П раисторическа рисунка в Индонезия е датирана отпреди поне 51 200 години, което я прави най-ранния известен пример за "фигуративно" пещерно изкуство в света и може би най-старият известен оцелял пример за сюжетна сцена - предлага екип от изследователи в свое проучване.
Фигуративни произведения на изкуството са тези, които не са абстрактни проекти и ясно изобразяват реални неща, като животни, хора (или части от техните тела) и други предмети.
(Видеото е архивно: Откриха пещерни рисунки на повече от 8000 години в Южна Америка)
Според проучването, публикувано в списание Nature, картината е не само най-ранното документирано фигуративно изкуство, но и вероятно най-старият известен запазен пример за "визуално разказване на истории" - или повествователна сцена - в света.
Новоописаната картина се намира във варовиковата пещера Леанг Карампуанг в района Марос-Пангкеп на индонезийския остров Сулавеси.
Наративното пещерно изкуство "показва, че художникът или художниците предават повече информация за изображенията, отколкото само отделни статични образи - те ни казват как да ги разглеждаме в асоциация", казва Максим Обер, автор на изследването от университета Грифит в Австралия. "Ние, хората, се определяме като вид, който разказва истории, и това са най-старите доказателства, че го правим."
Но един независим експерт, който не е участвал в изследването - Вил Ройбрукс, професор по палеолитна археология от Лайденския университет в Нидерландия - казва, че макар датировката в изследването да е "солидна", "разказвателното" тълкуване на изкуството подлежи на обсъждане.
The Cave of Altamira is located near the historic town of Santillana del Mar in Cantabria, Spain. It is renowned for prehistoric parietal cave art featuring charcoal drawings and polychrome paintings of contemporary local fauna and human hands. pic.twitter.com/i1sBIH8eow
— 😈$atan'sPA😈 (@iBiblicalSinner) June 30, 2024
Предишни изследвания показват, че на Сулавеси се намират някои от най-старите известни скални рисунки в света. Тази работа се основаваше на техника, известна като датиране по уранова серия (U-серия), която изследователите използваха за анализ на залежи от минерала калцит (форма на калциев карбонат), покриващи изкуството във варовиковите пещери в района на Марос-Пангкеп.
В последното проучване Оберт и колегите му използват ново приложение на този подход, разработено от тях, наречено лазерно-аблационно изобразяване на U-серии (LA-U-серии), за да датират отново някои от най-ранните пещерни творби в района и да определят възрастта на стилистично сходни творби в други обекти в региона.
"По-рано използвахме метода на урановата серия за датиране на много стари скални изкуства в две части на Индонезия - Сулавеси и Борнео, но нашата нова техника LA-U-series е по-точна, като ни позволява да датираме най-ранните калциевокарбонатни слоеве, образувани върху изкуството, и да се доближим до момента на създаване на изкуството. Това ще доведе до революция в датирането на скалното изкуство", казва Оберт в съобщение за пресата.
Обикновено датирането на праисторическото скално изкуство по точен и надежден начин е предизвикателство, но Оберт заяви, че подходът на LA-U сериите е "огромно подобрение" в сравнение с анализа на U-сериите по отношение на точността и ефективността.
"Освен това се изискват много по-малки проби, което значително намалява физическия аспект на вземането на проби от ценно скално изкуство", казва той.
Cosquer Cave, a Palaeolithic decorated cave, located in France, that contains numerous cave drawings dating back as far as 27,000 years old.
— ArchaeoHistories (@histories_arch) March 30, 2023
Cave has more than 200 parietal figures and is also the only decorated cave whose entrance opens under sea.#archaeohistories pic.twitter.com/cwrsbKmhMS
Използвайки новия подход LA-U, изследователите датират рисунката в Леанг Карампуанг , която изобразява диво прасе и това, което авторите тълкуват като три човекоподобни фигури. Методът дава минимална възраст от преди 51 200 години, като измества предишните дати на рисунките на острова с поне 5700 години.
Предишният най-ранен пример за фигуративно скално изкуство в света е рисунка на прасе на Сулавеси - в местността Леанг Тедонгнге в Марос-Пангкеп - датирана минимум преди около 45 500 години, според Оберт.
В последното проучване авторите анализират и рисунка от обекта Леанг Булу Сипонг 4 в Марос-Пангкеп, която преди това е датирана на най-малко 43 900 години, използвайки подхода на U-серията. Тази картина, която Оберт и колегите му интерпретират като ловна сцена, вече е смятана от изследователите за един от най-старите примери за фигуративно скално изкуство в словото и за една от най-старите сюжетни сцени.
С помощта на новата техника екипът установява, че тази картина е по-стара, отколкото се смяташе досега - вероятно датира отпреди около 48 000 години.
Според авторите на изследването последните открития показват, че фигуралните изображения на антропоморфни фигури и животни имат по-ранен произход в човешката история, отколкото се смяташе досега.
"Най-ранното скално изкуство от Сулавеси не е "просто" - то е доста напреднало и показва умствените способности на хората по онова време", казва Оберт. "Това също така подсказва, че този капацитет трябва да има много по-стар произход, вероятно в Африка, и че по-старите скални изкуства вероятно чакат откриване и датиране."
"Смятаме, че тези рисунки са направени от съвременните хора, но не можем напълно да изключим, че други човешки видове също биха могли да ги направят."
Предишни изследвания на друг екип датират пещерни рисунки в три обекта в Испания на минимална възраст около 64 000 години, което ги прави потенциално най-старите известни примери в света. Те предполагат, че тези творби са създадени от неандерталци - тъй като по това време в региона не е имало съвременни хора - въпреки че трябва да се отбележи, че това изкуство не е фигурално, а се състои само от точки, линии и ръчни шаблони.
Роубрукс заяви, че последното проучване бележи "важен принос", като данните на екипа показват, че фигуративното пещерно изкуство от Сулавеси датира отпреди поне 51 200 години - по-старо от всяко друго място досега. Но той каза, че заключението на Оберт и колегите му, че рисунките представляват сюжетни сцени, трябва да се разглежда предпазливо.
"Датировката на документа ми изглежда солидна като на археолог", казва той. "Не съм толкова убеден в "повествователната" интерпретация на авторите на тези два панела. Те стигат до заключението, че (по-голямата част от) изкуството е имало за цел да илюстрира някаква история, и следователно косвено приемат, че голяма част от паното е композиция, изпълнена наведнъж, организирана за илюстриране на разказа, а не че фигурите върху паното са резултат от различни независими живописни събития."
Ройбрукс също така заяви, че според него интерпретацията на екипа, че "човекоподобни" фигури присъстват в близост до прасето в силно изветрялото пано в Леанг Карампуанг, "не е непосредствено ясна".
"Това, което е ясно, е, че възхитителната работа на авторите през последното десетилетие значително увеличи познанията ни за плейстоценското изкуство в една част на света, за която досега почти нищо не беше известно в тази област", каза Роубрукс.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!