Н е е лесно да се проследи историята на пощенските картички, защото през годините те се развиват непрестанно. Първоначално чрез пощенските служби, а след това и с иновации като фотографията, и принтирането.
Още през 1777 г. в Париж се появяват картички с поздрави върху тях, но хората се притесняват, че пощенските служители ще четат съобщенията им и идеята не се реализира.
През 1840 г. във Великобритания се използват готови листове за писма, върху които има изображение на Британия с лъв в краката ѝ, която изпраща съобщения до всички части на света. Тази идея също се оказва непопулярна и скоро е заменена.
Стъпка към революцията в картичките се случва през 1865 г., когато на пощенска конференция в Карлсруе Хайнрих фон Стефан предлага създаването на отворени пощенски листове. Целта е да се опрости формата на писмото, но и да се намали работата, цената и хартията, които са необходими за изпращането на кратко съобщение. Идеята е да се въведе карта от твърда хартия, приблизително с размерите на пощенски плик, която да бъде надписана и изпратена по пощата, но без да е необходим плик.
Като повечето иновации и тази не е особено добре приета в Германия – пощенската служба там се страхува от разходите по нея, както и сложността на прилагането ѝ в различните държави (по това време Германия се състои от 35 независими княжества и 4 свободни града).
Все пак пощенската картичка успява да намери своето място в ежедневието след 1 октомври 1869 г. благодарение на виенския професор по икономика д-р Емануел Херман.
В една от своите статии той пояснява, че времето и усилията, свързани с писането на писмо, са непропорционални на размера на изпратеното съобщение. Той предлага да се въведе по-практичен и евтин метод, за да бъде комуникацията по-кратка и ефективна.
След неговите препоръки, австрийската поща въвежда картичка с размери 8.5x12 см. Отпред има място за изписване на адреса, а на задната страна всеки може да напише съобщението си.
Картичките продължават своето развитие и през следващите години много от тях се сдобиват първо с черен, а след това и с цветен дизайн от страната на съобщението. След откриването на Айфеловата кула през 1889 г. (най-високата кула в света по онова време), тя се превръща в главна тема за илюстриране на пощенските картички. Особено популярни ги прави фактът, че могат да бъдат изпращани от самата Айфелова кула.
В началото на 20 в. е златната ера на пощенските картички. Те се превръщат в ярки спомени за времето, защото върху тях започват да се отпечатват и фотографии. Малката карта се превръща в дом на сцени от изложби, посещения на кралски особи, забавни илюстрации, както и актуални събития.
С настъпването на 21 в. нещата се променят и електронните съобщения бързо изместват хартиените картички, изпратени по пощата. Но през 2005 г. един португалец, който обича да получава пощенски картички, но няма с кого да ги разменя, създава платформа за картички. Там хората могат да намерят съмишленици в любимото си хоби. Благодарение на платформата днес вече има над 52 милиона разменени пощенски картички.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!