Н а 26 септември 2022 г. тестът на НАСА за пренасочване на двойни астероиди (DART) се сблъсква с Диморфос - малката луна, която обикаля около по-големия астероид Дидимос.
По този начин мисията успешно демонстрира предложената стратегия за отклоняване на потенциално опасни астероиди (PHAs) - метода на кинетичния удар.
До октомври 2026 г. мисията „Хера“ на ЕКА ще се срещне с двойната астероидна система и ще извърши подробно проучване на Диморфос след удара, за да гарантира, че този метод на планетарна защита може да бъде повторен в бъдеще.
Въпреки това, макар че кинетичният метод би могъл успешно да отклони астероидите, така че те да не застрашават Земята, той би могъл също така да създаде отломки, които да достигнат Земята и други небесни тела.
В неотдавнашно проучване международен екип от учени изследва как този тест за въздействие предоставя и възможност да се наблюдава как тези отломки биха могли един ден да достигнат Земята и Марс като метеори.
След като проведоха серия от динамични симулации, те стигнаха до заключението, че изхвърлените от астероида частици могат да достигнат Марс и системата Земя-Луна в рамките на едно десетилетие.
Изследователският екип е ръководен от д-р Елой Пеня-Асенсио, научен сътрудник в групата за изследване на астродинамиката на дълбокия Космос и технологиите (DART) в Политехническия институт в Милано.
Към него се присъединиха колеги от Автономния университет на Барселона, Института за космически науки (ICE-CSIS), част от Испанския национален съвет за научни изследвания, Каталунския институт за космически изследвания (IEEC) и Европейската космическа агенция (ЕКА).
NASA Asteroid Collision Debris May Be Headed Toward Earth https://t.co/yzOuYUidio
— ScienceAlert (@ScienceAlert) August 23, 2024
Статията, в която се описват подробно техните открития, наскоро се появи онлайн и е приета за публикуване в The Planetary Science Journal.
За изследването си Пеня-Асенсио и колегите му разчитат на данните, получени от сателита Light Italian CubeSat for Imaging of Asteroids (LICIACube), който придружава мисията DART и е станал свидетел на теста за кинетичен удар.
Тези данни позволиха на екипа да ограничи началните условия на изхвърлянето, включително неговите траектории и скорости - от няколко десетки метра в секунда до около 500 m/s (1800 km/h; ~1120 mph). След това екипът използва суперкомпютрите в Центъра за навигация и помощна информация на НАСА (NAIF), за да симулира какво ще стане с изхвърлените частици.
Тези симулации проследиха 3 милиона частици, създадени от удара на мисията DART с Dimorphos. Както казва Пеня-Асенсио пред Universe Today по електронната поща:
„LICIACube предостави изключително важни данни за формата и посоката на конуса на изхвърлените частици непосредствено след сблъсъка. В нашата симулация частиците варираха по размер от 10 сантиметра до 30 микрометра, като долният диапазон представляваше най-малките размери, способни да създадат наблюдаеми метеори на Земята със сегашната технология. Горният диапазон беше ограничен от факта, че бяха наблюдавани само изхвърлени фрагменти с размер сантиметър.“
Резултатите им показват, че някои от тези частици ще достигнат Земята и Марс в рамките на десетилетие или повече, в зависимост от това колко бързо са се движили след удара.
Например частиците, изхвърлени със скорост под 500 m/s, могат да достигнат Марс за около 13 години, докато частиците, изхвърлени със скорост над 1,5 km/s (5400 km/h; 3355 mph), могат да достигнат Земята само за 7 години. Въпреки това, симулациите им показват, че вероятно ще минат до 30 години, преди да се наблюдава каквото и да било от тези изхвърлени частици на Земята.
„Въпреки това се очаква тези по-бързи частици да бъдат твърде малки, за да създадат видими метеори, въз основа на ранните наблюдения“, каза Пеня-Асенсио.
„Независимо от това, продължаващите кампании за наблюдение на метеорити ще бъдат от решаващо значение за определяне дали DART е създал нов (и създаден от човека) метеоритен дъжд: Диморфидите. Кампаниите за наблюдение на метеори през следващите десетилетия ще имат последната дума. Ако тези изхвърлени фрагменти от Диморфос достигнат Земята, те няма да представляват никакъв риск. Малкият им размер и високата им скорост ще ги накарат да се разпаднат в атмосферата, създавайки красива светеща ивица в небето.“
Пеня-Асенсио и колегите му също така отбелязват, че бъдещите мисии за наблюдение на Марс ще имат възможност да станат свидетели на марсиански метеори, когато фрагменти от Дидиморфос изгорят в атмосферата му.
Междувременно тяхното изследване е предоставило потенциалните характеристики, които ще имат тези и всички бъдещи метеори, изгарящи в нашата атмосфера. Това включва посоката, скоростта и времето от годината, когато ще пристигнат, което ще позволи ясното идентифициране на всички „диморфиди“. Това е част от това, което прави мисията DART и нейните спътници уникални.
Освен че потвърди ключова стратегия за планетарна защита, DART даде възможност да се моделира как изхвърлените от ударите частици биха могли да достигнат някога Земята и други тела в Слънчевата система. Майкъл Кюперс, научен ръководител на проекта на мисията Hera на ЕКА и съавтор на статията, заяви пред Universe Today по електронната поща:
„Уникалният аспект на мисията DART е, че тя представлява контролиран експеримент за удар, т.е. удар, при който свойствата на импактора (размер, форма, маса, скорост) са точно известни. Благодарение на мисията „Хера“ ще познаваме добре и свойствата на целта, включително тези на мястото на удара DART. Данните за изхвърлените частици са от LICIACube и от земни наблюдения след удара. Вероятно няма друг удар от планетарен мащаб, който да разполага с толкова много информация за импактора, мишената, формирането на еджета и ранното им развитие. Това ни позволява да тестваме и подобрим нашите модели и закони за мащабиране на процеса на удар и развитието на изхвърлените частици. Тези данни осигуряват входните данни (местоположение на източника, размер и разпределение на скоростта), използвани от моделите за еволюция на еджекта“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
