Замисляли ли сте се как този напълно обикновен предмет, присъстващ и до днес в много домакинства, се е превърнал в толкова популярен символ на вещиците?
Историците отбелязват, че това е въпрос, на който е изключително трудно да се даде категоричен отговор.
Кратка история на метлите
В интерес на истината никой няма представа кога точно са били създадени метлите. Историците смятат, че още от дълбока древност хората използвали снопове тънки пръчки или тръстика, с които почиствали домовете и огнищата си. За подобни приспособления се споменава в Новия завет, отбелязва историкът Дж. Брайън Лаудър. Постепенно тяхната популярност започнала да расте, а все повече хора ги възприемали като предмети, от които се нуждае всяко домакинство.
In Yorkshire it was considered very ill to speak badly of your broom. This is because no-one could be sure if it might have been witch-ridden and if it had been the witch would likely look badly on anyone who criticised her steed. #dailyfolklore #FolkloreThursday pic.twitter.com/QcQllH43zF
— Lore_of (@Loreofbooks) July 28, 2022
Предполага се, че през XVIII век в югоизточните райони на Англия се появили първите занаятчии, занимаващи се професионално с производството на метли. Т. нар. squires besom използвали предимно клонки от брези, които първо подрязвали, а след това завързвали за дървени дръжки. Търговията с тези продукти се оказала доходоносен бизнес. Показателен е фактът, че и до днес в Англия има цели семейства, които продължават да правят метли по същата технология, използвана преди приблизително два века.
Лов на вещици
Знаете ли коя е първата вещица, която си признала, че е летяла с помощта на метла? Отговорът може да ви изненада. Става въпрос не за жена, а за мъж. Гийом Еделин бил свещеник от предградието на Париж Сен Жермен ан Ле. Той бил арестуван през 1453 г. по обвинения в магьосничество, след като си позволил публично да критикува Църквата. Еделин бил подложен на жестоки мъчения, в резултат на което направил пълни самопризнания за извършваните от него „нечестиви практики“. Присъдата, която получил, била доживотен затвор.
Earliest known illustration of witches on a broom (from 1451). Happy #Halloween to followers old and new. pic.twitter.com/fyjy9GHnKn
— Sarah Peverley (@Sarah_Peverley) October 31, 2013
Преданията, че вещиците летят на метли, всъщност се появили много по-рано. В манускрипта „Защитникът на дамите“, написан през 1451 г. от френския поет Мартин льо Франк, има две изображения на жени, носещи се във въздуха. Едната от тях е възседнала метла, а другата – бяла пръчка. На главите си те имат забрадки, подобни на тези, носени от Валденсите – евангелско движение, основано през XII век, чиито мисионери пътували из цяла Европа. Те били считани за еретици от Католическата църква, една от основните причини за което била практиката им да ръкополагат жени за свещеници.
Антропологът Робин Скелтън на свой ред предполага, че връзката между вещиците и метлите може да се корени в древен езически ритуал за плодородие. Той се провеждал само по време на пълнолуние. Участниците в него палели големи огньове и танцували около тях, като някои възсядали пръчки, вили или метли. Тук трябва да се отбележи, че през XV и XVI век се появили редица предания за вещици, летящи с помощта на всевъзможни предмети – като столове, маси и шкафове.
Магически мехлеми
Според друго поверие, което се радвало на голяма популярност през Средновековието, вещиците умеели да приготвят специални мехлеми, с помощта на които получавали свръхестествени способности – включително да летят с метли. През 1324 г., когато срещу богатата ирландска вдовица Алис Кайтлър били повдигнати обвинения в магьосничество и ерес, следователите съобщили, че в дома ѝ бил открит мистериозен мехлем. Щом го намажела върху някоя пръчка, тя незабавно се издигала във въздуха и жената я възсядала, за да „препуска с гръмотевична скорост в тъмните нощи“.
"The Ruin of All Witches" is a portrait of a community during one of the first Puritan witch panics in the New World—and a timeless study of how paranoia, superstition and social unrest fuel fantasies https://t.co/tekD9VwUGZ
— The Economist (@TheEconomist) November 16, 2021
А какви били съставките, използвани за произвеждането на тези магически мазила? Експертът по фармакология Дейвид Крол смята, че става въпрос за растения като беладона, черна попадийка, мандрагора и обикновен татул. Всеизвестен факт е, че те съдържат алкалоиди, които могат да предизвикат халюцинации и дори смърт.
Според някои исторически извори, вместо да поглъщат въпросните растения, вещиците предпочитали да ги варят и да правят от тях специални мехлеми. Подобен разказ може да бъде открит в книгата на Джон Ман „Убийство, магия и медицина“. В нея авторът цитира текст от XV век, написан от теолога Йорданес де Бергамо, в който се казва следното: „Има вещици, които си признават, че в определени дни или нощи намазват с мехлем някоя тояга и с нейна помощ се пренасят от едно място на друго. Има и такива, които го втриват под мишниците си или в други окосмени части от тялото си“.
Факти и измислици
В началото на XVII век преданията за вещици, които летят с помощта на метли, станали изключително популярни. Изследователите не са сигурни на какво се дължи това. Според някои именно по това време се затвърдило схващането, че домакинските задължения са отговорност единствено на жените. В някои страни дори се наложила практиката те да поставят метла до външната врата или близо до камината, за да уведомят останалите, че са излезли навън. Вероятно именно този обичай стои в основата на поверията, че вещиците напускат домовете си през комините.
In all of them, victims were wrongfully condemned as witches, often tortured, and then put to death, a history that is fascinating—and horrific https://t.co/oz9vy8T08c
— National Geographic (@NatGeo) May 12, 2022
Историците продължават да спорят по въпроса дали в преданията за вещиците и магиите, които те извършвали, има някаква доза истина. Основната причина за това е липсата на достоверни източници на информация. Повечето „свидетелства“ са основани на крайно субективните разкази на следователите или на самопризнанията на самите вещици, които почти винаги били изтръгвани с помощта на ужасяващи мъчения.
Още от автора:
Те твърдят, че истината е забравена или нарочно прикрита
Животните, в които се вселявали хора и богове
Смразяващи кръвта истории: Кой е звярът от Жеводан
Ужасяващата история на кралските раждания
