Подарък за Хитлер: Кой наистина подпали Райхстага?

П ожарът в Райхстага от 1933 г. е едно от най-важните събития в съвременната европейска история. Той послужи като катализатор за възхода на Адолф Хитлер и нацистката партия до абсолютната власт в Германия.

Това от своя страна доведе до ужасите както на Холокоста, така и на Втората световна война. Това са доста сериозни последици за акт на палеж, за който се предполага, че е извършен от един непокорен комунист.

И така, как се случи така, че този инцидент да се превърне в основа за консолидирането на властта на Хитлер? Дали е било просто едно умело политическо маневриране на едно от най-големите чудовища на XX-ти век?

Не всички са убедени. Някои смятат, че самите нацисти стоят зад палежа и случайно са си намерили идеалната изкупителна жертва.

Then, like a bolt of lightning from the sky, the German Reichstag was lit on fire. While the circumstances of the fire are still debated, it’s most likely that the official explanation is correct, that it was an arson attack by a young Dutch communist named Marinus van der Lubbe. pic.twitter.com/tx2YpvhbhR

— Wolf Bronsky (@WolfBronsky) October 21, 2023

Пожарът
На 27 февруари 1933 г. Райхстагът - седалището на германския парламент по това време, се превърнал в пламтящ ад. Властите се втурнали към огъня, опитвайки се да го потушат, но безуспешно. По-голямата част от сградата била разрушена.

Полицията пристигнала, докато сградата все още горяла и бързо открила и задържала извършител. Маринус ван дер Любе, холандски комунист, е арестуван на местопрестъплението.

Той имал опит като работнически активист и бил свързан с леви идеологии, които го поставили в противоречие с новоизбраната нацистка партия, която дошла на власт месец по-рано с Хитлер начело като канцлер. След като бил арестуван, Ван дер Любе с готовност признал за палежа, правейки услуга на полицията.

Той твърдял, че е действал сам и е протестирал срещу възприеманата несправедливост на капитализма. Властите обаче не били убедени, че той е действал сам и последвали месеци разследвания. През това време няколко други чужденци с комунистически/леви симпатии били арестувани по подозрение, че работят с холандеца.

#OtD 27 Feb 1933 Dutch bricklayer and council communist Marinus van der Lubbe set fire to the Reichstag in protest at Nazis hoping it would spark working-class rebellion. Sadly, it failed and was used by fascists as an excuse to repress communists https://t.co/2rr86s7k1X pic.twitter.com/vy1cj7po7E

— Working Class History (@wrkclasshistory) February 27, 2023

В крайна сметка процесът срещу ван дер Любе започнал в Лайпциг, Германия на 21 септември 1993 г. и продължил до 23 декември същата година. В края му той бил осъден за палеж (което било лошо) и държавна измяна (което било много, много по-лошо). Обвинението в държавна измяна означавало, че той е осъден на смърт и съответно екзекутиран на 10 януари 1934 г., чрез обезглавяване с гилотина.

Защо такава тежка присъда? Е, процесът бил силно политизиран и нацисткото ръководство се възползвало от инцидента, представяйки го като доказателство за комунистически заговор за сваляне на правителството. Като такъв акт на палеж и протест било превърнат в държавна измяна, отчасти по политически причини.

От своя страна съдия Бунгер, който осъдил ван дер Любе, теглил линията на партията. В присъдата си той изяснил, че вярва, че ван дер Любе е работил с комунистите, когато е подпалил Райхстага.

За съжаление на нацистите, просто нямало достатъчно доказателства, за да свържат ван дер Любе с другите заподозрени. Всички останали, обвинени в работа с ван дер Любе, били оправдани и повечето от тях експулсирани в Съветския съюз.

Историята показва, че подпалването на Райхстага далеч не е открит и затворен случай. Разследването и последващият съдебен процес били проведени под воал от политическо напрежение и манипулация.

27 February 1933: The Reichstag fire, started by Dutch communist Marinus van der Lubbe, gutted most of the parliament building. It is still unclear if the Nazis had anything to do with the fire or just took advantage of the situation to their benefit. #History #Germany #Nazis pic.twitter.com/Jfp3Nq6AUC

— George Franchi (@george_franchi) February 27, 2023

Въпреки че вината на ван дер Любе била официално установена, обстоятелствата на неговия арест и бързото приписване на отговорността на комунистическите групи пораждат подозрения за възможността за по-дирижирано събитие.

Подпалване на демокрацията
Защо хората подозират някакво прикриване? Защото за нацистите подпалването на Райхстага било подаръкът, който много им помогнал. Когато дошли на власт през януари 1933 г., те нямали мнозинство, което означавало, че властта им да осъществяват промени е ограничена. След пожара това бързо започнало да се променя.

27th February 1933 Nazi Germany's parliament building "The Reichstag" is destroyed by fire; possibly set by the Nazis, who blame and execute Dutch Communist Marinus van der Lubbe. pic.twitter.com/uGVaEkCwUd

— Garry Pickles (@garrypickles) February 27, 2023

Изгарянето дало на Адолф Хитлер идеалния претекст да започне прекрояването на германската правна система и да консолидира властта по нови и безпрецедентни начини. Един от най-влиятелните бил указ, който постановявал, че престъпления като държавна измяна вече ще се разглеждат изключително сериозно от новосъздадения народен съд, известен като Volksgerichtshof.

Народният съд, под ръководството на съдия-председателя Роланд Фрайслер, станал синоним на безмилостното потискане на несъгласието към Хитлер и политиката му. Фрайслер ръководил множество съдебни процеси до и след началото на Втората световна война, включително тези, свързани с неуспешния опит за убийството на Хитлер през 1944 г. Съдът издал значителен брой смъртни присъди, отразявайки ролята му на инструмент за политическо преследване и сплашване.

Не бил засегнат само Народният съд. Райхстагът едва се бил охладил, когато Хитлер използвал изгарянето му, за да издаде „Указ за пожара на Райхстага“ на 28 февруари 1933 г.

Този тревожен указ суспендирал гражданските свободи, позволявайки арестуването на политически опоненти и потискането на свободата на словото. Очевидно нацистите са използвали тези мерки, за да заглушат гласовете на несъгласието и да премахнат потенциалните заплахи за своя режим.

27 February 1933. The Reichstag, Germany’s parliament building in Berlin, was set on fire. A Dutch Communist called Marinus van der Lubbe was convicted of the crime and executed, but whether he acted alone remains a matter of debate among historians, with most thinking he did. pic.twitter.com/PBClt31w31

— Prof. Frank McDonough (@FXMC1957) February 27, 2023

Ако това не е достатъчно лошо, пожарът също бил използван като претекст за създаването на „Закона за разрешаване“. Предаден точно след пожара, това допълнително концентрирало властта в ръцете на Хитлер.

Той разрешавал на канцлера (Хитлер) властта да приема закони без одобрението на Райхстага и по същество отменил демокрацията и напълно разрушил демократичната рамка на Ваймарската република. С тези нови правомощия Хитлер бил свободен да прокарва все по-радикални законодателни промени, които проправили пътя към неговото диктаторско управление.

Хитлер също знаел, че отвъд политическата власт се нуждае и от подкрепата на хората. И така, той използвал пожара, за да засили нацистката антикомунистическа пропаганда, представяйки събитието като част от по-голям болшевишки заговор. Този разказ подхранил антикомунистическите настроения сред германското население и оправдал безмилостното преследване на комунисти и други предполагаеми врагове на държавата.

Lucky Break или нацистки фалшив флаг?
След екзекуцията на ван дер Любе хората започнали да изразяват опасения, че пожарът в Райхстага е бил прикритие. Тези гласове никога не са затихвали. Възможно ли е нацистите да са подпалили пожара, а холандецът да е само изкупителна жертва?

През годините енигмата около пожара в Райхстага се задълбочила с появата на свидетелства и документи, които оспорват официалния разказ. Ханс-Мартин Ленингс, бивш член на нацистката паравоенна единица SA, предоставил много важна гледна точка представена в декларация от 1955 г. с факти, разкрити в документите на Фриц Тобиас, немски историк, интересувал се от пожара.

Ленингс бил част от групата на SA, която се втурнала към Райхстага в нощта на пожара. Той твърди, че са откарали Маринус ван дер Любе до Райхстага (само по себе си подозрителен акт: защо нацистите завели ван дер Любе на мястото на престъплението му), само за да открият признаците на пожара, който вече бил започнал. Това изявление положено под клетва предполага, че SA, които вече били там, може да са изиграли роля в палежа, оспорвайки твърдението, че ван дер Любе е единственият извършител.

Dutch construction worker and council communist Marinus van der Lubbe was sentenced to death on Dec. 23, 1933 for the burning of the German Reichstag. The fire was used as the pretext for the suspension of civil liberties under the new Nazi regime. #OTD #Germany #AntiFa pic.twitter.com/ELHYcd9PWe

— The History of Socialism (@TheHistoryOfSo1) December 22, 2023

Ленингс отишъл по-далеч, твърдейки, че той и неговият отряд протестирали срещу ареста на Ван дер Любе, като казали, че той не може да е бил подпалвачът въз основа на техните наблюдения. Според Ленингс те са били задържани и принудени да подпишат отказа си от каквото и да е знание за инцидента и са станали свидетели на екзекуцията на онези, които са знаели за пожара в Райхстага. Ленингс, след като избягал в Чехословакия, се опитал да легализира показанията си през 1955 г., очаквайки възможността делото за пожара в Райхстага да бъде върнато на съдебен процес.

Той не бил единственият, чиито показания оспорвали нацистките твърдения. По време на Нюрнбергския процес генерал Франц Халдер твърдял, че пожарът в Райхстага е бил нацистка операция под фалшив флаг. С други думи, нацистите сами са подпалили сградата.

Той твърдял, че Херман Гьоринг, видна нацистка фигура, се похвалил, че запалил огъня по време на обяд на рождения ден на Хитлер през 1943 г. Разбира се, Гьоринг категорично отрекъл тези твърдения по време на кръстосания разпит на процеса в Нюрнберг през 1945 г. и 1946 г.

Тъй като и двамата мъже са били нацисти, съдени за военни престъпления, нито един от тях не може да се нарече точно надежден източник. Все пак тези свидетелства и предположенията за прикриване в самото нацистко правителство са интригуващи. Както се казва, няма дим без огън и официалната правителствена версия, която обвинявала комунистите, никога не изглеждала достоверна.

И така, каква е истината? Както често се случва с историята, отговорът е някъде между двете. Повечето съвременни историци са съгласни, че нацистите не са запалили огъня. Ван дер Любе признал, че е имал мотив и в показанията му няма следи от принуда.

Няма обаче и реални доказателства, че пожарът е плод на комунистически заговор. Тази част изглежда е измислена от нацистите, за да подхранват политическите си цели.

On Monday, 27 February 1933, the Reichstag building, home of the German parliament in Berlin was set on fire allegedly by Marinus van der Lubbe. Hitler attributed the fire to Communist protestors. 🧵1 pic.twitter.com/MeSMi8uz0u

— Aparna (@chhuti_is) December 21, 2023

Те вече били заети да превръщат евреите във „враг“ и с пожара добавили своите политически съперници към схемата. Има някои доказателства, че и съдията на процеса, и главният детектив по случая са били нацисти.

Пожарът в Райхстага бил точно това, от което Хитлер се нуждаел и дошъл в точното време. Подпалвайки Райхстага, ван дер Любе неволно станал един от най-големите благодетели на Хитлер. Като се имаме предвид всичко това, нацистите са били много ангажирани с постигането на целите си и ако не е бил пожарът, те са щели да се хванат за нещо друго или да си го създадат.