Н а 10 април 1912 г. "Титаник" потегля от Саутхемптън на първото си плаване през Атлантическия океан. Луксозният океански лайнер, пътуващ за Ню Йорк, вече изоставал с месец от графика и трябвало да премине само за шест дни. Четири дни след началото на пътуването обаче настъпва трагедия.
Потъването на "Титаник" все още е една от най-големите невоенни морски катастрофи в историята. Въпреки че историята на "Титаник" е широко известна, по-малко известни са историите на истинските хора, участвали в пътуването, и последствията от потъването.
Ето някои от героите и злодеите в историята на "Титаник" и как техните действия ще останат запомнени за добро или лошо.
"Карпатия"
RMS (Кралският пощенски кораб) "Карпатия" потегля от Ню Йорк на 11 април 1912 г. Малко след полунощ, само няколко дни след началото на пътуването, корабът получава сигнал за бедствие от "Титаник", че се е ударил в айсберг. Веднага след като получава сигнала за бедствие, капитан Артър Хенри Рострон пренасочва "Карпатия" и започва да се подготвя за качване на борда на оцелели.
Карпатия се намирала на малко по-малко от 60 мили от Титаник, но въпреки опасността, която айсбергите представлявали за кораба, капитан Рострон пренасочил Карпатия с пълна скорост, за да окаже възможно най-бързо помощ. За съжаление, поради разстоянието между двата кораба и скоростта, с която "Титаник" потъваше, "Карпатия" пристигна едва един час след потъването на "Титаник".
"Калифорниян"
В 6:30 ч. вечерта на 14-ти, намиращият се наблизо кораб "Калифорниян" е изпратил предупреждение за айсберг на близкия кораб "Антилиан". Те са забелязали три големи айсберга на юг от тях. Дежурният офицер по безжична връзка на "Титаник", Харолд Брайд, улови предаването за "Антилиан" и го предаде на капитана. Въпреки предупреждението "Титаник" продължава с пълна пара напред.
По-късно същата вечер, след като се натъква на ледено поле, "Калифорниян" решава да спре за през нощта и да изчака сутринта, когато условията за видимост ще са по-безопасни. В 22:20 ч. "Калифорниян" забелязва "Титаник" на хоризонта и изпраща още едно предупреждение за айсберг до кораба, намиращ се само на 20 мили от него. Предаването е прието от дежурния оператор на безжичната мрежа Джак Филипс, който е зает с изпращането на натрупаните телеграми на пътниците. Разочарован, че работата му е прекъсната, Филипс изпраща на "Калифорниян" кратко съобщение, в което ги моли да спрат да изпращат повече предавания, докато не навакса с изоставането.
Изненадан от донякъде грубия отговор, безжичният оператор на "Калифорниян" изключва машината си за през нощта и ляга да спи. Малко по-малко от час и половина по-късно "Титаник" започва да изпраща SOS сигнали, за да съобщи, че се е ударил в айсберг и се нуждае от спасяване. Ако "Калифорниян" беше получил тези преходи, щеше да успее да осигури спасяването на пътниците на "Титаник", преди корабът да е потънал, и да предотврати значителните човешки жертви.
Джоузеф Бел
Когато айсбергът е забелязан за първи път, инженерите получават команда да включат всички двигатели на заден ход в опит да избегнат сблъсъка. С развитието на събитията ситуацията за работещите в недрата на кораба става все по-опасна. Ако студената вода на Атлантическия океан влезе в контакт с котлите, това щеше да доведе до термична експлозия, която щеше да изпрати кораба надолу значително по-бързо.
Главният инженер Джоузеф Бел, заедно с екипа си от водещи инженери и електротехници, работи яростно, за да пренасочи захранването, за да гарантира, че светлините ще останат включени по време на евакуацията, и да преработи помпите, за да забави скоростта, с която корабът потъва.
Бел и инженерите, които избраха да останат под палубата, забавиха потъването с час и половина, което даде повече време за пускане на спасителните лодки.
Джоузеф Брус Исмай
По време на катастрофата Джоузеф Брус Исмай е председател и управляващ директор на White Star Line. Смята се, че на борда на "Титаник" по време на първото му плаване Исмай е оказвал натиск върху капитан Едуард Смит да подобри рекорда за най-бързо прекосяване на Атлантическия океан. Макар да няма изрични доказателства, че Исмай е наредил на екипажа да пропъди предупрежденията за айсберги, действията му по време на и след евакуацията на "Титаник" водят до обявяването му за страхливец.
Въпреки че през цялата нощ активно е помагал на пътниците да се качат в спасителните лодки и ги е подканял да се спасят, Исмай е подложен на остра критика за собствената си евакуация. На борда на спасителна лодка С, деветата и последна спасителна лодка, спусната от десния борд, Исмай твърди, че когато се е качил на лодката, наблизо не е имало жени или деца. Според свидетелски показания обаче преценката на Исмай е била погрешна и повечето от пътниците в близост до спасителна лодка С са били пътници от трета класа от Близкия изток.
Корабът "Карпатия", който вече е превозвал собствени пътници, е спасил 705 оцелели от спасителните лодки. Въпреки ограниченото пространство, след като се качва на борда на "Карпатия", Исмай настоява да му бъде предоставена самостоятелна стая, в която да се настани. Той отказва да напусне каютата, докато "Карпатия" не акостира в Ню Йорк. Въпреки че е бил пътник на борда на "Титаник", общественото мнение е, че Исмай е трябвало да подражава на капитан Смит, като отиде с кораба, оставяйки мястото, което е заел, за жените и децата, останали на борда.
Чарлз Лайтълър
Вторият офицер Чарлз Лайтолър е старшият член на персонала на борда на "Титаник", който оцелява. Като офицер, отговарящ за евакуацията, Лайтолър спазва принципа на "Биркенхедската тренировка", според който жените и децата се евакуират първи, въпреки че това не е в съответствие с морското право. Той допуска мъже на борда на спасителните лодки само ако те са необходими за осигуряване на безопасността на всяка спасителна лодка.
Когато корабът започна да се спуска окончателно в океана, Лайтхолър оцени ситуацията от мостика, за да види дали може да направи нещо повече. Виждайки как водата се стича по палубата, Лайтълър осъзнава, че няма какво повече да направи, и скача от покрива на мостика в Атлантическия океан. Удивително е, че успява да избегне засмукването на кораба и оцелява, като се вкопчва в преобърната спасителна лодка. Когато "Карпатия" пристига на следващата сутрин, Лайтълър е последният, който е изваден от водата.
Лайтълър служи като командир в Кралските военноморски сили по време на Първата световна война и два пъти е награждаван за храброст. Героизмът му обаче не се изчерпва с това. Въпреки че е пенсиониран, когато получава призив за помощ при евакуацията в Дюнкерк, Лайтълър доброволно предоставя яхтата си, за да помогне на войниците, попаднали в капан на плажа.
Харланд енд Уулфф
По време на британското разследване на катастрофата корабостроителите Харланд енд Уулфф са обвинени, че са използвали некачествени материали, за да намалят разходите си.
Титаник е авангарден кораб, проектиран да бъде направен почти изцяло от стомана. Поради конструкцията му обаче някои от нитовете не можеха да се поставят с помощта на машини и трябваше да се поставят на ръка. Тъй като ръчното поставяне на стоманени нитове би било невъзможно, вместо това тези нитове е трябвало да бъдат изработени от ковано желязо.
В корпуса на "Титаник" е имало над три милиона нита от ковано желязо, но всички те бяха изработени от по-нисък клас, отколкото било необходимо. Високите нива на шлака, които са останали в нитовете, са ги направили изключително крехки при ниски температури. Тази крехкост би довела до откъртване на главите на нитовете при сблъсъка на "Титаник" с айсберга и би отслабила целостта на стоманената обшивка на корпуса на кораба - причина за скоростта, с която той поема вода.
Ако нитовете са били от по-висококачествено желязо, щетите по "Титаник" можеха да бъдат значително по-малки и да забавят потъването му или дори да предотвратят потъването му напълно.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!