К огато през 2018 година „Черната пантера“ на Marvel Studios превзе киносалоните, записа седем номинации за награди „Оскар“ и регистрира над 1 милиард долара приходи, по-голямата част от света призна художествените качества на лентата, докато други принизиха успеха ѝ до проява на типично американска политическа коректност спрямо репрезентацията на тъмнокожи личности във филми за супергерои. Но един от елементите на продукцията бе универсално похвален.
Това бе представянето на актьорите в двете главни роли, тези на протагониста Т‘Чала и антагониста Килмонгър, изиграни съответно от Чадуик Боузман и Майкъл Б. Джордан. Направата на продължение на филма без единия от тях, след като Боузман трагично почина от рак на дебелото черво през 2020 година, се превърна в изключително трудна задача за Marvel Studios и режисьора Райън Куглър.
Крайният резултат от техните усилия, „Черната пантера: Уаканда завинаги“, е по кината в целия свят от уикенда насам и несъмнено ще предизвика също толкова противоречиви реакции, колкото и предшественика си. Но досущ както в „Черната пантера“ от 2018 година, сюжетното присъствие на вече покойната звезда Боузман в „Уаканда завинаги“ е категорично положителен елемент.
То, разбира се, е изцяло индиректно – актьорът почина преди да е заснел и един кадър от продължението на най-големия хит в трагично кратката си и все пак впечатляваща кариера. Но когато във филма се отдава почит на крал Т‘Чала или персонажите коментират неговата личност, е налице пълно сливане между мъртвия герой и изпълняващия го актьор: двамата вече са едно цяло, една легенда.
Всички суперлативи, които са употребени в лентата по адрес на Т‘Чала, със същата валидност могат да се изрекат и относно Чадуик Боузман. Дори когато отвъдно видение на злодея Килмонгър, изигран безупречно в една-единствена сцена от споменатия Майкъл Б. Джордан, нарича с неприязън Т‘Чала „твърде благороден“, това важи в пълна степен и за Боузман, за чието раково заболяване не научи почти никой чак до смъртта му.
Моментите на тишина в памет на художествения герой със същата ефективност функционират и като моменти на почит и към починалия забележителен актьор. Дори в България, където коментарните секции редовно биват заляти от груби расистки коментари на националистически тролове, киносалонът в столицата с над 100 души в него в събота вечер потъваше в уважително мълчание в тези моменти.
Встрани от това, кончината на Т‘Чала е използвана умело драматургично като катализатор на развитието на редица персонажи, които бяха поддържащи герои в предишния филм. В „Уаканда завинаги“ светлината на прожекторите пада основно върху Шури, сестрата на мъртвия крал, изиграна от Летиша Райт. Макар и младата актриса да не притежава вродения авторитет и достойнство на Чадуик Боузман, в представянето ѝ си личи старание, надхвърлящо очакванията.
Сюжетът на филма е центриран върху връзката между Уаканда и Талокан, две скрити нации от света, които трябва да решат дали да се борят помежду си, да се обединят срещу всички останали или да намерят друг път към съвместно съществуване. По този начин те доста очевидно представят малцинства в съвременното глобално общество, изправени пред възможностите за интеграция, изолация или война.
Сценарият не подценява трудността на вземането на такова решение и не поднася на зрителя крайното си послание като метафорична сдъвкана храна. Персонажите преминават през значителни перипетии и ясно осъзната еволюция като личности, преди да стигнат до заключението. Действието изследва алтернативите напълно логично и сериозно, и ефикасно страни от това да бъде политическа пропаганда.
В този смисъл сценарият е сред най-силните елементи на продукцията, амбициозно балансирайки личностни и социални мотиви. На другия полюс от спектъра са екшън сцените, които са сред по-слабите страни на лентата: повечето от тях са съвсем стандартни и повтарящи се, а заключителната битка е хореографирана с прекалено желание за иновация, което просто е преляло в неадекватност.
Вече споменатата Летиша Райт не е подведена и от поддържащия състав около нея. Всички актьори се представят на отлично ниво, като Анджела Басет, Теноч Уерта Мехия и, разбира се, носителката на „Оскар“ Лупита Нионг‘о изпъкват над останалите. Уинстън Дюк, физически впечатляващ както винаги, пък се превръща в основен източник на хумористични моменти в действието, страна на страховития му персонаж М‘Баку, която не сме виждали досега.
В крайна сметка „Черната пантера: Уаканда завинаги“ надмогва слабите си страни със забележителна находчивост, страст и неподправена емоция, които превземат екрана. Тези, които се опитат да припишат успеха на лентата на политическа коректност, без да представят други аргументи зад мнението си, по всяка вероятност страдат от предразсъдъци на свой ред, които нямат нищо общо със седмото изкуство.
Още от автора:
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
