Н а 3 януари почитаме паметта на светия пророк Малахия и мъченик Гордий.
Пророк Малахия е един от така наречените 12 малки пророци,
написал последната пророческа книга на Стария Завет. Той пророчествал в Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия (416-400 г. преди Христос).
През това време се породили големи безредици сред евреите и техните свещеници,
които Малахия остро изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време. Освен изобличенията, книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча, за да подготви пътя на идващия Месия – Христос, Когото пророкът нарича “Слънце на правдата”.
С книгата на пророк Малахия наистина приключват старозаветните пророчества и започва благодатната история на тяхното изпълнение.
Мъченикът Гордий бил родом от град Кесария, област Кападокия.
В началото на IV век източният император Лициний, макар да преподписал Миланския едикт за свобода на християнството, продължил враждебното си отношение към християните.
Жертва на гоненията станал и младият воин Гордий.
Заедно с други християни той отначало напуснал родния си град и се скрил в пусто място, докато се прекрати гонението. Но когато узнал за бедствията на християните, Гордий решил, че не е добре да се крие, когато неговите братя страдат и умират заради вярата си в Христос.
Прибрал се в Кесария, когато там шумно чествали езическо божество.
Неочаквано сред глъчта на народа се разнесла възторжена прослава на единия истински Бог. Мнозина уговаряли Гордий да млъкне и да се скрие, обаче стражите успели да го заловят. Управителят положил усилия да го убеди да се отрече от вярата си, но не успял. Също и мъченията не пречупили доблестния християнин. Затова Гордий бил осъден на смърт и посечен с меч в 314 г.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!