Открити останки в пещера в Германия пренаписват историята на Хомо сапиенс в Европа

Ч асти от кости, открити в пещера в Централна Германия показват, че нашият вид е навлязъл в студените, по-високи географски ширини на Европа преди повече от 45 000 години - доста по-рано, отколкото се смяташе досега, предадоха Ройтерс и АФП. 

Това откритие пренаписва ранната историята на вида Хомо сапиенс на континента, който по онова време все още е обитаван от неандерталците.

Учени съобщиха, че са изследвали древна ДНК от 13 останки от скелети на представители на Хомо сапиенс в пещерата Илзенхьоле, намираща се под средновековен замък на върха на хълм в германския град Ранис.  Установено е, че костите са на възраст до 47 500 години.

Досега най-старите останки от Хомо сапиенс в северната част на централната и северозападна Европа бяха на възраст около 40 000 години, припомня Ройтерс.

"Тези фрагменти са пряко датирани с радиовъглерод и дават добре запазена ДНК на Хомо сапиенс", казва палеоантропологът и ръководител на изследването Жан-Жак Юблен от парижкия Колеж дьо Франс.

Този вид се появява в Африка преди повече от 300 000 години, а по-късно поема на пътешествие по света и срещна други човешки популации, включително неандерталци, отбелязва Ройтерс. 

Заради липсата на достатъчно открити останки има неяснота за това как Хомо сапиенс се е разпространил в Европа и каква роля е изиграл нашият вид за изчезването на неандерталците преди около 40 000 години.

Изследването, представено чрез три проучвания, публикувани в Nature и Nature Ecology & Evolution, показва, че по онова време регионът е бил по-студен, отколкото сега - хладна степна тундра, подобна на съвременните Сибир или Скандинавия. Това означава, че Хомо сапиенс, въпреки корените си в по-топлата Африка, се е адаптирал сравнително бързо към студените условия.

Изследователите стигат до заключението, че малки групи от ловци-събирачи са използвали пещерата спорадично, докато са обикаляли района, изобилстващ от бозайници от ледниковата епоха, както и че в други периоди е била обитавана от пещерни хиени и мечки.

"Мястото в Ранис е било населявано няколко пъти, но за кратко, а не е било огромен лагер", казва археологът Марсел Вайс от университета "Фридрих-Александър" в Ерланген/Нюрнберг, Германия. Той също е сред водещите учени на проучването. 

Костите и каменните артефакти от пещерата показват, че тези хората са ловували големи бозайници, включително северни елени, коне, бизони и вълнисти носорози.

"Интересно е, че диетата на тези ранни представители на вида Хомо сапиенс, както и на късните неандерталци изглежда, че е била с акцент върху голям сухоземeн дивеч, което би могло да доведе до съперничество", казва зооархеологът Джеф Смит от университета в Кент, който е ръководител на едно от изследванията. 

"Въпреки това все още се нуждаем от допълнителни данни, за да разберем по-добре ролята и влиянието на климата, както и на пристигащите групи Хомо сапиенс за окончателното изчезване на неандерталците в Европа".

Изследването решава и спора за това кой е направил специфичен набор от европейски каменни артефакти, включително остриета с форма на листа, използвани като върхове на копия за лов. Много експерти предполагат, че те са изработени от неандерталци. Наличието им в Ранис без доказателства за неандерталци показва, че са изработени от представители на вида Хомо сапиенс.

"Такива остриета са открити в Полша и Чехия, през Германия и Белгия до Британските острови и сега можем да приемем, че най-вероятно са резултат от присъствието на ранни представители на Хомо сапиенс в целия този северен регион", отбелязва Смит.

Изследователите са идентифицирали костите на базата на митохондриална ДНК, която отразява наследственост по майчина линия. Повече информация може да се получи от ядрена ДНК, която дава генетични сведения и от двамата родители, включително дали Хомо сапиенс от Ранис се е кръстосвал с неандерталци.

Разкопките в пещерата са от 30-те години на миналия век, с откритите кости и каменни артефакти, но работата прекъсва преди Втората световна война, отбелязва Ройтерс.

Технологиите по онова време обаче не могат да идентифицират находките. 

Учени правят нови разкопки в периода между 2016 до 2022 г., като се натъкват на още кости и артефакти. Извличането на ДНК от новооткритите и намерените преди това кости показва, че това са останки на вида Хомо сапиенс.

"Резултатите за Ранис са невероятни", казва Вайс. Той добавя, че изследователите трябва да се върнат към други европейски обекти от този период, за да проверят за подобни доказателства за присъствие на ранни представители на Хомо сапиенс.