За Зара Атанасова работата „под прикритие“ е добре позната.
От 15 години тя е частен детектив, като научава занаята от своя бивш съпруг. Работи с клиенти предимно в Италия и Гърция, където живее.
Определя истината като сила, а детективството като математика.
За шпионските методи на проследяване, за умението да останеш незабелязан и за предизвикателствата на професията „частен детектив“, пред Vesti.bg, говори Зара Атанасова.
Зара, как тръгнахте по стъпките на професията „частен детектив“?
От малка имах наклонност да анализирам и след това във връзките си го прилагах. Винаги си мечтаех да работя нещо екстремно, което да има общо с пътуване, адреналин и справедливост. То само ме намери, като всичко стана чрез втория ми съпруг, който беше италианец, частен детектив. Запознахме се и той ми предложи да работя при него. Започна да ме обучава.
Какво включва работата „под прикритие“?
Почти всичко, което прави един частен детектив, е незаконно. Той ме обучи да слагам GPS в автомобилите, както да програмирам „бръмбари“ (подслушвателни устройства) или пък да отваряме кутиите на стационарните телефони. Имахме ключове от всички кутии в градовете по улиците в Италия, като през нощта ги отваряхме и слагахме „машинки“. След няколко дни вадехме „машинката“, което беше много опасно, страшно и незаконно. Той ме обучи и как да подслушвам и как да правя записи. Освен това – как да разговарям с клиентите в офиса. Обучаваше ме и по какъв начин да съобщя на дадена жена, че мъжът ѝ изневерява, например.
Когато получите конкретна заявка за работа как протича един Ваш ден? Начертавате ли план или дадена стратегия?
Да, винаги има план и стратегия. Първо – винаги взимаме, колкото е възможно повече информация от клиента. Например, ако следим мъжа на дадена жена, ни интересува, каква кола кара той, какъв цвят е тя, къде живее семейството, всичко с много големи подробности, като това в колко часа излиза и се връща мъжът, дали часовете са еднакви. Гледаме да получим цялата информация. След това трябва да видим дали тази информация съответства в действителност. Проверяваме това нещо и тогава изготвяме план за седмицата и дали дадени неща се случват. Стараем се да изготвим повече снимки и видеозаписи. Колкото повече доказателства имаме, толкова повече услугата се оскъпява.
Скъпа услуга ли е това?
Естествено. Зависи и от материала, който имаме. Например, ако вие искате да разберете дали някой ви изневерява и аз само ви кажа – да, изневерява, но нямам доказателства, то тогава няма да е толкова скъпо. Ако ви дам обаче снимка или видео, цената се вдига. При тази професия няма ценоразпис. Ние го определяме. Ако говоря с един бизнесмен, който има финансовото положение, ще вдигна малко повече цената. Ако обаче една жена няма много средства, а иска да проследи нещо, тогава ще ѝ направя услуга, като ѝ намаля цената. Зависи кой колко може да си позволи.
Разкривали ли са ви някога Вас, докато работите?
Не, никога, няма шанс, вече 15 години.
За какво най-често Ви търсят клиентите?
Най-често за изневери, както и за случаи с деца, към които има насочена агресия. Много майки, които гледат сами децата си, искат да разберат откъде идва насилието към тяхното дете. Например, децата не споделя, но в училище имат проблеми. Тогава говорим с майката, слагаме „машинка“, която зашиваме в ученическата чанта, за да запишем, какво се случва или пък докато детето спи, му взимаме телефона, като се преминава даден код, който ни отключва и ние може да чуваме на даденото място, с кого говори и си пише то. Някои казват дали така не се навлиза в личното пространство на детето... Но, когато детето е в опасност родителят, като такъв, трябва да се погрижи за него, а не да казва – няма да му навлизам в личното пространство. Детето няма опита, с който да разреши този проблем.
Как съумява човек „под прикритие“ да остане незабелязан?
Това е възможно, когато човек има много добър план и стратегия. В тази работа се иска да си скрит и невидим. Не всичко е на всяка цена тук. Ако отида да следя даден автомобил и мисля, че ще ме разкрият, то днес мога и да не го направя, за да не ме хванат. Трябва да следваме правилата. Ако да кажем следя автомобил, то пред него трябва да има поне 3-4 други коли и ако видя, че влиза в тесни улички, естествено, че няма да тръгна зад него, за да не ме види. Така ще проваля работата и няма да имам резултат. Тук се цели да има резултат, а не на момента да „хванем“ човека. Затова, когато човек върши тази работа, трябва да мисли бързо, да е търпелив и да гони резултат.
Кой е случаят, който е оставил най-ярък спомен в съзнанието Ви?
Имах една клиентка с три деца. Съпругът ѝ я пребиваше, а тя нямаше никаква финансова стабилност, беше зависима от него. Той ѝ изневеряваше и тя искаше да докаже това. Помогнах ѝ, като не ѝ взех пари. Този случай най-много ме докосна, защото, когато някой е безпомощен, не означава, че по този начин трябва да се отнасяш с него. Тъжно е, че Законът по някакъв начин не защитава тези жени.
Вие работите основно в Гърция и в Италия? Различават ли се случаите в различните държави?
Да, много е интересно. В Гърция сякаш хората правят едно и също нещо. Там повечето хора изневеряват в автомобилите в горички. В България това се случва по хотелите, извън града. В Италия пък в къщи. Всяка държава си има своя начин за това.
Какви са техническите средства за проследяване?
Много са. Сега най-модерното нещо е всичко онлайн. Хакват ти профилите и готово. Това е най-лесното.
Тази професия оказа ли влияние на Вас относно това да станете по-мнителна в личния си живот?
Да, естествено е да станеш по-мнителен и да се съмняваш в абсолютно всичко.
Сила или уязвимост е човек да знае истината?
Зависи кой какво иска в живота си и какво цели. За мен истината е сила, но за една безпомощна жена е проблем и по-добре да не я знае. Силните жени искат истината и могат да продължат, но една слаба жена много трудно ще продължи с истината.
Кога решихте да предадете емоцията от чисто човешките взаимоотношения и в книга?
Когато се разделих с италианския си съпруг, нещо се преобърна в мен и исках да продължа по-различен начин. Детективската професия е трудна. Тя е като математика, там работи само съзнанието и изисква постоянно мислене. В един момент исках да се чувствам по-спокойна, по жена, да не си напрягам толкова много ума. Тогава се обърнах към йогата и писането. От целия опит и историите, които съм видяла, ми беше по-лесно да ги предам.
Търсят ли Ви жени за съвет след излизането на книгата Ви?
Да. В България жените страдат от това, че са самотни. Много дами тук нямат брак и връзка, и често търсят любовта. В Гърция такъв проблем няма, много лесно е човек да има брак там. Повечето гърци се борят основно в професионалната сфера. Това е до манталитет. В Гърция ценностната система е семейството. От малки ги възпитават така. В Италия е същото. У нас има крива. Тук по-възрастните мъже искат по-млади жени. Нещо, което в Гърция го няма, от морална гледна точка. Не може един 50-годишен мъж да го видите на ресторант с 19-20-годишно момиче. В Гърция и Италия едно семейство трудно ще се раздели, докато в България това се случва много лесно. Това, което наблюдавам е, че 90% от клиентките ми в България изневеряват на мъжете си. Никой не иска да спаси брака си, всеки ми иска съвет за третото лице, но не и да си оправи семейството. Вероятно това идва от неизживени неща и когато им се случи нещо интересно, те стават като малки момиченца и се радват на нещо ново. Друга тенденция тук е, че много жени, които са на 45 г., например, си хващат млади момчета, които ги карат да теглят кредити, като им обещават брак, семейство и деца, а после изчезват. Така точно тези жени стават жертви. От самота жените правят тези компромиси, а после – хем са сами, хем дължат един куп заеми. Съветът ми към дамите е да бъдат внимателни и да не вярват толкова лесно.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Любов в планината: Семейство събира сродни души на „Разходка за необвързани“
Онкологът д-р Росица Кръстева: Диагнозата „рак“ не бива да плаши хората
Петър Байков: Човекът с 50 гласа
Актрисата Гергана Данданова от "Клетката" разкри как се работи с Асен Блатечки
Фотографът Иван Шишиев: Снимката с трамвая проби като меме и в Токио
„Мис България 2023“ Елизабет Кравец: Сама съм
Спасение от куршумите: Българката Биляна Милушева приюти две украински семейства
DJ-ят Николай Нанчев: Докато не стъпиш на „Ел Камино“, не знаеш какво те очаква
Родственик на Христо Ботев: Ликът му трябва да е татуиран със словото в нашите сърца
Коафьорът Цветелина Михайлова: Диагнозата „рак“ ми даде урок
Огненият артист Пламен Петков: Умението да рисуваш фигури с огън
Дизайнерът Стоян Радичев – орисан да облича жените красиво
Какво предсказва за България и света гадателят Нобрега да Лус
Богоявление в Зверино: "Засвирят ли гайдите, кожата настръхва и духът се извисява"
Българският Брад Пит: От Перник до Чикаго и обратно
Българските деца – как се хранят и колко се движат
Гастроентеролог: Така ще избегнете "есенното коремче"
Психолог за „опустяващото гнездо“: Не пречете на детето да бъде самостоятелно
Розовата къща: Наркозависими споделят обща съдба
Най-татуираната българка: След №100 спрях да ги броя
Войната по пътищата няма да спре, докато не изчезне чувството за безнаказаност
Адвокат Димитър Марковски: Истината винаги е само една и тя е на Господ
Розалина Попова: Да влезеш „в кожата“ на Моника Белучи
Кога един човек се превръща в убиец?
Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“
Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация
Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много
Ива Русинова - красивото лице на дрифта
Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките
Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“
Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече
От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев
Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев
Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders
Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта
Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош
Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!