Почитаме паметта на двама светци, ето кои са те

Ч естваме паметта на света първомъченица и равноапостолна Текла и на свети Силуан Атонски.

Текла била девойка от град Икония (сега Коня в Турция) Мала Азия.

Тя слушала проповедта на свети апостол Павел в града по време на първото му проповедническо пътуване (в средата на I век) и приела християнството. После сама проповядвала Христовото учение до своята мъченическа смърт, като станала първата жена християнска мъченица. Затова е наречена равноапостолна и първомъченица. Почита се на изток и на запад.

Свети Силуан е атонски подвижник, просиял в святост през първата половина на ХХ век.

Роден е през 1866 г. в Русия. От младежките си години желаел да стане монах и през 1892 г. отишъл в руския манастир "Свети Пантелеймон" в Света гора. След четири години послушничество приел монашество през 1896 г. Животът му преминал в молитва и пост, като с голямо смирение и търпение изпълнявал задълженията си, по монашески наричани послушания, защото се възлагат от духовен старец или от игумена на обителта.

В мигове на молитвена вглъбеност в храма "Свети пророк Илия"

при мелницата на манастира Силуан се удостоил да получи откровение от Самия Христос. Оттогава духовният му усет се изострил. Изпитвал непоносима болка за греха. Скърбял и плачел за душите, които са далече от истината. Той се молел непрестанно за целия свят.

Безгранично обичал хората и Бог.

Нямал високо образование, но с изучаване на Свещеното Писание и на творенията на светите отци придобил рядка мъдрост и впечатляващ духовен опит. Общуването с него било за околните източник на радост. Самото му присъствие давало мир и утеха. Молел се за спасението на всички хора по света - "от Адам до самия себе си". Обичал да казва: "У когото няма любов към врага му, у него не обитава Божият Дух".

Завършил земния си път на 11 септември (24 по стар стил) 1938 г.