Р еволюцията, дами и господа, трая около около един месец. Толкова време трябваше на американската филмова Академия, за да се отметне от решението си да въведе нова категория сред наградите „Оскар“ – за „Изключително постижение в сферата на популярното кино“.
Историята започна в началото на август, когато Академията обяви редица промени във връзка с наградите „Оскар“, провокирани основно от падащите през последните години рейтинги на церемонията по раздаването на златните статуетки. Сред тези промени бяха намаляването на времетраенето на телевизионното предаване до 3 часа и въвеждането на категорията за най-добър популярен филм.
Сериозна грешка на Академията бе прибързаното обявяване на тази новина,
без в нея да се посочат никакви конкретни критерии за това как ще бъдат определяни номинираните ленти в новата категория и евентуалния победител. Това провокира серия от разнообразни реакции в интернет и незабавен порой от шеги.
Сред най-добрите попадения бяха предложения Академията да вдигне рейтингите на „Оскар“-ите чрез въвеждане на категория за най-секси екранна целувка, или най-изваяна физическа фигура. Но малко информирани хора от света на киното се съмняваха кой ще е фаворитът за приза за най-добър популрен филм тази година.
„Черната пантера“ на Marvel Studios разби на пух и прах дългогодишни митове, стереотипи и очаквания за филми с преобладаващо чернокож актьорски състав да жънат финансови успехи само и единствено сред малцинствата в Щатите. Лентата регистрира над 1 милиард долара постъпления и се утвърди като глобален културен феномен с подчертано значение за американското кино.
В допълнение към това, филмът получи и почти универсално одобрение от страна на критиците за качествената режисура на Райън Куглър, фантастичния саундтрак и представянията в главните роли – най-вече на Майкъл Б. Джордан в амплоато на антагониста Килмонгър. Това веднага повдигна спекулации за потенциални номинации за „Оскар“, макар и „Черната пантера“ да излезе едва през февруари.
„Черната пантера“: Стъпка назад за Marvel преди големия финал
Академията се опита да яхне тази вълна от интерес с бързото обявяване на новата категория за най-добър популярен филм.
И в опита да си бъде хип, модерна и готина, институцията показа по-ясно отвсякога колко изгубили връзка с реалността и със собствената си аудитория са повечето от престарелите ѝ членове.
С обособяването на категория за най-добър популярен филм Академията щеше да легитимира своето засвидетелствано от доста време насам желание да третира комерсиалните филми – тези, които всъщност обуславят популярната култура и улавят духа на времето на всяка една епоха – като второразредни проектчета за много пари.
Актьорът Роб Лоу, който е постоянно присъстваща фигура в Холивуд от 80-те години насам, го каза най-просто и точно: „Навремето най-добрите филми бяха и популярни“. И е прав. Филми като „Титаник“, „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“, „Смело сърце“ и „Гладиатор“ са кинокласики с огромни регистрирани постъпления и осезаем глобален културен ефект – и са справедливо отличени с „Оскар“ за най-добър филм.
Но в един момент през последните години – може би точно откакто рейтингите на церемонията рязко започнаха да падат – наградите на американската Академия и тези, които ги дават, тотално изгубиха връзката с реалността около себе си и с културата на заобикалящото ги общество.
Липсата на номинации в категорията за най-добър филм за повсеместно хвалени, комерсиално успешни и културно значими заглавия като „Черният рицар“ през 2008-а, “Хари Потър и Даровете на смъртта – част втора“ през 2011-а и „Жената Чудо“ от миналата година започнаха да озадачават и откровено да обиждат интелигентността и вкуса на масовата аудитория по киносалоните.
Същевременно наградите „Оскар“ се превърнаха във фестивални отличия за независими филми,
които хората могат да гледат законно на кино около 3 или 4 пъти в годината, ако имат късмета да живеят в столичен град. Призът за най-добър филм стана награда за политическа коректност – филми като „Лунна светлина“ и „12 години робство“ са добри примери – или за най-красиво инсценирано любовно писмо до Холивуд.
Представители на втората тенденция пък са ленти като „Формата на водата“ от тази година, към който бях достатъчно критичен и изчерпателен в ревюто ми от преди няколко месеца, и „Артистът“... Кой изобщо помни за съществуването на този филм днес?!
„Формата на водата“ или как се прави филм за „Оскар“
Кой е чувал за режисьора му Мишел Азанависиюс след „Артистът“, или пък за изпълнителите на главните роли Жан Дюжарден и Беренис Бежо? Дюжарден се появи за около 10 минути във „Вълкът от Уолстрийт“ през 2013 година и след това изчезна от лицето на Земята! Каква следа е оставил „Артистът“, как е повлиял на киното след себе си, какъв отпечатък е оставил върху популярната култура?! Нула, нула и нула са отговорите на тези въпроси, които могат да звучат реторично на мнозина, но явно не и на Академията.
И отговорът на нейните членове при всички тези факти беше да се опитат да натикат „популярните“ филми в отделна категория, където да не им развалят тричасовия фестивал на модата и снобизма и където да бъдат третирани като детски алтернативи на номинираните заглавия в реалната категория за най-добър филм. А в това отношение американската филмова Академия е абсолютно сама.
Никоя друга културна институция в Щатите не прилага подобна снобска дискриминация по този начин.
Наградите „Грами“ не отказват да отличават Кендрик Ламар, Металика или Лейди Гага за това, че албумите им се продават масово. Наградите „Тони“ не изключват от номинациите си пиеси и представяния от Бродуей или Уест Енд заради това, че там се играят най-високобюджетните постановки.
За щастие, критиките спрямо категорията за най-добър популярен филм светкавично заваляха от всички посоки. Миналата седмица, след закрито заседание на 54-членния Борд на Академията, на което важни речи са държали актрисата Лоура Дърн и режисьорът Стивън Спилбърг, стана ясно, че
новата категория няма да влезе в сила на наградите „Оскар“ догодина.
Революцията на високомерието беше отложена с поне още 12 месеца. Можем само да се надяваме, че в този период членовете на Академията ще преклонят глави пред здравия разум и ще се вслушат във виковете на стотици милиони зрители по целия свят като „Нека Силата бъде с теб“, „Уаканда завинаги“ или „Аз съм Батман“ – или поне в мъдрите думи на свои колеги като Лоура Дърн и Стивън Спилбърг, които очевидно са наясно какво е да си филмов деец, но, за наше всеобщо щастие, не са забравили и какво е да си филмов фен.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
СПРИ!" />
