Открити са най-малките астероиди в главния пояс

Г лавният астероиден пояс се намира между орбитите на Марс и Юпитер. Най-големите обекти там са известни от стотици години, но постоянно се откриват нови по-малки скали, които обикалят в този регион. Сега един екип прехвърли границата на откритията до по-малки размери, като представи най-малките известни астероиди в главния пояс.

Сред астероидите, които се доближават до нашата планета, многобройни са астероидите от декамиметровия клас (с ширина десетки метри). Един от тях, с размерите на автобус, се взриви над Челябинск през 2013 г. Най-малкият обект, близък до Земята, е бил с диаметър между 40 и 60 сантиметра (16 до 27 инча) и е изгорял в атмосферата.

Тези обекти бяха близо - от друга страна, откриването на такива малки обекти в основния пояс, който е на стотици милиони километри, е изключително трудно постижение. Екипът от изследователи, който стои зад това ново откритие, умело е използвал отново изображения от търсенето на екзопланети. Използвани са купища изображения, разглеждащи едно и също отдалечено звездно поле, с техника, наречена „shift and stack“, която има за цел да подчертае евентуално движение на преден план, например от астероид. Те са успели да открият 138 астероида с размери от порядъка на декар. Някои от тях са били широки колкото стадион, но най-малките астероиди са били с размер около 10 метра (32 фута).

„Успяхме да открием близки до Земята обекти с размер до 10 метра, когато те са наистина близо до Земята. Сега разполагаме с начин да забележим тези малки астероиди, когато са много по-далеч, така че можем да направим по-прецизно проследяване на орбитата, което е от ключово значение за планетарната защита“, казва в изявление водещият автор Артьом Бурданов, учен-изследовател в катедрата по науки за Земята, атмосферата и планетите на Масачузетския технологичен институт. 

Бурданов, професор Жулиен де Вит и студентката Саманта Хаслер от Масачузетския технологичен институт (MIT) разработиха как да използват най-съвременните графични процесори (GPU), за да използват тази техника при големи масиви от данни. Трябва да имате скорост, защото трябва да прегледате хиляди изображения.

За първи път те използваха данни от изследването SPECULOOS (Search for habitable Planets EClipsing ULtra-cOOl Stars), а също и от телескоп в Антарктида. Те успяха да открият голям брой нови астероиди в основния пояс. Джакпотът обаче дойде от използването на наблюденията на JWST.

Космическият телескоп изучава космоса в инфрачервения диапазон, а астероидите са по-ярки в инфрачервения диапазон от светлината, която отразяват от Слънцето във видимите дължини на вълните. JWST е направил над 10 000 изображения на звездата TRAPPIST-1 - система на около 40 светлинни години от нас, в която има седем планети с размерите на Земята. Тези многобройни изображения са необходими, за да се опитаме да изследваме атмосферите на тези планети (досега няма данни за такива).

Използвайки своя подход, екипът първоначално успява да открие осем познати астероида от пояса, след което открива 138 нови астероида, всички от клас с големина декар. Някои от тях могат да се превърнат в обекти, близки до Земята, тъй като гравитационните смущения ги придвижват по-близо до Слънцето.

„Мислехме, че ще открием само няколко нови обекта, но открихме много повече от очакваното, особено малки. Това е знак, че изследваме нов популационен режим, при който много повече малки обекти се образуват чрез каскади от сблъсъци, които са много ефикасни при разграждането на астероиди с размери под приблизително 100 метра“, добави де Вит.  

„Това е напълно ново, неизследвано пространство, в което навлизаме благодарение на съвременните технологии. Това е добър пример за това какво можем да направим като област, когато гледаме на данните по различен начин. Понякога има голяма печалба и това е един от тях“, обясни Бурданов. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase