Откриха масово измиране в човешкото тяло

Н е само Земята, но и самите ни тела са сцена на масово измиране на видове. Микробите, живеещи в червата ни, са много по-малко разнообразни, отколкото преди 2000 години.

Това е едно от ключовите открития от геномен анализ на вкаменени човешки изпражнения от скални заслони в Северна Америка и Мексико, публикуван в „Нейчър”. Осем проби, датирани от преди 1000 и 2000 години, разкриват микроби, които са напълно нови за науката, както и други, напълно отсъстващи от чревния микробиом днес.

Съвременният чревен микробиом съдържа значително по-устойчиви на антибиотици микроби от този на нашите предци.

Откритията могат да ни помогнат да разберем връзката - ако има такава - между намаления ни микробиом и по-високата съвременна честота на „индустриални” хронични заболявания като диабет и затлъстяване.

Учени: Това е една от най-големите заплахи за човечеството

Изследователите успешно са реконструирали 498 микробни генома, като от тях 181 най-вероятно произхождат от човешки черва, а не от заобикалящата ги почва. А 158  изглежда представляват отделни микробни видове. Те са сравнени със 789 микробни генома от днешни човешки общности, както индустриални, така и аграрни. Резултатите са поразителни.

Древните микробиоми съдържат видове микроби, които не се срещат в нито един съвременен човек. 61 от тях са напълно непознати за науката. Учените предполагат, че сме загубили около 40% от полезните микроби в нашите черва.

Освен проблема с антибиотиците, изследователите констатират и че древните хора са яли много по-разнообразни храни.

Изчезналите микроби имат по-малко гени, свързани с антибиотична резистентност, но също така и по-малко гени за производство на протеини, които разграждат гликаните -  захарните молекули в слузта в червата. Деградацията на чревната слуз се свързва с редица заболявания.

Древните микроби също имат по-голям брой транспозази - ензими, които могат да изрязват и репликират елементи на ДНК, позволявайки на бактериите да се адаптират към променящи се условия.

Болест, която яде плът, плъзна в Австралия

„Смятаме, че това може да е стратегия за микробите да се адаптират в среда, която се променя много повече”, посочва Александар Костич от центъра за диабет в Джослин. „Сега ядем едни и същи неща и живеем по един и същ начин повече или по-малко целогодишно”.

Учените се надяват с още изследвания не само да установят как точно се е отразила промяната на чревния микробиом върху човешкото здраве, но и да открият начини за възстановяването на разнообразието от изгубени полезни бактерии.